Определение № 437 от 28.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Варна, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Георги Йовчев

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000304 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу определение рег.№ 722/19.05.2025 по електронно дело

20243100900695 (ТД№ 695/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен иск за прекратяване на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, по реда на чл. 517, ал.4 от ГПК, поради насочване на изпълнение върху притежаван от длъжник на ищеца дружествен дял в това дружество.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна(ищец), чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, с което е отречено процесуалното право на защита на жалбоподателя и се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адвокат Г. се оплаква за необоснован извод за идентичност на правото на иск с предмета на друго дело на същия ищец. Позовава се на разлика в защитаваното материално право, като сочи, че предходното ТД 262/2024г е било водено след овластяване от СИ на взискателя по изп. дело №153/24, събиращ дълга на „Бизнес център Евксиноград“ЕООД по изпълнителен лист за присъдени разноски по ТД964/18г на ВОС, а с настоящия процес се цели удовлетворяване на друго материално право на взискателя по изп. дело № 152/24г, което е дължимо въз основа на друг изпълнителен лист за присъдена в арбитражно дело сума. Оплаква се за неправилно прилагане на правила за присъединяване на кредитори при насочване на изпълнение като изпълнителен способ и към специалното потестативно право на взискателя да иска трансформиране на членствено право в ликвидационен дял, като акцентира че при реализирането му ищецът е ограничен от персоналното си овластяване по чл. 517 ГПК и възможността за ответника да се освободи от процеса като изплати именно задължението на ищеца( но не и на други 1 присъединени взискатели). Обосновава наличния си интерес именно с това ограничение на сезирането, като допълнително сочи, че до пораждане на конститутивния ефект на трансформацията с влизане в сила на решение по предходното дело, интересът на взискателя може да се извлича и от риска от междувременно отпадане на правата му като ищец по ТД 262/2024г. при предложено в хода на делото удовлетворение само на вземането му по изп. дело №153/24г. Моли за отмяна на неправилното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по допустимия иск.

Насрещна страна „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ЕООД, участвала в размяна на книжата преди прекратяването, не е изразила становище.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Прекратеното производството е било образувано по искова молба, с която е предявен иск на жалбоподателя „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу търговско дружество „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ЕООД, за прекратяването му поради наличие на неудовлетворен дълг на членуващ в дружеството длъжник

„БИЗНЕС

ЦЕНТЪР

ЕВКСИНОГРАД“ЕООД(удостоверен в изпълнителен лист №93/26.02.2018г., издаден по ЧТД 248/2018г за събиране на присъдени с арбитражно решение суми в размер на главница 88 880,48лв., както и лихви и арбитражни разноски) и насочване на изпълнение за събирането му по изп. дело 152/24г. от този взискател върху дружествен дял, притежаван от „Вива Бизнес Г р у п “ Е А Д (правоприемник на длъжника му по обявена за непротивопоставима на взискателя прехвърлителна сделка).

Както самият ищец признава, той вече е насочил изпълнение към същото имуществено право, но като взискател по друго изп. дело № 153/24г. за събиране на друга сума, удостоверена като половината от изпълняем дълг по изпълнителен лист №69/17.02.2020г. за съдебни разноски по ТД 964/2018г., общо присъдени в размер на 88213.31лв., дължими от „Вива Бизнес Груп“ЕАД(осъден приобретател по чл. 135 ЗЗД) и другия осъден ответник (длъжника по арбитражния спор

„БИЗНЕС

ЦЕНТЪР

ЕВКСИНОГРАД“ЕООД). Няма спор, че към предявяване на настоящия иск и към момента на постановяване на обжалвания акт не е бил приключен съдебният спор, образуван по искането на същия ищец (овластен взискател) за прекратяване на дружеството като трето задължено лице, неизпълнило нареждане по запорно съобщение за изплащане на дружествения дял на едноличния собственик по реда на чл. 517 ал.4 ГПК. При служебна справка в хода на настоящото производство, въззивният състав констатира, че и понастоящем образуваното ТД № 262 / 2024 г. на ВОС по това искане не е приключило (постановеното от въззивен състав обезсилване на решението и прекратяване на производството по недопустим иск не е влязло в сила).

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предвид изрично възпроизведената и в жалбата обосновка, няма никакво съмнение, че с предявените в двата самостоятелни процеса искове по чл. 517 ал. 4 ГПК ищецът търси защита на индивидуалния си интерес като 2 неудовлетворен взискател, упражнил право на принудително изпълнение за различни задължения на двама различни длъжници(на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ЕООД по изп.д. 152/24г. и на „Вива Бизнес Груп“ЕАД по изп.д. 153/24г.). Тази разлика в събираемите вземания обаче е ирелевантна за индивидуализирането на предмета на двете искови производства, тъй като няма спор, че макар и по различни изпълнителни титули, взискателят е насочил изпълнението и търси удовлетворение от едно и също имущество (дружествен дял, притежаван от „Вива Бизнес Груп“ЕАД), съответно това обуславя и идентичността на потестативното право, което се реализира с иск за прекратяване на ответното дружеството

„ОФИС ЦЕНТЪР

ЕВКСИНОГРАД“ЕООД като трето за изпълнението задължено лице. С предявяването на иска по ТД № 262 / 2024 г. на ВОС взискателят е изчерпил интереса си за принуда спрямо това трето лице, тъй като търсеният резултат от реализиране на потестативното право ще довърши етапа от способа за изпълнение върху същото имущество. Затова и „паралелното“ водене на процеси по "различни" конститутивни искове срещу същото дружество е безпредметно. Трансформацията на дружествения дял във вземане за ликвидационен дял, платимо чрез органа на принудително изпълнение, може да настъпи само веднъж въз основа на първото упражнено право на иск, а материално правните последиците на преобразуващото първо съдебно решение ползват автоматично всички кредитори на съдружника, чието членство се прекратява занапред. В тази връзка не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че като ищец е бил ограничен от персоналното си овластяване по чл. 517 ГПК за събиране на конкретно парично вземане.

Овластяването само легитимира взискателя с потестативно право, но само по себе си събираемото вземане не предмет на конститутивния иск. Висящото изпълнително производство е само предпоставка за упражняване на иска и затова при преценка на интереса на ищеца не може да се игнорират и възможностите за присъединяване на кредитори в същия процес, респективно и резултата от исковата защита да се отчита само в правна сфера на овластения взискател, провеждащ този особен способ. Напротив, като част от системата на принудителни мерки, принудителното изпълнение върху притежавани от длъжника дялове в дружество е уредено като способ за събиране на парични задължения и именно затова и упражняването на правото на взискателя по чл. 517 ГПК следва да се третира като подготвителен етап от събирането на паричен дълг чрез „осребряване“ на членственото правоотношение. Няма обаче особени правила за довършването на способа след евентуално успешно проведено прекратяване на дружеството и затова(аналогично на способите, насочвани срещу други видове имущества) са приложими именно общите правила за удовлетворяване от запорираната ликвидационна квота, постъпила по сметка на съдебния изпълнител.

Съответно, на общо основание и при реализиране на този способ, взискателите могат да се присъединяват за удовлетворяване от паричното постъпление, независимо, че сами не са водили иска за прекратяване (чл.456 и чл. 457 ал.2 ГПК), респективно да се зачитат преди разпределение права на присъединени по право взискатели (чл. 459 ал.1 ГПК). Затова интересите на жалбоподателя са защитени в цялост с вече предприета искова защита по ТД № 262/2024 г. на ВОС. В същия смисъл са и мотивите на първата инстанция.

3

Доводите за остатъчен интерес поради хипотетичната възможност за ответника да се освободи от по-рано започналия процес също са неоснователни. Посочените по-горе общи процесуални правила за защита на конкуриращите се кредитори, насочили изпълнение върху едно и също имущество и материално-правното задължение на дружеството по чл. 73в ТЗ изключват възможността за освобождаването на третото задължено лице от отговорност с избирателно удовлетворяване само на едно от задълженията, за които са вписани запори. Само ако на взискателя бъде предложено, респективно и прието от него извънсъдебно плащане на дълга би се постигнало удовлетворяване, което да изключи самото право на принудително изпълнение по изп. дело 152/24г поради погасяване на самото изпълняемо вземане. Тази хипотеза обаче, освен че изцяло зависи от волята на самия жалбоподател (като взискател и по двете дела), изисква и допълнителен акт за прекратяване на висящия до тогава изпълнителен процес и едва тогава новото правно положение, би могло да се отчита и като нововъзникнал нов интерес от провеждане на подготвителен етап от на способа само по съхраненото изп. дело 153/24г. Към настоящия момент обаче такава хипотеза не е реализирана и затова оплакванията в тази насока са неоснователни.

Въззивният състав не установява и друг непокрит от вече реализираното право на иск, остатъчен интерес на жалбоподателя, доколкото наличието на такъв изначално би било отречено за който и да е от кредиторите на едноличния собственик на доброволно прекратеното дружество, при стабилизиране на прекратяването на първоначално образуваното ТД № 262/2024 г. на ВОС.

Съвпадението на крайния резултат в преценката на двете инстанции, налага потвърждаване на постановеното прекратително определение.

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 722/19.05.2025 по електронно дело 20243100900695 (ТД№ 695/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, чрез адв. Г..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4