Решение № 5333 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5333 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110111714 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от Е. П. К. срещу „ПКБия“ ЕООД с ЕИК ...... с искане за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40016973449/26.04.2023 г. поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност искане за прогласяване нищожността клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ в Договор за потребителски кредит № 40016973449/26.04.2023 г., предвиждащи заплащане на възнаграждение по пакет от допълнителни услуги поради противоречието им със закона, добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни.

Ищецът твърди, че към момента на подписване на процесния договор и до настоящия момент не са му били предоставени нито разписан договор за заем, нито погасителен план, Общи условия и СЕФ от заемодателя, като единствено му било предоставено извлечение за извършени плащания по Договор за потребителски кредит № 40016973449/26.04.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 40016973449/26.04.2023 г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 3000 лв., при обща месечна погасителна вноска от 279.64 лева за срок от 30 месеца при лихвен процент на ден от 0.11% и ГЛП от 41%. Посочва, че съгласно раздел VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит ищецът следвало да заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3600 лева, предвид което общата дължима от ищеца сума по кредита възлизала на 9113 лева.

1

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че в договора липсват условия за прилагане на посочените в същия лихвен процент на ден от 0.11% и ГЛП от 41%. Сочи, че не е ясно какви точно разходи се включват в ГЛП от 41% и как същите се изчисляват по отношение на ГПР, като по този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере реалният размер на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита, че уговорката за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3600 лева е нищожна като заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като същата не е включена в размера на ГПР, както и нарушаваща разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвид че по своята същност тези услуги представлявали такси за усвояване и управление на кредита.

На следващо място счита, че уговорените клаузи за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3600 лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи, уговарят допълнително възнаграждение в полза на кредитора в размер близък до размера на отпуснатия кредит, респективно водят до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.

Поддържа, че поради невключване на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява и невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Предвид посоченото поддържа, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Посочените клаузи според ищеца нарушават и член 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, тъй като същите не са индивидуално договорени, а са създадени предварително и ищецът не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа становище, че 2 оспорените разпоредби на процесния договор за кредит са уговорени в съответствие с действащите правни норми и същият отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК. Посочва, че ГПР в процесния договор е формиран като абсолютна процентна стойност от 48.08%, предвид което счита, че не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР. Поддържа, че в договора са посочени всички необходими параметри по същия, включително какви са дължимите от ищеца суми по него в общ размер и разбити по вид и размер. Твърди, че допълнителните услуги Фаст и Флекси са предоставени по искане на ищеца и той е бил наясно с конкретните разходи, които ще възникнат за него за заплащане на тези услуги, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. Навежда твърдения, че процесният договор може да съществува валидно, независимо от допълнителната услуга за приоритетно разглеждане, отлагане, намаляване и промяна на датата на плащане на погасителните вноски, дори и в случай че тези клаузи са недействителни, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС. Оспорва атакуваните клаузи от договора между страните да имат за цел заобикаляне на закона.

Претендира, че възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за дейност, за която да е забранено събирането на такси. Оспорва клаузата, уреждаща размера на ГЛП от 41% да противоречи на закона или на добрите нрави, като подробно излага съображения срещу твърденията в тази насока.

Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен

Договор за потребителски кредит №

40016973449/26.04.2023 г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 3000 лв., която ищецът се задължил да върне за срок от 30 месеца при ГЛП от 41%. Видно от договора уговорено е възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200 лева и за допълнителна услуга Флекси в размер на 2400 лева, които следвало да бъдат заплатени на вноски в размер от 120 лева месечно заедно с месечните погасителни вноски за връщане на получената в заем сума и дължимата договорна възнаградителна лихва. Предвид посочените уговорки общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер 8389,07 лева.

Съдържанието на процесния договор за заем, преценено с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването 3 на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Фаст“ представлява предоставяне на приоритетно разглеждане на искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ е право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и чл. 15.2.2 и чл. 15. 2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.). Това обаче са действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план.

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение за всяка от услугите, съответно за Фаст около 40 %, а за Флекси - 80 % от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на всяка от посочените договорни 4 клаузи не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.