Решение № 2454 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2454 гр. С., 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н. като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110150745 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 193682/19.09.2022 г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /..../ против М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 28222/15.02.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1 287,57 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 204,48 лева (двеста и четири лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна 1 енергия; 3/ сумата от 26,99 лева (двадесет и шест лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,86 лева (четири лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 21.02.2022 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 47, ал. 5 ГПК без да са събрани достоверни данни, че същата не живее на установения по делото адрес. В тази връзка, ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, претендирани от М. - Д. И. Ц., ЕГН **********, на 17.08.2022 г. Исковата молба е подадена на 19.09.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 6 вр. чл. 60, ал. 3 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период, поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../ суми, както следва: 1/ сумата от 1 287,57 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 2

30.04.2021 г. до имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к.

/.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 204,48 лева (двеста и четири лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,99 лева (двадесет и шест лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,86 лева (четири лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 21.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Х. Л. от САК.

С отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата М. - Д. И.

Ц., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Х. Л. от САК, е релевирано възражение за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Моли се за частично отхвърляне на претенциите, заявени с исковата молба, в частта по претенциите, които са обхванати от погасителната давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна 3 енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), 4 които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 5

2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.