Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9 от 05.06.2025, Военен съд - София

Съд
Военен съд - София
Дело
Частно наказателно дело 89/2025
Вид
Определение № 9
Подписан
05.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
лейт. ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София, 05.06.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20256100200089 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.

С постановление от 17.02.2025 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 7-Сл/2023 г. по описа на ВОП-София, пр. пр. № 213/2022 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за престъпление по чл. 325в, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба от пострадалата П. Г., чрез нейния повереник адв. К.Д., с подробно изложени съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 5 НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. На л. 57, т. 3 от ДП е приложено известие за доставяне, което обаче не отговаря на изискванията на чл. 180 от НПК, тъй като получателят на съобщението – адв. Д. не е поела задължение да го предаде на адресата му, поради което преклузивният срок за обжалване не е започнал да тече от датата на това връчване (24.02.2025 г.). Първото редовно връчване на обжалваното постановление на ВОПСофия е станало на 16.05.2025 г. (спр. л. 56, т. 3 от ДП), поради което от този момент е започнал да тече и срокът за обжалване, като жалбата е била депозирана на 22.05.2025 г., в рамките на преклузивния срок.

Наказателното производство е образувано и водено (л. 15-16, т. 1 от ДП) за престъпление по чл. 325в, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на 18.03.2022 г., в с. Шипочано, обл. Кюстендил, не са положени достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода „алабай“, намиращо се под надзора на собственика му, в резултат на което животното е причинило на П. Г. средна телесна повреда.

1

С постановление от 23.01.2023 г., прокурор при ВОП-София (л. 4, т. 1 от ДП) е приел досъдебното производство по компетентност, тъй като собственикът на кучето – В.П. към момента на инцидента е бил военнослужещ.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка в атакуваното прекратително постановление (приложено на л. 47-50, т. 3 от ДП), която може да бъде обобщена по следния начин:

На 18.03.2022 г. П. Г. Г., майка й св. Т.К. Г. и сестра й, св. К. Г. Г., посетили с.

Шипочано, обл. Кюстендил. Целта им била оглед на конкретен имот за покупка. Тъй като собственикът на имота не присъствал трите били посрещнати от негови познати, а именно св. В.Т.П. и св. Е.Д.Д.. Последните обитавали имот, находящ се също в селото, състоящ се от жилищна сграда и дворно място. В двора на къщата си св. П. отглеждал куче порода „алабай“. Дворът му бил ограден с плътен зид, с височина над два метра, както и висока метална плътна порта. На 18.03.2022 г. св. П. и св. Д. показали имота, за който П. Г., майка й и сестра й били специално пристигнали на оглед. След това решили да покажат на трите жени друга къща в селото, обявена за продан. Въпросната къща се намирала срещу къщата, обитавана от св. П. и св. Д.. Пристигайки пред къщата на св. П., той и св. Д. слезли от техния автомобил, съответно трите жени от тяхната. Чувайки шума от автомобилите и разговорите на хората отвън, кучето на св. П. излаяло няколко пъти. Преди да отидат на видят къщата, обявена за продан, свидетелите спрели да разговарят пред къщата на св. П..

Докато той разговарял със св. К. Г. и св. Т. Г., П. Г. се качила на бетоново блокче, което се намирало до оградата на къщата на св. П., надвесила се над оградата, за да надникне да разгледа. В същия момент от другата страна на оградата било кучето на св. П.. Последното се изправило на оградата и отхапало част от носа на П. Г.. Трите жени веднага били откарани от св. П. в ЦСМП гр. Кюстендил. Лекар прегледал св. П. Г., която била с липсваща, отхапана част от носа си. Св. П. позвънил на св. Д. с молба да потърси тази липсваща част от носа на св. П. Г.. Майка й на св. Д. я намерила, поставила я в лед и заедно със св. Д. тръгнали към УМБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, защото св. П. им съобщил, че с трите жени пътува към болничното заведение в София. Св. П. Г. била транспортирана до „Пирогов“ с линейка. Св.

П. с майката и сестрата й се движили с автомобил. При пристигане то си в София, майката на св. Д., както и самата св. Д., ги чакали пред УМБАЛСМ, Пирогов“ с отхапаната част от носа. На св. П. Г. била извършена спешна операция на носа.

Прокурорът е приел, че „описаната фактическа обстановка се установява по безпротиворечив и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на разследването свидетели, чиито показания са житейски логични, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в унисон със събраните по делото писмени доказателства и изготвена експертиза“.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установявало, че при инцидента на 18.03.2022 г. пострадалата П. Г. е получила голяма разкъсно-контузна рана на лицето в областта на носа с фрактура на носната кост в дясно, разкъсване на хрущяли на скелета на носа и пълно откъсване /травматична ампутация/ на 2 около две трети от външния нос в предно-долните му части; по-малка разкъсноконтузна рана на лява буза в областта до носа под ляво око - за лечението на която е осъществена локална кожна пластика; частична фрактура /на режещия ръб/ на коронката на втори горен ляв зъб. Описаните увреждания е възможно да бъдат причинени по време и начин, за които се съобщава от пострадалата - от ухапване от куче, както и че описаната травматична ампутация /пълно отделяне - отхапване/ на около две трети от външния нос, в случая се отнася към медико-биологичния признак обезобразяване на лицето, доколкото увреждането категорично причинява съществено изменение - загрозяване на нормалните черти на лицето на пострадалата, има постоянен характер - не подлежи на самостоятелно възстановяване, като по наличните данни не е довело до нарушаване на сетивната функция на носа обонянието.

От изложеното по-горе е видно, че прокурорът не е извършвал анализ на събраните по досъдебното производство доказателства (видно от стр. 3, абзац първи на атакуваното постановление). Извършването на такъв анализ е бил наложителен, тъй като са налице съществени противоречия в доказателствените материали, касателно особено важно обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на делото. Такова обстоятелство е причината за качването на пострадалата върху бетоновото блокче, представляващо в действителност част от оградата (онагледено най-добре във фотоалбума на л. 71-77, т. 1 от ДП и по-специално на снимките на л. 72, т. 1 от ДП) и надвесването й над оградата, представляваща в тази част метална порта. Според показанията свидетелите П. Г. (л. 56-58, т.

1 от ДП), К. Г. (л. 62-63, т. 1 от ДП) и Т. Г. (л. 64-65, т. 1 от ДП), причината за покачването на П. Г. и за надничането й над портата е защото св. П. й е казал да погледне за да разгледа двора на къщата му с оглед на евентуалната покупко-продажба. В същото време в показанията на св. В.П. (л. 66-67, т. 1 от ДП) и Елизабет Д. (л. 68, т. 1 от ДП) се съдържат противоположни данни – че св. П. Г. се е качила без някой да я мотивира за това и че той я е „изпуснал“. Установяването на това обстоятелство (дали св. П. Г. по собствена инициатива се е покачила на оградата и е надникнала в двора или е била накарана от св. П.) не е самоцелно, а е от особено важно значение за да може да се прецени дали св. П. е положил всички необходими грижи за кучето си, включително да го отглежда по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с друго лице (в какъвто смисъл са изискванията на чл. 12, т. 1 от Наредбата регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил /наричана за краткост Наредбата/, приложена на л. 112 и сл. от т. 1 от ДП). Прокурорът не е изложил никакви съображения в тази насока, кои доказателства кредитира и кои не кредитира и защо, касателно това обстоятелство, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като неговото вътрешно убеждение не може да бъде проследено, респ. контролирано от съда. А на този етап от производството е недопустимо този анализ да бъде извършен за първи път от съда.

Независимо и наред с горното следва да се посочи, че делото е решено и при неизяснена докрай фактическа обстановка, без да са били изчерпани всички доказателствени източници, необходими за разкриване на обективната истина. В постановлението на л. 9-11, 3 т. 2 от ДП, сам прокурорът е дал указания какви обстоятелства следва да се изяснят и какви доказателства е необходимо да се съберат. Тези указания обаче и до настоящия момент не са били изпълнени, като не е било изяснено дали табелата на металната порта (онагледена на л.

73, т. 1 от ДП) е била поставена към датата на инцидента или не е била поставена. За да се изясни това обстоятелство органите на ДП са се задоволили да разпитат единствено св. М.К.

(л. 40, т. 3 от ДП), но той не е изяснил по никакъв начин това обстоятелство. Било е необходимо да се разпитат и свидетелите П. Г., К. Г. и Т. Г., като им се предяви и фотоалбума към огледния протокол, за да заявят дали това, което е било фиксирано е било така и към момента на инцидента. Това се налага, защото огледът е бил извършен няколко месеца след инцидента и е необходимо в най-пълна степен да се изяснят фактите, такива каквито са били към датата на увреждането на пострадалата. Изясняването на това фактическо положение отново е относимо към преценката дали собственикът на кучето е положил достатъчно грижи за кучето и по-специално дали е поставил изискуемата табела съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 6 от Наредбата.

Не е изяснена и каква е била височината и другите габарити на кучето, каква е била неговата отскокливост (за което естествено са необходими специални знания от областта на науката), дали същото е било вързано или се е движело свободно в двора; не е било изяснено и по какъв начин свидетелката е била захапана от кучето – дали то е отскочило или се е изправило на портата и въобще над портата ли е била захапана пострадалата. Съпоставката на габаритите на кучето и неговите качества (като например неговата отскокливост, височината му в нормално състояние и например при покатерването му на портата), начинът по който е било отглеждано (свободно или вързано и т.н.), височината на портата и механизма на захапването на пострадалата от кучето, би дало допълнителна яснота дали собственикът на кучето го е отглеждал по такъв начин, че да се изключи възможността за неконтролиран физически контакт с друго лице (каквото е изискването на чл. 12, т. 1 от Наредбата), дали е било достатъчно това куче да се движи свободно или е било необходимо например да е завързано.

Най-после следва да се отбележи и това, че например по делото е бил приложен диск със запис от телефон 112 (л. 44, т. 1 от ДП), чието съдържание обаче не е било снето на хартиен носител и приложено по делото, поради което и не би могло да се прецени дали съдържа някаква информация, относима към предмета на доказване по делото.

При това положение и след като не са били изчерпани доказателствените възможности по делото прекратяването на наказателното производство се явява преждевременно и в противоречие със закона.

Не могат да бъдат възприети някои от изводите на наблюдаващия прокурор и касателно правната страна на деянието. Прокурорът е приел, че собственикът на кучето е взел всички необходими мерки, защото е отглеждал кучето в двор ограден с плътна ограда, висока над 2 метра. Този извод обаче също не може да бъде споделен, най-малкото защото органите на досъдебното производство не са изяснили и къде точно е надникнала пострадалата– дали това е станало над металната порта или над бетоновата ограда (виж сн.