Определение № 16 от 04.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 04.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110107516 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Я. Н. С.

ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, район ***** срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.

Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1 бл. 15, вх.А ет.4 отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Я. Н. С. не дължи по отношение на ответника следните задължения, установени със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9471 по описа на Районен съд – гр.Варна за 2012 г., Гражданска колегия, XVII състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 03.07.2012 год., а именно: 9734,83 – главница по Договор за потребителски кредит от 26.10.2017 г., както и сумата в размер на 826,86 лева – договорна лихва за периода от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г., 57,38 лв. – наказателна лихва за периода от от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.07.2012 г. до изплащане на вземането, която изчислена към момента на подаване на настоящата искова молба е в размер на 13543,46 лв., както и сумата в размер на 212,32 лв. държавна такса и 554,79 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се, че исковите суми не се дължат от ищеца, поради изтекла в негова полза погасителна давност, която е започнала да тече с издаването на Заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на дата 03.07.2012 г. По изложените съображения се счита, че предвиденият от законодателя погасителен давностен срок е изтекъл на 03.07.2017 г.

При така наведените фактически твърдения в исковата молба, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК за недопустим, поради следните съображения:

Според константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о., Определение № 501 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4150/2015 г., III г. о., Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и др., на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК, като неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Предвиденият специален способ за защита на длъжника по реда на чл. 439 ГПК след влизане в сила на заповедта за изпълнение е недопустим в случай, че се основава на съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Преклудират се възраженията по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й, и правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на ТР №4/2013г.

1 на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015г. по т.д.№ 469/2012г. на І т.о.).

В настоящия случай ищецът Я. Н. С. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9471 по описа на Районен съд – гр.Варна за 2012 г., Гражданска колегия, XVII състав. Доколкото ч.гр.д. № 9471 по описа на Районен съд – гр.Варна за 2012 г. е унищожено, поради изтичане на срока за съхранение на същото, последното е образувано под нов номер като ч.гр.д.№ 6691/2025г. по описа на Районен съдВарна. По това дело е прието, че възражението на длъжника Я. Н. С. срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК е подадено в срок и с Разпореждане 32850/13.08.2025г. е указано на заявителя, че срещу издадената по негово заявление Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5014/03.07.2012 г. по ч.гр.д. № 6691/2025 г. /предходен № 9471/2012 г./ е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника Я. Н. С. и че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал.

1 ГПК. В законоустановения срок е предявен иск от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375 срещу Я. Н. С., ЕГН: ********** с предмет признаване за установено по отношение на ищеца, че Я. Н. С., ЕГН: ********** дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, паричните суми, за които са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ЧГД 9471/2012 г. по описа на РС Варна, XVII състав. С разпореждане № 40210 / 23.10.2025г. е изпратена исковата молба и приложенията на ответника за отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иска по чл.439 от ГПК, но съгласно чл.439, ал.2 от ГПК това оспорване може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този смисъл Определение №831 от 17.10.2013 г. по ч.гр.д. №7393/2013г. на ВКС, IV ГО). В настоящия случай ищецът не навежда твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта, още повече, че видно от служебно извършената от съдебния състав проверка заповедта не е влязла в законна сила, т.к. срещу нея е подадено възражение от длъжника в срок и е предявен иск от заявителя по реда на чл.422 от ГПК, в което производство следва да бъдат разглеждани твърденията на ищеца за недължимост на вземанията по заповедта, поради което настоящото производство се явява недопустимо.

Не е изпълнена предпоставката по чл. 439 ал.2 от ГПК, а именно искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. И това е така, доколкото институтът на давността налага при твърдения за погасяване правото на принудително изпълнение давностният срок да се очертае с начален и краен момент и двата, осъществили се след влизане в сила на заповедта. / В този смисъл Определение от м.юли 2020г., постановено по в.ч.т.д. № 879/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна/. От наведените твърдения по иска е очевидно, че страната се позовава на начало на давността към момент, предхождащ релевантния, поради което и така заявен искът е недопустим.

С оглед тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 439 ГПК, доколкото ищецът не се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила за заповедта за изпълнение. Доколкото последната не е влязла в законна сила, способът за защита на длъжника е по реда на подаденото от него възражение по чл.415 от ГПК, като такова е подадено от него в срок и е инициирано производство по реда на чл.422 от ГПК.

Предвид изложеното, производството по делото като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7516/2025 год. по описа на Районен съд - Варна, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца, ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3