Решение № 47 от 16.02.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр. Червен бряг, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. П.а като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101483 по описа за 2023 година

Производство по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ.

Образувано е по искова молба подадена от П. Д. П., ЕГН **********, от село *** община Червен бряг, област Плевен, с която претендира на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се признае за незаконно и да бъде отменено наложеното му със заповед № /16.11.2023 г. на управителя на „*** дисциплинарно наказание – уволнение. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195 КТ. Изразява становище, че в нея не са посочени конкретни бездействия, относими към трудовата му дейност, няма данни за времето и мястото, които да обосноват възприетите от работодателя дисциплинарни нарушения, не са изложени ясни критерии за определяне на дисциплинарното наказание. Позовава се и на неизпълнено задължение от работодателя, преди налагането на най-тежката санкция, да изследва наличието на болести, посочени в чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 28.04.1987 г., при които работници, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл.

333 КТ. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът „***, чрез адвокат Х. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище за 1 недопустимост, алтернативно за неоснователност на предявения иск по чл.

344, ал.1, т.1 КТ, като на свой ред предявява при условията на евентуалност насрещни искове срещу П. Д. П., в случай че се признае уволнението за законно да бъде осъден да заплати обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ (в насрещната искова молба неправилно посочен по чл. 220, ал.2 КТ) в размер на 390 лева, представляващ брутното трудово възнаграждение на работника за пълния календарен месец, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяването му и при условията на евентуалност да се признае за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие, като се моли съдът да определи датата на прекратяване по реда на чл. 335, ал.2 КТ, както и работникът, ответник по насрещния иск да бъде осъден да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 390,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира сторените по делото разноски.

Ищецът представя писмен отговор по предявените насрещни искове, в който изразява становище за неоснователност на същите.

Третото лице помагач - „***, гр. Плевен, чрез адвокат А. А. възразява срещу привличането му в процеса и моли да бъде отменено постановеното по делото определение № 221/22.05.2024 г., с което е конституирано като подпомагаща страна. Поддържа, че в рамките на договорните му отношения с „***, гр. Червен бряг за него не са били налице задължения по изготвянето на документи от обичайната търговска дейност на последното, включително и такива, касаещи назначаване и преназначаване на работници и служители, поради което е в невъзможност да изрази становище относно основателността на всяка от исковите претенции в настоящото производство. Позовава се на сключения между него и „***, гр. Червен бряг договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.01.2020 г., уточнявайки че възложените му дейности са били свързани с извършване на писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на ответника в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, но не и изпълнение на функции по контрол на трудовия процес в обичайната търговска дейност на своя контрагент. Твърди, че не е имал правомощия да установява нарушения на трудовите правоотношения и 2 да налага дисциплинарни наказания за тях. Предвид липсата на информация за правоотношението между „***, гр. Червен бряг и ищеца заявява, че няма възможност да изрази становище по предявените искове – главен и насрещни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са били в трудови правоотношения съгласно трудов договор № 00000022/07.06.2021 г. (л.122), съгласно който работникът се е задължил да изпълнява длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя „***, гр. Червен бряг, ул. „*** и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 325,00 лева при 4 часов работен ден. По силата на последното сключено допълнително споразумение № 00000023/04.01.2023 г. (л.130) между страните, основното месечно възнаграждение на ищеца е било в размер на 390 лева за 4 часов работен ден. Работникът е постъпил на работа на 07.06.2021 г. когато е започнал да престира и своята работна сила. Подадени са изискуемите уведомления по чл.62, ал.5 КТ (л.123-124). Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика НКПД:93120003 – „Работник строителство“ (л.126) работата, която извършва изпълнителят на длъжността е по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти. Трудовите задачи и задължения при изпълнението на длъжността са свързани с разчитане на работни чертежи, планове, скици, схеми; подготвяне и отводняване на строителни насипи и изкопи, на строителни разтвори и смеси, на бетонови смеси и грижи за бетона след полагането му; изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на различни видове кофражи и др. Длъжността е на пряко подчинение на управителя, като в процеса на работа взаимодейства с ръководителите на обекти и останалите работници и служители на строителния обект.

Работодателят „***, гр. Червен бряг осъществява дейност в сферата на строително-монтажните дейности от 2018 г. Тогава управител е бил И. ***, който е починал през юни 2023 г. Страните не спорят, че контролът над „*** е наследила неговата съпруга П. М. – Л., която досежно извършваните строителни дейности се е доверила на свекър си – свидетеля 3

Георги Л. *** и за което същият е имал нотариално заверено пълномощно и му е делегирала ръководството на обект „Заведение за бързо хранене – *** с инвеститор „***, на който за процесния период - месеци октомври-ноември 2023 г. приоритетно са полагали труд работниците от дружеството ответник.

С молба вх. № 0000009/19.10.2023 г. (л.135) П. Д. П. е предложил на управителя на „***, гр. Червен бряг на основание чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие. В условията на евентуалност е посочил, че в случай, че молбата му не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, в който смисъл да бъде оформена и трудовата му книжка.

Със заповед от 16.11.2023 г. управителят на „***, гр. Червен бряг е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3, т.8 от КТ. Приел е, че „считано от 19.10.2023 г. служителят системно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, системно не е полагал необходимата грижа, която е трябвало и е бил длъжен да полага до 20.11.2023 г. когато изтича едномесечното му предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, системно не е изпълнявал от 19.10.2023 г. до момента точно и добросъвестно трудовите си функции, вследствие на което е нанесена вреда на дружеството – работодател в размери, които предстои да се оценят и определят от назначено вещо лице и в рамките на ч. гр. дело № 20234440101272 по описа на РС – Червен бряг за 2023 г.“ В мотивите към заповедта работодателят е посочил, че описаните факти е установил въз основа на писмено уведомление вх. № 13 от 30.10.2023 г., от техническия ръководител *** и от устно изявление на ***, управител на „***, гр. Червен бряг, направено в телефонен разговор, както и на изявление на ***, представител на „***, отправено по имейл на 13.11.2023 г. до адвокат Х. Р. Г., че не може да осъществи контакт с работника.

Разпитан в хода на процеса свидетелят *** сочи, че десет дни след подаване на заявлението по чл. 326, ал.1 КТ ищецът се е явявал в базата на работодателя, за да продължи да осъществява трудова дейност, но същата е била заключена и той както и всички други работници не са имали възможността да вземат необходимите инструменти, които са им били необходими за работа на строителния обект. Свидетелят ***, който е бил 4 технически ръководител на обекта, посочва че между него и управителя са възникнали пререкания, които са препятствали нормалния трудов процес на строителната бригада поради лишаването на работниците от достъп до инструментите за работа и необходимата строителна техника. Влошаването на отношенията е било предпоставено от лични причини, а в служебен план преустановяването на комуникацията е била обусловена от това, че *** като технически ръководител е изплатил самоволно, без да координира тези свои действия с управителя, неполучени от работниците трудови възнаграждения за последните месеци.

Свидетелят *** е категоричен, че уведомление от 30.10.2023 г. (л.73) не касае ищеца. подписаното от него

При преценка достоверността на гласните доказателства съдът счита, че следва да съобрази заинтересоваността на свидетеля, който има трудов спор със същия работодател за същите обстоятелства. Показанията му следва да се ценят с оглед всички останали доказателства по делото. Досежно относимите факти по спора същите кореспондират с останалите обстоятелства по делото. Ирелевантни за основателността на предявените искове са причините за влошаването на отношенията между техническия ръководител и управителя на фирмата, което като резултат е способствало работниците, сред които е бил и ищецът да не могат да упражняват в пълен обем задълженията си по престиране на работната сила.

В случая работникът П. П. не е имал възможност при отсъствието на инструктаж и конкретни задачи за изпълнение през процесния период да отиде сам на строителния обект, без необходимите инструменти и машини и да полага труд.

В съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, ищецът е дал обяснения по въпроси, изложени в отговора на исковата молба от дружеството ответник. От тях се установява, че П. П. лично е подал своята молба за напускане в „***. Няма спомен дали е получил възнаграждение за месец октомври 2023 г. предварително. Ищецът посочва, че не е полагал труд по време на предизвестието си, тъй като базата на дружеството-работодател е била заключена, което пък от своя страна го е възпрепяствало да вземе инструментите му необходими за работа.

При така събраните по делото доказателства и установените въз 5 основа на тях факти съдът прави следните изводи:

По главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

Искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е подаден от надлежна страна, в предвидения от чл. 358, ал. 1, т.2 КТ давностен срок, при наличие на правен интерес и процесуална легитимация.

Възражението на ответника, че не може да се предяви само главен иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, без да се съедини с поне една от акцесорните претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.2, т.3 или т.4 КТ е неоснователно. Когато оспорването на уволнението като незаконно се предявява с конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ то може да се упражни самостоятелно, тъй като предмет на всяка от претенциите по чл. 344, ал.1 КТ е различно спорно право.(В този смисъл р. №23-97-III г.о.; р.№765-99- III г.о.).

Освен това уволненият работник или служител, който се стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна, може по ред причини да не иска да се върне на предишната си работа, било защото си е намерил друга поподходяща или по други съображения.(В този смисъл виж р.№511-03- III г.о.; р. №531-03- III г.о.).

При реализиране процедурата по дисциплинарно уволнение работникът е бил поканен да даде обяснения като уведомлението за това е получено лично от П. П. (л.120-121) на 08.11.2023 г. видно от известието за доставяне. Издавайки заповедта на 16.11.2023 г., работодателят е предоставил на работника достатъчен срок за обяснения, който наложилата се съдебна практика приема за разумен и съдът намира, че процедурата по чл. 193 КТ не е била опорочена.