Решение № 266 от 16.08.2018, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 266 гр. Троян, 16.08.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.

Секретар: Ц.Б. като разгледа докладваното от съдията С. гражданско дело № 137 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и чл.537, ал.2 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и акцесорна претенция по чл.537, ал.2 ГПК, предявени от Г.Н.М. ***, чрез пълномощника адв.К.Н. ***, против М.Д.Т.

***.

Ищцата твърди, че е придобила по наследство от баща й Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, одобрена със Заповед № РД 18-24/2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в с.Бели Осъм, ул.“К.Б.целият с площ от 477 кв.м., урбанизирана територия, НТП- за друг вид застрояване, при граници-имоти с идентификатори № ***; ***; *** и

***. Сочи, че баща й наследил имота от своя баща Н.Н.Г./ в някои документи записан с фамилия „С./. По кадастралния и per. план на с.Бели Осъм от 1937г. имотът бил записан под № 319, попадащ в парцели 1-316,319 в кв.110. По кадастралния план от 1977г. този имот бил записан под № 153 в кв.110.

Твърди, че във всички предходни планове от 1937г. досега, включително и в настоящия кадастрален план до м.ноември 2017г., имотът е записан като собственост на Н.Н.Г./в плана от 1977г.-с фамилия „С."/ - дядо на ищцата. Сочи, че няма отбелязвания в разписните листове на други собственици или за извършени сделки. Останалата 1/2 идеална част от имота по същата наследствена линия била придобита от брата на ищцата Н.Н.Г., чиито имена са идентични с тези на техния дядо.

Ищцата твърди, че до 1985г. имотът се владеел от родителите й Н. и А. Г.. След като баща й починал през 1985г., имотът започнали да владеят тя и брат й, тъй като майка им била възрастна и не можела да го обработва. Тя починала през 2001г. Твърди се, че от 1985г. до м.ноември 2017г. ищцата владяла своята наследствена ½ ид. част от имота явно, спокойно и непрекъснато, като лично и със семейството си го обработвала и събирала реколтата.

Ищцата твърди, че от лятото на миналата година дъщерята на покойния й брат-А., многократно я търсела и искала да продадат имота, тъй като била намерила купувач. Ищцата не се съгласила, тъй като желаела да запази своята част от него. Ищцата твърди, че през м.януари 2018г. случайно разбрала, че племенницата й А. е продала целия имот. От справка, направена в Службата по вписванията установила, че същата се е снабдила с нотариален акт по давностно владение и наследство № 119, т.5, per. № 5091, д. № 679/2017г. на нотариус рег.№ 337 Б.Кожухаров-район на действие Pайонен съд гр.Троян, като на същия ден с нот. акт № 120, т.5, per. 5092, д.680/06.11.2017г., тя продала имота на ответника. Ищцата твърди, че А.Н.В. е била собственик само на 1/2 идеална част от имота, придобит по наследство от нейния баща Н.Н.Г., починал през 2015г., който от своя страна е наследил тази част от баща си Н.Н.Г., починал 1985г., и от дядо си Н.Н.Г..

Ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ответникът разполага с нотариален акт за собственост за целия имот, може да я отстрани от имота и да се разпореди с нейната част.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата Г.Н.М., ЕГН **********,***, е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, одобрена със Заповед № РД 18-24/2009г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в с.Бели Осъм, ул.“К.Б.целият с площ от 477 кв.м., урбанизирана територия, НТП- за друг вид застрояване, при граници-имоти с идентификатори № ***; ***; *** и *** по наследство и давностно владение, осъществено в периода 1985г. до 06.11.2017г., присъединявайки и владението на наследодателите си майка й А. Х.Г., поч. през 2001г.; на баща й Н.Н.Г., поч.

1985г. и дядо й Н.Н.Г., като бъде осъден ответникът М.Т. ДА Й ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот. Прави искане да бъде обезсилен нот.акт № 120 , т.5, рег.5092, д.680/06.11.2017г. на нотариус рег. № 337 Б.Кожухаров -PC Троян, до размер 1/2 ид.част. Претендира разноските по делото.

Ответникът

М.Д.Т. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв.Г.И. ***, в който е взел становище за недопустимост и неоснователност на иска по чл.108 от ЗС, който оспорва, както и за недопустимост на акцесорната претенция по чл.537, ал.2 ГПК. Посочено е, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том V, peг. № 5092, дело № 680 от 2017 год. на Нотариус Борис Кожухаров.

Отв.М.Т. твърди, че Г.Н.М. не е собственик на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот, че тя не е придобила и не притежава право на собственост върху идеална част от него по давностно владение и наследство. Твърди, че ищцата никога не е владяла и не е обработвала имота. Ответникът излага, че е единствен собственик на целия имот, придобит чрез възмездна сделка от А.Н.В., която до датата на сделката е била единствен собственик на процесния имот.

Ответникът прави искане да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

По искане на ответника съдът конституира А.Н.В.-лицето, от което той е придобил възмездно процесния недвижим имот, като трето лице-помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание ищцата Г.М. не се явява, представлява се от пълномощника си адв.К.Н. ***, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита адв.Н. е развил подробни аргументи в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание ответникът М.Т. се явява лично и с адв.Г.И. ***, който оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощника поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв.И. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответника да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание третото лице-помагач на страната на ответника-А.Н.В., се явява лично и прави искане да бъдат отхвърлени предявените срещу М.Т. искове.

По допустимостта на предявените искове:

По иска с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС. Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищцата се легитимира като законен наследник на Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., като основава претенцията си на придобито право на собственост върху ½ ид.част от процесния имот по наследство и давностно владение.

От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх.№ БД-ГС-05-04 от 09.02.2018г., издадено от Кметство с.Бели Осъм за лицето Н.Н.Г. б.ж. на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., се установява, че негови законни наследници са Г.Н.М.-дъщеря и Н.Н.Г.- син, починал на 12.01.2015г. и оставил един свой законен наследник - дъщеря си А.Н.В..

Не е спорно по делото, че процесният имот е бил собственост на дядото на ищцата и бащата на третото лице-помагач А.В. – Н.Н.Г., посочен в някои документи с фамилия С., който е починал на 20.09.1971 година, а и това обстоятелство се установява от представеното удостоворение за наследници изх.№ БО-ГС-05-29/15.06.2018г. , издадено от Кметство с.Бели Осъм за лицето Н.Н.Г., починал на 20.09.1971г.

Бащата на третото лице-помагач А.В. и брат на ищцата е със същите имена като своя дядо - Н.Н.Г..

Не е спорно, а и се установява от представените и приети разписни листове, че по кадастралния и peгулационен план на с.Бели Осъм от 1937г. имотът е бил записан под № 319, попадащ в парцели 1-316,319 в кв.110, а по кадастралния план от 1977г. този имот е бил записан под № 153 в кв.110.

Представено е удостоверение №

ТСУ-Кр-382 от 18.12.2017г., издадено от Община Троян, от което се установява, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Бели Осъм е идентичен с поземлен имот с кад.№ 13 по предходния кадастрален план от 1977г. и с имот с кад.№ 319 от предходния кадастрален и регулационен план, одобрен със заповеди от 1937г.

Не се спори между страните, че третото лице-помагач А.Н.В. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство от 06.11.2017 година, № 119, том V, рег.№ 5091, дело 679 от 2017г., който тя е продала на същата дата на ответника М.Т. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том V, рег. № 5092, нот.дело № 680/2017г. на нотариус Борис Кожухаров, вписан с рег. № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Троян.

Спорни между страните са следните обстоятелства: Притежавал ли е наследодателя на ищцата – баща й Н.Н.Г., починал на 26.12.1985г., процесният имот и придобил ли го е на посоченото правно основание-по наследство от своя баща Н.Н.Г.. Спорно е и придобил ли е братът на ищцата Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, починал на 12.01.2015г. - баща на третото лице–помагач А.Н. В., целият процесен имот по давностно владение.

По делото е изискано копие от нотариално дело № 679/2017г., по което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот с идентификатор № ***, придобит по давност и наследство, по силата на който третото лице-помагач в процеса А.Н.В. е призната за единствен собственик на процесния имот. По нотариалното дело е представена скица № 15-480643/03.10.2017г. на ПИ с идентификатор № ***, в която е посочен като собственик на имота Н. Н.ов С.. По нотариалното дело е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № БО-ГО-04-27/28.09.2017г., издадено от Кметство с.Бели Осъм. В него е удостоверено, че име Н.Н.Г./ЕГН **********/ и имената Н. Н.ов С. са имена на едно и също лице.

По искане на процесуалния представител на ищцата и във връзка с направено оспорване на удостоверението за идентичност на лице с различни имена, съдът откри производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Във връзка с това производство е изискана информация от Кметство с.Бели Осъм, обл.Ловешка, касаеща документите, въз основа на които е издадено оспореното удостоверение. От представена справка изх. № И-БО-РД-9/30.06.2018г., издадена от Кмета на с.Бели Осъм, се установява, че удостоверението за идентичност на лице с различни имена е издадено по искане на А.Н.В., която е попълнила декларация, че баща й Н.Н.Г.е записан по грешка в кадастъра с фамилия С.. Към справката са представени посочените два документа.

И двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Разпитани са доведените от ищцата свидетели С.Д.С.Ц.М.С. и И.В.Ч.. От показанията наС.и Ц. С., които са съпрузи, се установява, че те живеят в непосредствена близост до процесния имот и притежават имоти в близост, които обработват. Свидетелите сочат, че процесният имот представлява нива, която от 2003г. до края на 2017г. тяхното семейство е обработвало, като са получили съгласие за това, както от ищцата, така и от нейния брат Н.Н.Г.. Преди 2003г. имотът се обработвал от Г. и брат й , съвместно с тяхната майка А.. След като тя починала, година-две имотът пустеел. Уговорката да ползват имота свидетелите направили първоначално с ищцата и нейния син - свидетелят И.Ч., а в последствие и с брата на ищцата Н. Г..С.и Ц. С. посочват, че говорили първоначално с ищцата и с нейния син, след това и с Н. Г., с искане да закупят процесния имот. И двете страни не се съгласили поради наличие на здравословни проблеми. Между ищцата и нейния брат нямало спорове за собственост относно тази нива. И двамата свидетели сочат, че Н. Г. не е бил известен с фамилията С. и не е наричан с такова фамилно име.

Разпечатката съдържа 41 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c1e990a-3704-4a92-b9f5-bfd8203bdb53