Решение № 260332 от 25.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № ….. гр. София,

25.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Михаела Митова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2531 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ИА „Национален филмов център“, предявена срещу „А.О.“ ЕАД, ЕИК********, за връщане на сумата 90000 лева, представляваща държавна помощ, предоставена по договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г. за реализиране на документален филм.

Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за държавно финансиране създаването на филмов проект, по който било определена целева помощ в размер на 100000 лева, от която сума на ответника била предоставена сумата 90000 лева, но изпълнение от негова страна не било релевирано. Така за държавната институция възниквал правен интерес от провеждане на иск за връщане на получената финансова помощ, като с предявената искова молба агенцията заявява развалянето на договора.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.О.“ ЕАД депозира отговор на предявената искова молба, с който оспорва предявения иск, с твърденията, че е отчел разходването на 78011,46 лева в изпълнение на договора и неотчетените разходи възлизали на сумата 10988,54 лева. Отделно с доклад на АДФИ към Министъра на финансите било констатирано, че неизпълнението на договора се дължи на съдържащи се във филма архивни кадри с неизтекли авторски права, за заплащането на които били необходими около 10000 евро, която сума дружеството не било в състояние да заплати. Така причините за забавеното изпълнение на договора стояли извън волята на ответника. Забавеното изпълнение на ответника било невиновно и давало основание на ищеца само да намали размера на последния транш от държавната субсидия, но не и да разваля договора. При условията на евентуалност моли претенцията да бъде уважена само до неотчетените средства.

Ищецът не е упражнил правото да предяви допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 11.03.2020 г. за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че същите сключили договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г. за реализиране на документален филм „З..Д– чужд и свой“, в рамките на който на ответника била предоставена сумата 90000 лева, като към предявяването на исковата молба ответникът не изпълнил задълженията си по договора да създаде и разпространи филмовото произведение.

Видно от съдържанието на договора основното поето задължение от страна на ответника „А.О.“ ЕАД в качеството му на продуцент е създаването и осигуряването показ на български език на игрален филм с временно или постоянно заглавие „З..Д– чужд и свой“, със сценаристи М.К.и А.В.и режисьор М.К.– чл. 2 от договора. Първият публичен показ на филма следвало да бъде осъществен не по-късно от 01.06.2015 г., като до 30.05.2015 г. следвало с протокол между продуцента („А.О.“ ЕАД) и режисьора да е прието еталонно копие с окончателната версия на филма (чл. 5, ал. 1). Съгласно чл. 10 от договора при просрочие на определените в чл. 5, ал. 1 от договора срокове с повече от 2 календарни месеца, ИА

„Национален филмов център“ имала правото да прекрати договора, като продуцентът следвало да възстанови предоставените до момента на прекратяването суми, заедно със законната лихва. С последователни анекси от 11.06.2015 г., 23.02.2016 г. и 03.02.2017 г., поради настъпили обективни (по волята на страните) пречки за спазване на производствените срокове за реализация на филма и въз основа на изрично отправени предложения за сключване на анексите от страна на продуцента, страните трикратно постигнали съгласие за продължаване на предвидените в чл. 5, ал. 1 срокове, като съгласно последния анекс 3/03.02.2017 г. окончателната версия на филма следвало да се приеме с протокол между продуцента и режисьора не по-късно от 23.05.2017 г., а първият публичен показ да бъде осъществен не по-късно от 30.09.2017 г..

С писмо № 01-324/06.11.2018 г. ИА

„Национален филмов център“ поканила „А.О.“ ЕАД да изпълни задълженията си по седем сключени договора, сред които и процесният, с предмет създаване на филм с работно заглавие „З..Д– чужд и свой“, в 30-дневен срок, след изтичането на който договорът ще се считал за прекратен и получената държавна помощ следвало да бъде възстановена в пълен размер. Няма доказателства за датата на която писмото е получено от адресата, но с оглед представения от него отговор, постъпил при ищеца на 20.06.2019 г., в който като причина за неизпълнението се сочи използването на архивни кадри с неизтекли авторски права, следва да се приеме, че поканата за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора е получена най-късно на 20.06.2019 г. и допълнителният срок за изпълнение на задълженията е изтекъл на 22.07.2019 г. (първи присъствен ден след неприсъствения 20.07.2019 г.).

В съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 г. ответникът е представил доказателства за предадени на ищеца на 27.01.2021 г. с подписан двустранен протокол, материали, касаещи филм със заглавие: „З..Д– работническа одисея“, с работно заглавие:

„З..Д– чужд и свой“: флаш-памет, съдържаща 1 брой филмово копие на DCP, с оригинална езикова версия на български език и субтитри на български и английски език, времетраене 54 минути + трейлър на филма,

3 броя носители Blu-Ray disk на български и английски език, монтажни (диаложни) листове на български и английски език, фотоси от филма – 10 броя и 3 броя на екипа, плакат - 1 брой и протокол от 25.01.2021 г. за приета окончателна версия на филма по ЗАПСП (самият протокол не е ангажиран в производството). Ищецът изрично оспорва съществуването на подписан между продуцента и режисьора протокол за приемане на окончателна версия на филмовия продукт.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за създаване и разпространение на филмов продукт, по който от ИА „Национален филмов център“ е предоставено целево финансиране в размер на 90000 лева, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на продуцента „А.О.“ ЕАД да произведе и разпространи игрален филма и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор целево финансиране.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за създаване на подпомогнатото филмово произведение, респ. за връщане на предоставените целеви финансови средства след развалянето на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, изразено в предаване във фактическа власт на ИА „Национален филмов център“ на уговорените в договора копия и материали от филма, респ. наличие на обективни пречки за точно във времево отношение изпълнение като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за тези обстоятелства, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти.

Фактът, породил правоотношение между страните

(сключен договор №

13Д153/д-ПР/26.11.2014 г.), в рамките на което е получена пряка престация на финансови средства представлява договор за държавно подпомагане по чл. 30, ал. 2 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). От гледна точка поетите от страната продуцент задължения възникналото правоотношение е близко по съдържание до уредения в ЗЗД договор за изработка, доколкото получилият финансирането правен субект дължи да обективира овеществен резултат на аудиовизиално произведение (филм), т. е. да изработи нещо, но са налице и съществени различия – изработеното (филмът) не се създава по възлагане на финансиращата го агенция, нито правата върху резултата (филмовото произведение) възникват за нея.

Уредбата на правоотношението се съдържа в специалния Закон за филмовата индустрия, обнародван в ДВ, бр. 105 от 2003 г., който урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите в Република България и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.

Ищецът изпълнителната агенция

"Национален филмов център" е администрация към министъра на културата, юридическо лице със седалище ***, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се предвижда субсидия за агенцията, която заедно с останалите приходи, постъпили на основание чл. 16, ал. 3 ЗФИ, се разходват за държавно подпомагане на проекти в областта на производството, промоцията, разпространението и показа на български филми и на филми, създадени при условията на копродукция с европейски страни и със страни, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия.

Държавата, чрез агенцията, подпомага производството, разпространението и показа на български филми в две насоки - за подпомагане на филмопроизводство, нормативно уредено в разпоредбите на раздел II, чл. 28 – чл. 31 ЗФИ и за подпомагане на разпространение и показа на филми, нормативно уредено в разпоредбите на раздел III, чл. 32 - чл. 35 ЗФИ. Държавното подпомагане и в двете направления се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждане на конкурс. В случая, държавната помощ е предоставена както за производството, така и за разпространението и показа на български филм с работно заглавие „З..Д– чужд и свой“.

Сключването на договора е резултат на осъществен смесен фактически състав, който включва административноправни елементи, но поражда типично гражданскоправни последици – възникване на правоотношение за създаване и разпространение на филмово произведение в опреден срок срещу предоставяне на финансиране. Целевото финансиране се предоставя на части (траншове) като ИА „Национален филмов център“ е изпълнила задължението да предостави финансовите средства по първи транш на 19.12.2014 г., който представлява 66 % от финансовата помощ, включително изпълнението на това задължение не е обвързано от предприето от финансираното лице („А.О.“ ЕАД) изпълнение, а го предхожда. Падежите на втори и трети транш от финансовата помощ по волята на страните са обвързани от крайните срокове за насрещно изпълнение на задълженията на „А.О.“ ЕАД, като втори транш е получен по признание на ответника на 25.05.2016 г., а третия – на 23.05.2017 гг.

Задължението на подпомаганото лице е възникнало като срочно и с последователни анекси към договора изискуемостта му е отлагана от 01.06.2015 г. (уговорен в договора срок) до 30.09.2017 г. (срок, съгласно анекс № 3), за който период ответникът е ползвал 66 % от финансовата помощ, без насрещно изпълнение. Не се установява между страните да е постигнато съгласие за отсрочване на задължението на продуцента за създаване и разпространение на филма след 30.09.2017 г., с оглед което същият е изпаднал в забава на 01.10.2017 г.. Доказателства забавеното изпълнение да се дължи на обективни пречки по създаване на филма не са ангажирани, поради което и неточното във времево отношение изпълнение на ответника „А.О.“ ЕАД е породило в правната сфера на ИА „Национален филмов център“ потестативното право на разваляне на договора. Необходимо е да се отбележи, че изискуемостта на задълженията на ответника е определена за всеки договорен етап, като всяка забава за изпълнение на предвиденото за съответния етап е основание за разваляне на договора, ако е продължила повече от 2 месеца, съгласно чл. 10 от същия.