Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12583 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39707/2025
Вид
Решение № 12583
Подписан
24.06.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12583 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110139707 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът „ФИРМА“ ЕООД твърди, че с ответника бил сключен в устна форма Договор за ремонт на товарен автомобил, индивидуализиран като „Renault T“, рег. № **********, като работата била приета от възложителя без забележки, МПС било получено обратно. Като основание за вземането се сочат издадени фактури с включен ДДС за вложени части и труд:

Фактура № *********/31.01.2023 г. – 96 лв.; Фактура № **********/02.02.2023 г. – 2 963,76 лв.; Фактура № ************/30.04.2023 г. – 1 557,60 лв. и Фактура № ***********/30.05.2023 г. – 402,00 лв., всички на обща стойност общо 5 019,36 лв.

Възложителят не изплатил дължимата сума в срок.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че отметникът му дължи сума в общ размер на 5 019, 36 лв. – стойността на извършен ремонт на МПС, марка „Renault“, модел „Т“ с рег. № **********, заедно със законна лихва от 15.01.2025 г.

/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2765/24.01.2025 г. по ч. гр. дело № 2391/2025 г. по описа на СРС, 175 състав. Претендира разноски.

Ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани и прави възражения за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – твърдението за устен договор било неконкретизирано (без време, място, участници, представителна власт, обем, цена и елементи на договора) и се иска оставяне без движение с указания (чл. 129, ал. 2 ГПК). По същество се твърди, че описаното МПС е фактически грешно: ответникът не притежавал и никога не притежавал Volvo FH с този номер; ползваното по лизинг МПС с рег. № ********** било Renault, като се сочи удостоверяване 1 със справка от КАТ и се прилага свидетелство за регистрация. От това се извежда извод за невъзможност за възникване на твърдяното облигационно отношение. Липсват данни за предаване на автомобил за ремонт (дата, място, лице, приемо-предавателни документи, сервизни документи), няма доказано приемане, а процесните фактури били едностранни, неподписани, неосчетоводени, без доказателства за връчване и съдържали части, несъвместими с Renault (насочени към Volvo), поради което не доказвали дълг. Ответникът оспорва и акцесорните претенции. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приета като писмено доказателство Фактура № *********/31.01.2023 г., издадена от „ФИРМА“ ЕООД на „ФИРМА“ ЕООД за сумата 96,00 лв. с ДДС, при данъчна основа 80,00 лв. и начислен ДДС 16,00 лв. с предмет на услугата -„Диагностика“, количество 1 бр., единична цена 80,00 лв., стойност 80,00 лв. без ДДС. Датата на издаване и датата на данъчното събитие са 31.01.2023 г., мястото на сделката е София, начинът на плащане е по банков път, падежът е 14.02.2023 г.

По делото е приета като писмено доказателство Фактура № **********/02.02.2023 г., издадена за сума в размер на 2 963,76 лв. с ДДС, при данъчна основа 2 469,80 лв. и ДДС 493,96 лв. Съдържанието на фактурата включва следните стоки и услуги: помпа ADBLUE — 1 бр. на стойност 1 950,00 лв.; програмиране с имобилайзер - 1 бр. на стойност 150,00 лв.;

OBD букса - 1 бр. на стойност 350,00 лв.; кабелна обувка -1 бр. на стойност 9,00 лв.; труд -3 бр. по 3,60 лв., общо 10,80 лв. без ДДС. Датата на издаване и датата на данъчното събитие са 02.02.2023 г., падежът е 16.02.2023 г., начинът на плащане е банков път.

По делото е приета като писмено доказателство Фактура № ************/30.04.2023 г., издадена за сума в размер на 1 557,60 лв. с ДДС, при данъчна основа от 1 298,00 лв. и ДДС 259,60 лв. Съдържанието на фактурата включва: дюза ADBLUE ********** - 1 бр. на стойност 510,00 лв.; шенкелен болт - 1 бр. на стойност 172,00 лв.; тампон държач калник - 1 бр. на стойност 18,00 лв.; габарит страничен - 2 бр. по 24,00 лв., общо 48,00 лв.; труд - 1 бр. на стойност 550,00 лв. без ДДС. В тази фактура - изрично е посочен регистрационният номер **********. Датата на издаване и данъчното събитие са 30.04.2023 г., падежът е 14.05.2023 г.

По делото е приета като писмено доказателство Фактура № ***********/30.05.2023 г., издадена за сумата от 402,00 лв. с ДДС, при данъчна основа 335,00 лв. и ДДС 67,00 лв.

Съдържанието включва: шенкелен болт с лагер ********** - 1 бр. на стойност 175,00 лв.; диагностика - 1 бр. на стойност 80,00 лв.; труд - 1 бр. на стойност 80,00 лв. без ДДС. в тази фактура се съдържа регистрационния номер **********. Датата на издаване и данъчното събитие са 30.05.2023 г., падежът е 13.06.2023 г.

За доказване на предходни търговски взаимоотношения по делото е представена Фактура № ************/06.11.2022 г., издадена от „ФИРМА“ ЕООД на ответника за сумата 2 745,60 лв. с ДДС. Същата касае ремонтни дейности и части - сензор налягане възглавници, NOx сензори, надлъжна щанга, диагностика и труд. Представено е и платежно нареждане от 15.12.2022 г., с което ответникът е заплатил тази фактура.

2

По отношение твърдението, че фактурите са изпращани по електронен път, по делото е прието като писмено доказателство писмо и справка от „Микроинвест“ ЕООД относно документи, издадени и изпратени чрез системата InvoicePro.bg. От справката се установява, че към партньор „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ***********, на имейл адрес [email protected] са изпратени Фактура № ************/06.11.2022 г., както и четирите процесни Фактури: № ********* на 31.01.2023 г., № ********** на 02.02.2023 г., № ************ на 30.04.2023 г. и № *********** на 30.05.2023 г.

В съдебното заседание от 19.05.2026 г. съдът е извършил сравнение между представените електронни преписи на писмото и справката от „Микроинвест“ ЕООД и представените оригинали, като е установил пълна идентичност между тях, приел е документите и ги е приложил по делото.

По делото са изслушани свидетелските показания на Л.Г.Л. - служител на „ФИРМА“ ЕООД от 2021 г. на длъжност „автомеханик“. Той заявява, че е чувал за ответното дружество, когато негов камион е бил докаран за ремонт в сервиза на ищеца за първи път в края на 2022 г., около ноември или декември. Камионът бил „Рено“, докаран от лице, което свидетелят не познавал, като било обяснено, че камионите са закупени от друга фирма, която вече е ползвала услугите на сервиза. В сервиза на ищеца се ремонтират основно „Рено“ и „Волво“, като при тях частите са еднакви, а визуалната разлика е в кабината.

Свидетелят заявява, че лично е работил по камиона. Според него през 2023 г. камионът отново е идвал за ремонт, като са сменяни ADBLUE помпа, тампон, габарит, а впоследствие е идвал и за шенкел, т.е. именно за дейности и части, съответстващи на съдържанието на процесните фактури. Свидетелят сочи, че всеки път камионът е бил докарван и взиман от един и същи човек. След диагностика клиентът се уведомява какви части ще бъдат вложени и колко ще струва ремонтът. При взимане на камиона шофьорът се уведомява какво е правено по него. Свидетелят сочи, че е имало едно възражение в рамките на деня, свързано с шенкел, което е било отстранено, а други възражения не е имало. Той посочва и че фактурите обичайно се изпращат по имейл.

По делото са изслушани свидетелските показания на Ц.Н.Т. – на длъжност „шофьор“ при ответника, като му е било възложено да съблюдава техническото състояние на превозните средства. Той заявява, че е карал камиони на ответното дружество в сервиза на „ФИРМА“ в Казичене. Посочва, че във фирмата има влекачи „Рено Т“ и „Скания“, като първите два влекача са били закарани в „ФИРМА“ за диагностика и ремонт. Разходите за ремонти се обсъждали със собственика, но понякога и без изрично предварително съгласие е карал камион на ремонт, когато нуждата е била спешна. При получаване на камиона от сервиз обичайно се получава фактура, като заявява: „Всеки път, когато съм бил там, съм получавал фактури от Илиян“. Сочи също, че понякога фактурата се получава в края, когато приключи поръчката на части, както и че при фактура по имейл от дружеството се свързвали с него и го питали дали ремонтът е правен.

По делото е изслушана и приета допуснатата на ищеца ССчЕ в чието заключение е 3 посочено, че процесните фактури са издадени от „ФИРМА“ ЕООД към „ФИРМА“ ЕООД в общ размер на 5 019,36 лв. с ДДС. В експертизата са посочени поотделно фактура № *********/31.01.2023 г. за 96,00 лв., фактура № **********/02.02.2023 г. за 2 963,76 лв., фактура № ************/30.04.2023 г. за 1 557,60 лв. и фактура № ***********/30.05.2023 г. за 402,00 лв. По отношение на първите две фактури — № ********* и № ********** — в представените на вещото лице дневници за покупки и аналитични регистри от ответника не се установява запис с контрагент „ФИРМА“ ЕООД. Същевременно обаче от Протокол на НАП № ПО-*******************/08.04.2026 г. се установява, че тези две фактури са били включени в дневниците за покупки за м.01.2023 г. и м.02.2023 г., като впоследствие, на 07.04.2026 г., е извършена корекция на справките-декларации по ЗДДС и отчетните регистри. По отношение на фактури № ************/30.04.2023 г. и № ***********/30.05.2023 г. вещото лице посочва, че първоначално не са му били представени дневници за покупки и аналитични счетоводни регистри за съответните месеци април и май 2023 г., поради което по наличните документи не е могло да се установи дали тези две фактури са били осчетоводени при ответника. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че впоследствие са му били предоставени документи за последните две фактури, като в тях фактурите не фигурират като осчетоводени. Не са установени никакви плащания по тези фактури.

От правна страна, съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка, имащ за предмет ремонтни дейности по влекач „Рено“, модел „Т“, с рег. № **********. Договорът за ремонт на МПС не изисква писмена форма за действителност. Като търговци страните са действали в рамките на стопанската си дейност, а предаването на автомобила в сервиз, извършването на ремонт, получаването на автомобила обратно и последващото фактуриране са достатъчни факти, от които се установява възникване и изпълнение на договорно отношение.

Съдът приема, че работата е извършена. Това се доказва от подробното съдържание на процесните фактури, от показанията на свидетеля Л., който сочи конкретни дейности — диагностика, ADBLUE помпа, габарит, тампон, шенкел, труд — съвпадащи със съдържанието на фактурите, както и от показанията на свидетеля Тодоров, който потвърждава, че камиони на ответника са водени в сервиза на ищеца и получавани обратно след ремонт.

Съдът приема и че работата е приета. Приемането по договор за изработка може да се изведе от поведението на възложителя — получаване на ремонтираното МПС, излизане от сервиза, последващо използване на автомобила и липса на своевременно конкретно възражение за неизвършен или некачествен ремонт. В случая е установено, че камионът е взиман обратно от едно и също лице, а единственото посочено възражение за шенкел е било отстранено в рамките на деня.

4

Възражението за липса на представителна власт на лицето, предавало и получавало камиона, е неоснователно. От показанията на свидетеля Тодоров се установява, че именно той и други шофьори на ответника са имали практическа задача да следят техническото състояние и да водят камионите в сервиз. Дори да се приеме, че конкретно лице е действало без изрично пълномощно, ответникът не е доказал незабавно противопоставяне след узнаване. При търговци се прилага правилото на чл. 301 ТЗ, според което действията без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването.