Присъда № 14 от 02.07.2026, Районен съд - Нови пазар

Мотиви към присъда по НОХД № 122/2026 г. на РС Н.

Подсъдимият Й.Т.И. от гр. Л., е предаден на съда по общо четири обвинения за извършени от него престъпления, на територията на гр. К., както следва:

1/ за това, че на *** г. в гр. К., обл. Шумен, при условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото и душене, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на майка си В.С.Х., престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 93, т. 31 НК;

2/ за това, че на *** г. в гр. К., обл. Шумен, при условията на домашно насилие, се заканил с убийство на майка си В.С.Х., като използвал изразите „***“, „***“ и „***“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК вр. чл. 93, т. 31 НК;

3/ за това, че на *** г. в гр. К., обл. Шумен, при условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на баща си Т.И.Х., престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал.

2 НК вр. чл. 93, т. 31 НК;

4/ за това, че на неустановена дата през м. февруари 2024 г. и на *** г. в гр. К., обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление и на домашно насилие се заканил с убийство на баща си Т.И.Х., както следва:

На неустановена дата през м. февруари 2024 г. в гр. К. в условията на домашно насилие се заканил с убийство на баща си Т.И.Х., като държал нож в ръка и използвал израза „***“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у него за осъществяването му; на *** г. в гр. К., обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление и на домашно насилие се заканил с убийство на баща си Т.И.Х., както използвал израза „***“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у него за осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, вр. чл. 93, т. 31 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В съдебно заседание пред РС Н., представителят на РП Шумен поддържа обвинението, както и претендира признаване на обвиняемото лице за виновно в посочените престъпления и налагане на наказания за престъпленията по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК по 6 месеца лишаване от свобода, а за престъпленията по чл.144, ал.1, т. 1 и т. 3 НК по 1 година лишаване от свобода.

Подсъдимият сочи, че съжалява много за извършеното, иска налагането на леко наказание, за да може да продължи да работи.

Районен съд Н., въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

І. По фактите

Подсъдимият е син на пострадалите лица, В.С.Х. и Т.И.Х., които живеят в гр. К., ул. „***“ №*, вх. 2, ет. 4, ап. 21. Родителите са пенсионери, но майката В. работела допълнително – гледала болен човек и ходела да мие блокове, за да изкарва допълнителни доходи за семейството.

Към 2024 г. при тях е живеел и синът им Й.Т.И., впоследствие установил се в гр. Л., където живеят двама от братята му – И. и Х..

1

От няколко години подсъдимият започнал да злоупотребява с алкохол и системно тормозел родителите си. Многократно предизвиквал скандали, причинявал им психическо и физическо насилие.

В началото на 2024 г. подсъдимият станал по – агресивен към родителите си, а действията му застрашавали живота им. Постоянно упреквал майка си, че не може да си намери жена, а баща си задето прехвърлил свой имот на един от братята му.

Родителите се страхували от поведението на сина си, когато е пиян и се подчинявали на всички негови разпореждания.

На *** г. в гр. К., обл. Шумен, подъсидимият пил алкохол през деня, и вечерта влязъл в стаята на баща си Т.Х. и започнал да се разправя с него за прехвърлен преди година на брат му недвижим имот (вила), като му нанесъл удари с ръце по главата и тялото На *** г. (събота) през деня св. В.С.Х. била излязла за да работи, тогава се грижела за болен човек и миела жилищни блокове.

През деня подсъдимия накарал баща си да отиде да му купи водка. Свидетелят Т.Х. отишъл, купил бутилка водка и я дал на сина си. Когато св. Х. излизал от стаята на сина си, той му се заканил, казвайки „***“. Свидетелят се изплашил и се прибрал в друга стая, където останал до прибирането на жена си.

Около 15,50-16,00 ч. св. В. Х.а се прибрала у дома си и отишла в кухнята да си приготви нещо за обяд, тъй като не била яла нищо през деня. Тогава подсъдимият влязъл при нея и започнал да я напада и обвинява, че не можел да се ожени. Ударил я няколко пъти с юмруци по главата, хванал я за главата и се заканил с думите „***“, „***“, „***“. Свидетелката легнала на кревата и успяла да го ритне, а след това и да избяга по стъпалата и извикала полицията.

На място пристигнали полицейски служители, св. Р.Т., К.Б., както и св. П.П.. Същите били посрещнати пред входа от св. Х.а, която била силно изплашена. Първите двама се качили в апартамента, където заварили св. Х. и подсъдимия. По лицата на св. Х.а и Х. нямало видими следи от наранявания. Поради това, че сигналът бил за насилие от сина им, полицейските служители извикали и екип на ЦСМП филиал Н.. На място пристигнал д-р Х.В., който прегледал в линейката двамата пострадали и изготвил амбулаторни листи, л. 14 от том 2 от ДП № 72/2024 г.на РУ Н. за Т.Х., и на л. 15 за В. Х.а.

Подсъдимият бил задържан, съгл. Заповед № 307зз-9-*** г. на Началник РУ Н., приложена на л. 4 от том 2 от ДП № 72/2024 г.на РУ Н..

Изготвен е Протокол за предупреждение от *** г., от служител на РУ Н., приложен на л. 18 от том 2 от ДП № 72/2024 г.на РУ Н., с който подсъдимият е предупреден да се въздържа от прояви на насилие и да не причинява телесни повреди в условията на домашно насилие на родителите си.

Във връзка със случилото се, свидетелите подали молби за защита от домашно насилие срещу сина си.

Гражданско дело № ***/2024 г. на РС Н. е образувано по молба от ***за защита от домашно насилие на Т.Х.. По делото е постановено Решение №*/*** г. и е издадена Заповед за защита №*/*** г. По делото е била издадена Заповед за незабавна защита №11/***г.по гр.д.

№***/2024г., видно от приложеното в т. 1, л. ***-143 от ДП № 72/2024 г. на РУ Н., решение.

Гражданско дело № ***/2024 г. на НПРС е било образувано по молба от *** на В. Х.а, издадена е била Заповед за незабавна защита №10/***г., видно от справка на л. 139 том 1 от 2

ДП № 72/2024 г. на РУ Н.. Относно това дело не е приложено по ДП постановено съдебно решение.

След образуване на гражданските дела, подсъдимият е бил осъден съгласно определение за одобряване на споразумение по НОХД № ***/2024 г. на НПРС от *** г. за престъпления по чл. 296, ал.1 НК за нарушаване на издадената срещу него Заповед за защита №*/*** г. по отношение на Т.Х., по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК, както и за престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 и т. 3 НК, извършени на *** г.

От приетите по делото съдебно медицински експертизи и изслушано заключение на вещото лице д-р В. на л. 111-116 от ДП за В. Х.а и на л. 119-124 от ДП за Т.Х., се установява, че при прегледа на *** г. от дежурният лекар в ЦСМП Н., не са констатирани увреждания, поради което и освидетелстваната В. Х.а е клинично здрава. Посочено е, че поради липсата на обективни данни за установени травматични увреждания от увреждания, и ако са достоверни показанията на освидетелстваната за нанесени удари с юмрук „много пъти“, 4-5 пъти, по главата, то води до причиняване в резултат на инцидента на *** г. на болка и страдание.

Относно освидетелствания Т.Х., е налице идентични изводи, доколкото липсват обективни данни за причинени травматични увреждания. Вещото лице се позовава на амб.лист от *** г., когато по тялото на освидетелствания не са установени видими данни за нанесени удари, няма синини и отоци. По тези показатели, според ВЛ, освидетелствания е клинично здрав.

Вещото лице, сочи, че ако са достоверни показанията на освидетелствания за нанесени удари по главата и тялото с юмруци, то това е причинило единствено болка и страдание.

От съдебно психиатричните експертизи по делото, прочетени и приети по реда на чл. 282, ал. 3 НПК, се установява следното:

По отношение на освидетелстваните Т.Х. и В. Х.а, на л. 76-82 и л. 86-92 от том 1 от ДП е посочено, че същите не се водят на учет в ДПБ Царев брод, и няма данни за актуално или отминало психично разстройство. Установено е, че същите са в състояние точно да възприемат фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото и да възпроизвеждат показанията си по делото. Според вещото лице, деянието от *** г. е предизвикало значим субективен дистрес и преживяване на основателен страх. Констатирани са опасения и очаквания от бъдещи прояви на вербална и физическа агресия.

По отношение на подсъдимия, ВЛ психиатър е посочил на л. 96-102 от том 1 от ДП, че същия не се води на регистрация в ДПБ с. Царев брод. Констатирана е вредна алкохолна употреба, но въпреки това е в състояние да възприема и възпроизвежда информация за събития от заобикалящата го среда и точно да възпроизвежда факти и обстоятелства, свързани с деянието.

Посочено е още, че вредната алкохолна употреба и усложненото алкохолно опиване не са довели до изпадането на подсъдимия в разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, което да е налице и към момента и да представлява тежко заболяване, препятстващо участието му в наказателното производство.

ІІ. Относно оценка на доказателствата.

Обстоятелството, че към *** и *** г. подсъдимият е живял в едно домакинство със своите родители в гр. К., в дома им на ул. „***“ №*, вх. 2, ет. 4, ап. 21 се доказа по несъмнен начин 3 от всички налични доказателства – писмени и гласни. Родителите, те и пострадали, св. В.

Х.а и Т.Х. са пенсионери, като Х.а е работела допълнително и на частно – чистела входовете на блоковете и гледала болен човек.

Съдът като обсъди събраните по ДП № 72/2024 г. на РУ Н. и в съдебно заседание доказателства намери, че възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства в съдебно заседание, както и от показанията на разпитаните пред съдия свидетели, чиито показания бяха приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 НПК, поради това че не си спомнят подробности от случилото се през 2024 г., за показанията на св. Т.Х., на л.

51 -53 От ДП, за св. В. Х.а на л. 58 -62 От ДП, както и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2 за св. Х. от протокола му за разпит пред разследващите на л. 48-49 от *** г.

От значение за правилното изясняване на фактите, предмет на обвинението са и показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители, както и св. Х.В., вкл. и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 НПК на л. 68 от ДП, относно детайли от посоченото от тях в протоколите за разпит.

Съдът отчете и обясненията на самия подсъдим, който категорично заявява, че не е вадил нож на родителите си, с който да ги заплашва. Признава, че ги е удрял, но твърди, че това било „***“. Подсъдимият твърди, че не се бил заканвал с убийство на родителите си. Отрича да се е заканвал, че ще „***“ на баща си, както и че ще „***“ на майка си, вкл. и че я е душил. Сочи, че не е размахвал нож ред майка си или пред баща си.

От съществено значение за приетите от съда факти е посоченото от полицейските служители и от д-р В., които сочат единствено силна уплаха у двамата пострадали, най – вече у св. В.

Х.а. Това се установява от показанията на св. В., л. 113 от съдебното производство и на л. 68 от том 1 на ДП, където сочи, че „В. беше видимо уплашена от случилото се“. В този смисъл е и казаното от св. Р.Т. пред съда и на л. 68 от том 1 от ДП. Наличието на уплаха у св. Х.а, както и че тя и съпруга й са нямали видими наранявания по откритите части на тялото се потвърждава от показанията освен на св. В. и Тончев, но и от казаното от св. К.Б. и св. П.П..

По делото не се доказа по категоричен начин използването на нож за отправянето на закани.

Такъв нож не е бил посочен от двамата пострадали В. Х.а и Т.Х. и не е откриван от полицейските служители пристигнали на мястото на инцидента. Свидетелят Б. сочи, че той и колегата му се качили заедно с подсъдимия, след като го задържали, до апартамента за да си вземе лични вещи, но не сочат да са откривали нож или такъв да им е бил показан от пострадалите лица.