Определение № 879 от 07.10.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Разград, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Евро финанс колект България“ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против определение № 410/18.09.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 869/2025г. на РС Кубрат, с което в производство по чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение неговата молба за изменение на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 150 лв., вместо претендираното такова в размер 400лв. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на определението, като моли въззивния съд да присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията в жалбата, констатира следното: Производството пред РС Кубрат е образувано по подадено заявление от „Евро финанс колект Българияп“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. К. К. за заплащане на следните суми: 39,47 лв., представляваща главница по фактура № 1320751161/ 22.04.2022 г. за отчетен период от 19.04.2022 21.04.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 16,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 12.09.2025 г.; 36,59 лв., представляваща главница по фактура № 1322296306/ 22.05.2022 г. за отчетен период от 22.04.2022 - 21.05.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 15,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2022 г. до 12.09.2025 г.; 36,59 лв., представляваща главница по фактура № 1

1323886685/ 22.06.2022 г. за отчетен период от 22.05.2022 - 21.06.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 14,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 12.09.2025 г. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането е приложен договор за правна защита, в който е отразено плащане на адв.възнаграждение в горния размер в брой.

С издадената заповед съдът е разпоредил плащането на главниците, мораторните лихви и законната лихва, разноски за заплатена ДТ, а за платеното адвокатско възнаграждение от заявителя на представляващия го адвокат съдът е разпоредил плащането на 150лв., като е отхвърлил искането над този размер до предявения такъв от 400лв.

Заявителят е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските с искане за присъждане на пълния им размер от 400лв. С обжалваното определение съдът е разгледал по същество молбата и я е оставил без уважение.

По въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство ВКС се е произнесъл със задължително тълкуване в т.7 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, че следва да бъде разграничена хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

Приложено в настоящия случай, тълкуването сочи на недопустимост на подадената от заявителя молба по чл.248 ГПК и съответно недопустимост на обжалваното определение. Районният съд се е произнесъл в цялост по направеното в заявлението искане за присъждане на адв.възнаграждение в размер 400лв., като с издадената заповед по чл.410 ГПК го е уважил за 150лв., а за разликата над този размер до претендирания такъв от 400лв. го е отхвърлил като неоснователно. Срещу това произнасяне за заявителя се е открила възможността да подаде частна жалба по реда на чл.413 ал.1 ГПК, от която същият не се е възползвал. ОткрИ.ето на производство по чл.248 ГПК с подаване на молба в случая е недопустимо, тъй като не е налице непълнота в заповедта за изпълнение – съдът се е произнесъл по цялото заявено искане.

Определението на РС Кубрат следва да се обезсили, а производството по молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, следва да се прекрати като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва определение № 410/18.09.2025г., постановено по ч.гр.д. № 869/2025г. на РС Кубрат и прекратява производството по молбата на „Евро финанс колект България“ЕООД, гр.София, подадена по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, съгл. чл.248 ал.3 изр.последно ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Разград, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Евро финанс колект България“ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против определение № 410/18.09.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 869/2025г. на РС Кубрат, с което в производство по чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение неговата молба за изменение на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 150 лв., вместо претендираното такова в размер 400лв. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на определението, като моли въззивния съд да присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията в жалбата, констатира следното: Производството пред РС Кубрат е образувано по подадено заявление от „Евро финанс колект Българияп“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. К. К. за заплащане на следните суми: 39,47 лв., представляваща главница по фактура № 1320751161/ 22.04.2022 г. за отчетен период от 19.04.2022 21.04.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 16,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 12.09.2025 г.; 36,59 лв., представляваща главница по фактура № 1322296306/ 22.05.2022 г. за отчетен период от 22.04.2022 - 21.05.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 15,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2022 г. до 12.09.2025 г.; 36,59 лв., представляваща главница по фактура № 1

1323886685/ 22.06.2022 г. за отчетен период от 22.05.2022 - 21.06.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 879910756 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането; 14,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 12.09.2025 г. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането е приложен договор за правна защита, в който е отразено плащане на адв.възнаграждение в горния размер в брой.

С издадената заповед съдът е разпоредил плащането на главниците, мораторните лихви и законната лихва, разноски за заплатена ДТ, а за платеното адвокатско възнаграждение от заявителя на представляващия го адвокат съдът е разпоредил плащането на 150лв., като е отхвърлил искането над този размер до предявения такъв от 400лв.

Заявителят е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските с искане за присъждане на пълния им размер от 400лв. С обжалваното определение съдът е разгледал по същество молбата и я е оставил без уважение.

По въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство ВКС се е произнесъл със задължително тълкуване в т.7 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, че следва да бъде разграничена хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

Приложено в настоящия случай, тълкуването сочи на недопустимост на подадената от заявителя молба по чл.248 ГПК и съответно недопустимост на обжалваното определение. Районният съд се е произнесъл в цялост по направеното в заявлението искане за присъждане на адв.възнаграждение в размер 400лв., като с издадената заповед по чл.410 ГПК го е уважил за 150лв., а за разликата над този размер до претендирания такъв от 400лв. го е отхвърлил като неоснователно. Срещу това произнасяне за заявителя се е открила възможността да подаде частна жалба по реда на чл.413 ал.1 ГПК, от която същият не се е възползвал. ОткрИ.ето на производство по чл.248 ГПК с подаване на молба в случая е недопустимо, тъй като не е налице непълнота в заповедта за изпълнение – съдът се е произнесъл по цялото заявено искане.

Определението на РС Кубрат следва да се обезсили, а производството по молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, следва да се прекрати като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва определение № 410/18.09.2025г., постановено по ч.гр.д. № 869/2025г. на РС Кубрат и прекратява производството по молбата на „Евро финанс колект България“ЕООД, гр.София, подадена по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, съгл. чл.248 ал.3 изр.последно ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3