Решение № 706 от 29.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. П., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100882 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от Н. С. М. против С. О. М. за прекратяване на сключения между страните граждански брак на **********г. в гр. П., общ. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по вината и свързаните с него искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете В. С. М. на майката, определяне на местоживеенето му при нея, определяне на режим на лични контакти с бащата, предоставяне ползването на семейното жилище и издръжката на детето.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ********** в гр. П. и че от брака, на ********* година е родено детето В. С.

М., ЕГН: **********, понастоящем малолетно. Излага, че понастоящем семейните им отношение били силно влошени, тъй като помежду им липсвали взаимност на чувствата и интересите. Различни били разбиранията им за живота. Съществували и принципни различия по въпросите за съвместното им съжителство – работа, почивка, характер и обем на ежедневните задължения и грижи за децата. Полаганите от страните съвместни усилия да укрепят семейството си, се оказвали безрезултатни.

Между тях липсвало доверие и взаимност. Не съществувала реална възможност за възстановяване на нормалната съпружеска връзка.

Ответникът С. М. станал раздразнителен, променял настроението си непрестанно, изпадал в състояния, в които ищцата не го била виждала преди.

1

Започнал е да употребява по-често алкохол.

В резултат на това двамата напълно се отчуждили един от друг.

Невъзможно било да живеят съвместно. Между тях липсвала общност, духовна, физическа и икономическа, което сочело, че бракът им е изпразнен от съдържание. Това състояние било трайно и не можело да бъде преодоляно, което обуславяло извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, която е изчерпала социалната си функция и като такава не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

Твърди, че между нея и детето съществувала силна емоционална връзка, че в по – голямата част от времето от раждането му е полагала непосредствените лични грижи за него и че с оглед неговата възраст е по подходящият родител да се грижи и да го отглежда след развода.

Излага, че преди сключване на брака съпрузите са придобили недвижим имот – апартамент с идентификатор ********, находящ се в гр. П., ул.“******** № *** ет.** , ап. ** при квоти по ½ за всяка от страните, който е бил семейното им жилище. Към настоящия момент ответникът продължавал да живее в него, а М. нямала друго жилище, където да продължи да живее с детето, поради което от няколко месеца двамата живеели на квартира. Това им създавало както дискомфорт, така и сериозни финансови разходи.

Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между нея и С. О. М. граждански брак на **********г. в гр. П., общ. П., като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

Настоява упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. С. М. да се предоставят на нея, като се определи следният режим на лични отношения с бащата С. М.: всеки първи и трети уикенд /от петък след 18:00 часа до неделя до 18:00 часа/ с преспиване при бащата, 15 дни през годишната лятна ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време извън определения режим на срещи по взаимно съгласие и уговорка между двамата родители.

Настоява след развода да й се предостави ползването на семейното жилище, до навършване на пълнолетие на детето.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 евро, която се явявала съобразена както с трудовата заетост на бащата, така и с специалните нужди на детето, което страдало от неврологично заболяване, изискващо полагането на специфични грижи и понасянето на финансови разходи за лечение. Издръжката се претендира до завършване на висшето образование на В. С. М., но не по-късно от навършване на 25- годишната му възраст.

Иска след развода да възстанови предбрачната си фамилия Д..

Не претендира издръжка от съпруга си, след прекратяване на брака.

Иска придобият лек автомобил марка „*******“ модел „***** *****“ с рег.№ ********, да остане за ползване и разпореждане на нея.

2

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове, в частта им за упражняване на родителски права, ползването на семейното жилище и заплащане на дължима издръжка на малолетното дете — В. С. М., чрез неговата майка.

Излага, че изнесените твърдения на ищцата за отношенията й с него не отговаряли на истината.

Не се противопоставя бракът помежду им да бъде прекратен без произнасяте по въпросите за вината.

Счита останалите искове за неоснователни и недоказани.

Твърди, че от представените по делото писмени доказателства не се установява нуждата, необходимостта и законосъобразността родителските права да се присъдят на майката, а бащата да заплаща и месечна издръжка 300 евро, при минимална издръжка в размер на 155 евро.

Счита, че следва да бъде съобразено и че изплаща банков ипотечен кредит за съсобственото им жилище с остатъчна главница от 38 900 евро за още 20 години и получава минимална работна заплата по трудов договор с Е..

Освен това заплащал и потребителския кредит на съпругата си, която била безработна и получавала само обезщетение за отглеждане на дете.

Излага, че ищцата живеела на квартира на ул. **** ****. “ с първото си дете момиче, на 9 години от друга връзка, което ответникът отглеждал като свое. Грижил се и за общото им дете В. през почивните дни от петък до неделя.

Предлага да заплаща разходите за наем на ищцата.

Не се противопоставя бракът помежду им да бъде прекратен и последиците от прекратяването да бъдат уредени, включително по доброволен начин, чрез постигане на спогодби или процедура по медиация.

Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на **********г. граждански брак, без произнасяне по въпроса за вината, и да отхвърли исковите претенции за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.

Претендира разноски.

В проведеното на 18 май 2026 година открито съдебно заседание /протокол л. 112 – 113/ страните се явяват лично и молят да се премине към прекратяване на брака по взаимно съгласие. Заявяват, че са постигнали споразумение по въпросите за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, режима на лични отношения с другия родител, издръжката на детето, фамилното име на съпругата, имуществените отношения и издръжката между съпрузите, което представят в писмен вид и искат съдът да утвърди със съдебното решение.

Предвид горното и на основание чл. 321, ал. 5, пр. 2 от във вр. чл. 49, ал.

3

1 СК и чл. 49, ал. 4 СК се премина към производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Страните Н. С. М. и С. О. М. – са сключили граждански брак на 29.08.2011 г. в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № 0350 от същата дата от Длъжностното лице по гражданско състояние към Община П..

От брака им, на *********г. е родено детето В. С. М., понастоящем малолетно.

Преди сключване на брака са придобили при квоти от по ½ ид. част апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. П., находящ се в гр. П., ул. „ул. **** ****** № ***, който е и семейното им жилище.

В началото брачният им живот протичал нормално и в разбирателство, но постепенно се появили различия във възгледите им за работа, почивка, споделяне на грижи за децата, работа в домакинството, което довело до проблеми в отношенията. Същите не могли да бъдат решени, въпреки положените от съпрузите взаимни усилия. Това довело до раздялата им, когато на 25.10.2025г. Н. М. напуснала семейното жилище, заедно с детето В.

М. и с по – голямата си дъщеря от предишна връзка и заживяла на квартира в гр. П. на ул. „ул. П. Б. № ***, ет.***, ап. *** обл. П..

След раздялата на съпрузите Н. М. продължила да полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на роденото от брака дете В. М., подпомагана от своите родители. Понастоящем детето продължава да се отглежда от майката. Поради ранната си възраст, детето е силно привързано към майка си, с която е израснало. Майката полага за него необходимите и адекватни грижи, съобразени с възрастта му. Проявява се като грижовен и отговорен родител. В грижите разчита на помощта на родителите си. Жилището, в което живеят разполага с много добри битови и хигиенни условия, обзаведено с необходимите електроуреди и мебели. В дома на майка детето се чувства добре, сигурно и спокойно.

След раздялата на родителите връзката на детето с бащата не е прекъсната. Двамата се виждат често – през почивните дни, в периода от събота следобед, до неделя следобед. Бащата продължава да осигурява средства за издръжката на сина си и оказва пълна финансова подкрепа на съпругата си, когато му поиска. И двамата родители осъзнават важната роля на бащата при отглеждането и възпитанието на детето и поддържат нормална комуникация помежду си по тези въпроси.

Бащата понастоящем продължава да живее в семейното жилище в гр. П. на ул. „ул. **** ****** № ***, а майката в наетото жилище в гр. П. на ул. „ул.

П. Б. № ***,, което разполага с много добри условия за отглеждане на детето.

И двамата родители са трудово ангажирани.

4

Малолетният В. М. е на три години. Задоволени са потребностите му от храна, облекло, подслон. Записано е на личен лекар. Поставени са му необходимите до момента имунизации. Посещава детска градина, където е изградило приятелства. Според педагозите в детската градина има здравословен проблем, който изисква провеждане на допълнителни изследвания.

Извършеното социално проучване от ДСП П. дава становище, че и двамата родители могат да се справят с грижите за В. и че в интерес на детето и съдът да се произнесе с решение, което да даде възможност то да получават нужните родителски грижи, необходими за пълноценното му израстване и развитие при възможност за широк контакт с родителя, при когото не живее.

В проведеното на 18.05.2026г. съдебно заседание съпрузите Н. С. М. и С.

О. М. се явяват лично и поддържат иска за прекратяване на брака, както и постигнатото споразумение, което иска съдът да утвърди.

Съдът констатира, че съгласието на съпрузите за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо. Страните осъзнават, че брачната им връзка съществува само формално и желаят да я прекратят. Наясно са, че съвместният им живот е несъвместим с настъпилото отчуждаване един от друг. Постигнатото от тях споразумение по чл. 51 СК, представено пред съда, урежда в пълнота въпросите за предоставяне упражняването на родителските права на роденото от брака малолетно дете, режима на лични контакти с другия родител, издръжката, която се дължи на детето, имуществените отношения между съпрузите и издръжката помежду им, фамилното име на съпругата и ползването на семейното жилище. В частта, с която се уреждат въпросите, касаещи роденото от брака дете, същото е съобразено с най-добрия негов интерес.

Съдът, след като взе предвид, че страните поддържат молбата си за развод, както и че съгласието им да бъде прекратен съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо и не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината, а и молят да утвърди постигнатото между тях споразумение и като прецени, че същото съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК, изчерпателно е, не противоречи на закона, на добрите нрави и на най-добрия интерес на детето, намира че бракът следва да бъде прекратен, а споразумението да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.

Съдът определя окончателна държавна такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 20,45 евро /двадесет евро и 45 евро цента/, платими поравно от двамата молители.