Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол с решение от ОСЗ № 8089 от 24.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1974/2026
Вид
Протокол с решение от ОСЗ № 8089
Подписан
24.07.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 8089 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101974 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

***

Съдът счита, че следва да премине към постановяване на РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101974 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Постъпила е искова молба от Г. Р. И. срещу МАКРОАДВАНС АД, с която се иска от съда да прогласи нищожност на клауза в раздел V от Договор за потребителски кредит от 29.12.2022 г., обективирана в чл. 10, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 561,60 лв. Счита, че клаузата противоречи на добрите нрави, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна е, нарушава чл. 11 от ЗПК, тъй като са поставени неизпълними изисквания за представяне на обезпечение, а неустойката е излязла извън присъщите й функции.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът признава иска, счита, че не е дал повод за завеждане на делото. В случай на присъждане 1 на разноски на другата страна моли съдът да определи хонорара в размер под минималния съгласно наредбата, с оглед ниската сложност на делото.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, наличието на клауза за неустойка и основанията за нейната нищожност.

Установява се от представения Договор за потребителски кредит, че страните са сключили договор за заем от 29.12.2022 г., като уговорили в чл. 20, ал. 2 потребителят да обезпечи кредита в 3-дневен срок от сключване на договора. Съгласно чл. 10 от договора при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 4,68 лв. плюс определен процент - за всеки ден, в който кредитът не е обезпечен. Като се има предвид задължението, за чието неизпълнение е предвидена неустойката, съдът намира, че същата няма обезщетителен характер. Непредставянето на обезпечение не е свързано с реални вреди за кредитора. Отделно от това към обезпечението са поставени завишени изисквания, които препятстват представянето му в уговорения срок.

В погасителния план към договора, на лист 8, е посочен размерът на неустойката за всеки месец от срока на договора като част от погасителната вноска – по 46,80 лв. за 12 месеца. Всички изложени характеристики на тази клауза водят до извода, че същата е конструкция, предназначена за набавяне на допълнителна печалба за кредитора, тъй като не обезщетява реални вреди и е предварително предвидена в погасителния план. Преследваната с клаузата цел е да се набави тази печалба под формата на вземане, което по принцип не подлежи на включване в ГПР, и по този начин да се заблуди потребителят за действителния разход по кредита. Посочената цел накърнява добрите нрави, поради което клаузата е нищожна на това основание и следва да се уважи предявеният иск.

Разноските се дължат в полза на ищеца, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, като е включил в договора, като по-силна икономически страна, нищожната клауза. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса, а в полза на адв. Н. по чл. 38 ЗА хонорар от 100 евро поради ниската сложност на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, адрес гр. София, ул.„Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, по предявения от Г. Р. И., ЕГН:**********, гр. ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата, обективирана в чл.10 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №***/29.12.2022г., която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита.

2

ЗА.

ОСЪДЖА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, да плати: на Г. Р. И., ЕГН:**********, сумата от 25,56 евро за държавна такса; на адв. С. Н. от *** сумата от 100 евро за адвокатски хонорар по чл. 38 Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,54 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3