Решение № 111 от 14.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 435/2024
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за лицата и семейството
- чл. 23, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 61, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 75 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Кюстендил, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Хр. Костадинова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. С.а като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по Въззивна жалба вх. № 6828/06.06.2024 г. от К. К. И. с ЕГН ********** от гр. К., ул. "******", № **, вх. **, ет. **, ап. ** чрез своя баща К. И. С. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК – Кюстендил, с адрес гр. К., ул.
"******" № **, ет. **, насочена против Решение № 473 от 02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 627/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати от решаващия състав съществени процесуални нарушения.
Поддържа, че в процесния случай не е осъществен фактическият състав на чл.
33 от ЗЗД, тъй като към момента на сключване на процесния договор ищцата продавач не се е намирала в състояние на крайна нужда, обосновано в исковата молба с кредитна задлъжнялост на ищцата, датираща от 2020 г. като мотивът да се продаде жилището е да се погаси част от задълженията. След извършен подробен анализ на изтеглените от ищцата кредити, се навежда твърдение, че тя сама се е поставила в това положение, теглейки множество кредити за крупни суми, които не е връщала, независимо, че е можела с всеки следващ кредит да погаси предходния.
Изтъква, че по делото недоказано останало средствата от кредитите да са разходвани поради животоспасяваща причина, както и спрямо нея да е упражняван натиск от кредитори, психически или физически, нито с продажната цена да са погасени част от задълженията й.
Неправилен бил изводът, че ищцата не е разполагала с парични средства към 1 момента на сделката, поради което била в крайна нужда, принудила я да се разпореди с имота, аргументирайки се с размера на получени заеми за последните 18 месеца преди сделката – 78 000 лв., от които 50 000 лв. били изтеглени през последните два месеца преди сделката. Подчертава, че самият факт на отпуснати кредити не поставял ищцата в крайна нужда, доколкото тя следвало да ги погасява разсрочено по погасителен план, същевременно вноските по кредитите не били на значителна стойност.
Сочи се, че заедно с договора за продажба на имота бил сключен и договор за продажба на обзавеждането в него за сума от 35 000 лв., като при принудителното въвеждане на ответника в имота от ЧСИ било установено, че обзавеждането – предмет на договора за продажба липсвало.
Допълва, че недоказано по делото останало наличието на извънредни разходи на лекарства на значителна стойност, във връзка с представено решение на ТЕЛК.
Навежда се довод, че ищцата е недобросъвестна страна по сключените от нея договори за продажба на недвижим имот, на обзавеждането в него, както и по договорите за банкови кредит, които не погасявала.
Възразява се срещу изводите на КнРС досежно стойността на имота, предвид обстоятелството, че след покупката ответникът бил извършил основен ремонт в него, респ. огледът на вещото лице нямало да даде реална представа за стойността на имота към момента на сделката. Счита, че доколкото ищцата не сочи наличие на подобрения в имота, повишаващи обичайната му стойност, вещото лице следвало да направи пазарна оценка на имота по външните белези и за аналогични апартаменти в кв. Запад, панелна конструкция, като съобрази годината на построяването му, конструкция, площ и значително понижените цени на подобни жилища в периода на КОВИД – 19 пандемия. Поддържа се, че състоянието на имота към момента на продажбата съответства на състоянието му към момента на извършения въвод от ЧСИ Христова.
Като допълнителен довод в подкрепа на становището си, че ищцата не е била в състояние на крайна нужда свързана с липсата на парични средства, сочи, че тя за кратък период – 3 години (от закупуването до продажбата му) е реализирала печалба в размер на 6 000 лв. и то при влошени за пазара икономически условия.
Счита, че решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада като неправилно е определил правна квалификация на предявения иск по чл. 75 от ЗС, съобразно което е разпределил доказателствената тежест, и по този начин е ограничил правото на защита на ответника, и което счита за основание за изготвяне на нов доклад по отношение на правната квалификация, с ново разпределение на доказателствена тежест и предоставяне на възможност за сочене на доказателства.
Твърди, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като приел, че имотът струва 50000 лв. поради недопускане на вещите лица в него, като по този начин е достигнал до неправилният извод за явно неизгодните условия по договора за продажба.
Като допуснати процесуални нарушения от решаващия състав се определят отказът на КнРС да приеме протокола за въвод във владение, договора за покупкопродажба на движими вещи – обзавеждане, както и да изиска двете изпълнителни дела за въвод. Изтъква, че св. Р., чиито показания били кредитирани от първоинстанционния съд, е заинтересовано лице и не е пряк очевидец.
При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение и 2 отхвърлен предявения иск. Претендират се разноските по делото.
Поддържат се и доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. Л. Р., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В.
Х. от САК, в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, че продавачът не се е намирал в крайна нужда към дата на сключване на договора. Възразява се срещу твърденията, че апартаментът е предаден на ответника опразнен и необзаведен.
Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноските по делото, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.
Възразява се срещу направените от въззивника доказателствени искания като преклудирани. В условие на евентуалност, в случай на уважаването им, се иска допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството на коя дата и в какво състояние е предадено владението върху имота.
С определение № 953/08.07.2024 г. по гр. д. № 627/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е оставена без уважение депозираната от К. И. С., законен представител на К. К. И., жалба вх. № 3341/18.03.2024 г. (по същността си молба по чл.
92, ал. 1 ГПК) за отмяна на наложената му глоба в размер на 300 лв.
В едноседмичния срок за обжалване срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна въззивна жалба вх. № 9408/12.08.2024 г. от К. И. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. "******" № **, ет. **, адв. Д. Д..
Частният жалбоподател подчертава, че лично той не е страна по делото, а е процесуален представител на малолетното му дете, което е страна по делото. Изтъква, че налагайки му санкция в качеството на страна по делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че с поведението си не е дал повод за налагане на санкция и не е създал пречки за оглед на апартамента, като оспорва като недоказани твърденията на вещите лица, че не е осигурил достъп.
По изложените съображения заявява искане за отмяна на атакуваното определение и наложената му глоба. Не се ангажират доказателствени искания.
Преди насроченото съдебно заседание пред въззивния съд е постъпила по делото молба с вх. № 5201/25.11.2024 г., депозирана от адв. В. Х. – пълномощник на Р.
Р. – ищец в първоинстанционното производство, в която се сочи, че неговата упълномощителка е починала на ** ** **** г., но има законни наследници, които са депозирали отказ от наследството й, в който смисъл са представени писмени доказателства, поради това е било заявено искане за прекратяване на делото. Тези обстоятелства са установени по делото, но поради заявения отказ от наследството от наследниците по закон на починалата ищца и доколкото не се открити роднини в следващите степени на родство по съребрена линия, вкл. и сродника й от четвърта степен С. И., съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 11, вр. чл. 61, ал. 2 от ЗН, чл.
23, ал. 2 и чл. 227 от ГПК, поради това с Определение Рег. № 130/2026 г. като ответник по жалбата пред въззивния съд е конституирана Община – Кюстендил, с ЕИК/Булстат ВG 000261517, с адрес пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета О. О. А., на 3 мястото на починалата в хода на процеса - на ** ** **** г., страна - Р. Л. Р. – ищец в първоинстанционното производство, притежавала ЕГН **********, б.ж. на гр. К..
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат, респ. и оспорват от въззиваемата, заместена в хода на производството на основание чл. 11, вр. чл. 61, ал. 2 от ЗН, чл. 23, ал. 2 и чл. 227 от ГПК, от Община-Кюстендил.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Л. Р., насочена против К. К. И., действащ чрез неговия баща и законен представител К. И. С..
Наведени са били доводи, че причина за сключването на процесния договор 11.08.2022 г. от ищцата, е наличието към този момент на множество задължения към банки и други финансови институции със суми в общ размер от над 100 000 лева.
Заради това постоянно била притеснявана от кредитори, а получаваната от нея пенсия не й достигала за покриване на основните й нужди за храна, лекарства и битови сметки.
Посочено е било, че при тази трудна за ищцата ситуация, неин познат я свързал с бащата на ответника – К. И. С., който й обещал, освен да закупи жилището й на името на сина му, но и да закупи мебелите в същото, което обещание обективирали в отделен договор, да намери на ищцата по-добре платена работа и подслон за негова сметка, както и да я „отърве“ от кредиторите й. Въпреки последните обстоятелства ищцата сключила договор за наем на боксониера на ** ** ***** г., а след изповядване на сделката, контактът между страните бил прекъснат. Кредиторите продължавали да притесняват ищцата, която успяла да погаси съвсем малка част от дължимото, съответно, понастоящем продължавала да живее в нищета. Посочено е, че процесният апартамент бил с площ от 43.30 кв.м., с прилежащо избено помещение, което допълнително увеличавало цената му, респ. пазарната му цена възлизала на поне 1150 лева на квадрат, или общо на 50 000 лева. Отбелязано е, че с решение по ч.гр.д. № 1299/2022г. по описа на РС – Кюстендил, съдът дал разрешение за закупуване на същия при цена от 50 000 лева. Съответно, платената сума в размер на 15 000 лева се явявала явно неизгодна за интереса на ищцата като продавач.
При тези наведени обстоятелства е било заявено искане за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***. том **, рег. № *****, дело № 294/2022 г. на нотариус рег. № ***, с който ответникът, чрез своя баща и законен представител, е закупил от ищцата недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с идентификатор *********** по КККР на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед РД **** **** г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. К., кв. "****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, за сумата от 15 000 лв., с твърдение, че е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Претендирани са били и сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез своя баща К. И. С., е подал отговор /„възражение“/на исковата молба, застъпвайки тезата, че исковата молба следва да се остави без уважение, доколкото всички законови изисквания, касаещи сделката, били спазени. Поддържано е било, че цената е била договорена с ищцата, както и че към настоящия момент нямал достъп до процесния имот.
Разпечатката съдържа 49 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c19894e-3d33-4367-831d-410a709a5964