Определение № 1590 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20268002900015 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Определение № 1204/27.04.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 448/29.07.2025 г. по в.т.д.

№ 15/2025 г. на АС-София в обжалваната от Р. Б. И. и В. С. М. (помагачи на ответника „ПЕЛЕТИ 7“ ООД) част, като на ответника по касационната жалба И. Х. Я. е присъдена сумата от 1 278,23 евро - разноски за адвокат в размер на половината от заплатеното възнаграждение за защита в касационното производство, в което Я. участва и като ответник, и като касатор.

В срок И. и М. са поискали изменение на определението чрез намаляване на разноските на Я. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Аргументирали са се с развитието на касационното производство (което е приключило в селективната си фаза), с фактическата и правната сложност на делото, с размера на възнаграждението на същия адвокат за защита във въззивното производство и с определеното на особения представителна на ответника възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по молбата Я. я оспорва, позовавайки се на висока фактическа и правна сложност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира молбата за неоснователна.

Според действалия към момента на сключване на договора за правна помощ закон, практиката на СЕС (решение по дело по дело № С-438/22) и на ВКС преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се извършва от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, материалния интерес и всички факти, относими към спецификите на конкретното процесуално отношение, като при опреД.е на справедливия размер съдът не обвързан от установени от съсловна организация на адвокатите минимални размери.

1

В случая исковото производство има за предмет валидността и законосъобразността на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, взети на четири събрания. Броят на събранията и на решенията, предмет на атакуване, сам по себе си е значителен и увеличава фактическата сложност на делото. Правната сложност пък произтича от съединяване на различни основания за нищожност и незаконосъобразност, а в касационното производство тя намира израз и в броя на поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Исковете са неоценяеми, но рефлектират върху правното положение на ищеца и като съдружник, и като управител, които фигури имат за лицето своя стопанска (икономическа) функция, съобразима като защитим материален интерес при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Гореизложените обстоятелства са от естество да обосноват по-висок от обичайния справедлив размер на адвокатското възнаграждение и имат превес пред единствения правонамаляващ факт – приключването на касационното производство в селективната му фаза. Но и тук следва да се посочи, че ответникът има интерес да осъществи защита по същество и в този, макар и предварителен, етап, доколкото поставените от касатора правни въпроси се обсъждат и преценяват не изолирано, а само в контекста на наведените касационни основания по чл. 281 ГПК. Поради това приключването на касационното производство без допускане на обжалване води до отпадане на необходимостта от процесуално представителство в устните състезания, но не е фактор, който значително да намали сложността на делото.

С тези съображения съдът намира, че възнаграждението в размер от 1 278,23 евро не е прекомерно. На обратен извод не навежда сравнението му с възнаграждението, платено от Я. за въззивното производство – според договора същото възлиза на 639,11 евро за един адвокат, като съдът е формирал извод, че то не е прекомерно, но не е анализирал дали в договорения си размер е справедливо. Възнаграждението, заплатено на особения представител на ответника в касационната инстанция, също не може да е довод за прекомерност на процесното възнаграждение, тъй като разликата между двете отчита различното процесуално положение на представляваните лица - от една страна, на ответника, който е подпомаган от касаторите и чиято защита в производството по тяхната касационна жалба би следвало да е пооблекчена, и от друга - на ответника по касационната жалба, който трябва да се защитава срещу нея.

С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. Б. И. и В. С. М. за изменение на основание чл. 248 ГПК на Определение № 1204/27.04.2026 г., постановено по настоящото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3