Решение № 67 от 12.05.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Свиленград, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20215620100572 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „ИМАГ Инженеринг” ЕООД срещу „Индустриални терени и складове” ЕАД с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 6300 лв., представляваща остатък от уговорено възнаграждение по договор за изработка от 26.07.2016 г. с предмет – „частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки на територията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД”, за което е издадена фактура № 0000000093/29.07.2016 г., и 1919,75 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.07.2018 г. – 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че на 26.07.2016 г. между ищеца „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, в качеството на изпълнител, и „Свободна зона – гр. Свиленград” ЕАД, в качеството на възложител, бил сключен договор с предмет извършване на частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки на територията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД. По силата на този договор изпълнителят поел задължение да извърши в срок от 10 работни дни гореописаните ремонтни работи, а възложителят да заплати възнаграждение в размер на 6500 лв. без ДДС. Посочено е още, че през 2019 г. дружеството-възложител се преобразувало чрез вливане в „Индустриални терени и складове” ЕАД. Предвид обстоятелството, че цялото му имущество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било преминало към новообразуваното дружество, то станало негов универсален правоприемник, вкл. и по отношение на задълженията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД по процесния договор. Поддържа се, че ищецът изпълнил изцяло и в срок ремонтните работи съгласно сключения договор. Видно от представения приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г. възложителят бил приел без забележки извършената от изпълнителя работа. За изпълнените СМР ищецът бил издал фактура № 0000000093/29.07.2016 г. на стойност 1

7800 лв., която била надлежно връчена на представляващия възложителя. Твърди, че ответникът бил извършил по тази фактура две частични плащания: на 30.10.2016 г. – сумата от 1000 лв., и на 10.11.2016 г. – 500 лв. Посочено е, че до момента ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати пълния размер на уговореното възнаграждение. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Индустриални терени и складове” ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че съгласно чл. 23, ал. 2, т. 3 от действащия към датата на процесния договор устав изпълнителният директор можел да сключва граждански и търговски договори с материален интерес до 5000 лв. Поради това счита, че този договор е извън самостоятелната компетентност на изпълнителният директор.

Посочено е още, че в архива бил открит договор от 09.12.2015 г., сключен с ищеца, с предмет – „ремонт на покрив – склад 15”, намиращ се в „Свободна зона – Свиленград” ЕАД. Този ремонт бил включен и в обхвата на договора, предмет на настоящия иск.

При съпоставка на количествено стойностната сметка към договора от 09.12.2015 г. с акта за извършено СМР № 19 към договора от 26.07.2016 г. се установявала идентичност на видовете строително-монтажни работи и частична идентичност на количествата им, а размерите на единичните цени и стойностите на описаните СМР в акта към настоящия договор били отчетливо завишени. Поради това счита, че било налице споразумяване на тогавашния изпълнителен директор М.И. във вреда на ответника. По тези съображения счита, че сключеният договор от 26.07.2016 г. е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. Твърди, че изпълнителният директор през този период сключил с ищеца и друго дружество („Проект форс” ЕООД), чийто едноличен собственик на капитала съвпадал с този на ищеца, множество договори, по които не било налице изпълнение на задълженията, и при които изпълнителният директор се бил споразумял във вреда на ответника. Счита, че всички тези договори са симулативни и поради обстоятелството, че изпълнителите не били вписани в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България. Същевременно договорите били сключени без за дейностите да са одобрявани проекти по предвидения в закона ред. Едновременно с това, възразява, че ищецът не бил извършил в действителност описаните СМР. След периода, в който бил датиран договорът, били настъпили множество течове, довели до нанасяне на вреди на имуществото на един от наемателите. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая страните не спорят, а и от извършената справка в Търговския регистър се установява, че ответникът е правоприемник на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД. Не се спори, че през периода 31.01.2013 г. – 21.08.2017 г. изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД е бил М. К. Индж..

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 3 от Устава на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД изпълнителният директор може да сключва облигационни и търговски договори с материален интерес до 5000 лв., свързани с обичайната търговска дейност.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 предвижда, че Съветът на директорите взема решения за сключване на облигационни и търговски договори с материален интерес над 5000 лв. С решение по Протокол № 50 от 09.08.2017 г. на Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала – „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, е освободен като член на Съвета на директорите на „Свободна зона – 2

Свиленград“ ЕАД М. К. Индж.. Видно от решение по Протокол № 15 от 15.06.2018 г. на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД за 2017 г. М. К. Индж. не е освободен от отговорност.

Приложен е договор от 26.07.2016 г., от който се установява, че праводателят на ответника е възложил на изпълнителя „ИМАГ Инженеринг“ ЕООД да извърши частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки тип „складови“ на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД. Уговорено е възнаграждение в размер на 6500 лв. без ДДС. Приложен е приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г., в който е посочено, че възложителят приема без забележки извършената от изпълнителя работа. В Акт за извършено СМР № 19, Обект: Ремонт на покрив на Склад № 15 и Склад № 16, са описани количеството, единичната цена и стойността на извършените СМР. Ищецът е издал фактура № 0000000093/29.07.2016 г. на стойност 6500 лв. без ДДС или 7800 лв. с ДДС. Всички горепосочени документи са подписани от Г.Х., в качеството на управител на „ИМАГ Инженеринг“ ЕООД, и М.И., в качеството на изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД.

Видно от договор от 09.12.2015 г., сключен между същите страни, ищецът се е задължил да извърши ремонт на покрив на склад № 15, намиращ се в „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД, срещу заплащането от страна на възложителя на възнаграждение в размер на 4973,52 лв. без ДДС. Представен е и Акт за извършено СМР към него, подписан от представители на страните. Уговореното възнаграждение в размер на 5968,22 лв. е заплатено изцяло на ищеца на 12.12.2015 г.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно, се изяснява, че фактура № 0000000093/29.07.2016 г. била отразена в счетоводството на ищеца през м. юли 2016 г. Същата била отразена в декларацията по ДДС и в дневника за продажби за м. юли 2016 г. Установено е и че процесната фактура е осчетоводена от ответника през м. август 2016 г. Отразена била и в декларацията по ДДС и дневника за покупки за м. август 2016 г. Вещото лице е посочило още, че бил начислен и внесен ДДС по фактура № 0000000093/29.07.2016 г.

Констатирано е, че ответникът е ползвал данъчен кредит по тази фактура през м. август 2016 г. Според вещото лице счетоводството на ответника досежно процесната фактура е водено редовно. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че на 07.01.2022 г. фактурата била сторнирана и данъчният кредит бил възстановен.

С цел изясняване на спорните обстоятелства са разпитани в качеството на свидетели С.А. (бивш служител на ищеца), М.И. (бивш изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД), А.М. (служител на ответника), Д.Г. и М.Н. (член на СД на ответното дружество). Свидетелят С.А. е посочил, че извършвал строителномонтажни работи на територията на „Свободна зона – Свиленград“ от 2015 г. в продължение на две-три години. Спомня си, че работил по складове № 15 и № 16 през м. декември 2015 г. и през лятото на 2016 г. Посочил е, че тези два пъти извършвали частични ремонти. Разказва, че първо почистили, тъй като имало много пръст и листа по покривите. След това свалили ламарините, щорцовете и полите и търсили, където имало пукнатини, които замазвали с цимент. Посочил е, че направили замазка, след това положили грунд, като по отношение на него било необходимо време да изсъхне, и на другия ден положили хидроизолацията. След това поставили старите ламарини и полите. Посочил е, че през м. декември 2015 г. и лятото на 2016 г. ремонтите били на различни места, защото хартията била с различен цвят. Твърди, че когато работили, свидетелят А.М., на длъжност „специалист поддръжка“ при ответника, отсъствал. В тази насока са и показанията на свидетеля М.И., който е разказал, че през 2015 г. имало 3 много голям теч на склад № 15, който трябвало да отстрани. Съобразно предвидената процедура сключил договор с ищеца, който изпълнил възложената му работа. Твърди, че през 2016 г. се появил теч от друго място в склад № 15, както и теч в склад № 16.

Този договор възложил на ищцовото дружество, което предложило най-ниска цена.

Посочил е, че договорът бил одобрен от Съвета на директорите, тъй като стойността му била над 5000 лв. След приключването на ремонта извършил оглед, нямал забележки към изпълнителя. Знаел, че следвало да се извърши цялостен ремонт, но поради липса на средства извършил частичен. Съдът приема за достоверни тези гласни доказателства, тъй като, преценени поотделно и съвкупно, не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия на свидетелите не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че показанията на тези свидетели не могат да бъдат поставени под съмнение поради твърденията на свидетеля А.М., че в негово присъствие ищцовото дружество не било извършвало ремонт. Доколкото свидетелят работи по трудово правоотношение, не може да се приеме, че всеки работен ден през календарната година посещава работното си място. Същият този свидетел е посочил, че действително в края на 2015 г. склад № 15 протекъл. Разказва, че заедно с работници на наемателя положили три-четири рула посипна хартия. В началото на 2016 г., след като заваляло, отново се появили течове. Наемателят напуснал през септември 2016 г. Следващ наемател дошъл през 2019 г. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Д.Г., тъй като са обективни и основани на лични възприятия.

Той е заявил, че през 2019 г. бил ангажиран от наемател на склад № 15 да извърши цялостен ремонт. След извършения оглед установил, че на сградата не е извършван основен ремонт. При този вид панелно строителство било трудно да се спре теч с частичен ремонт, защото можело след това да протече от друго място. Разказва, че се наложило да се премахне старата хидроизолация, да се почистят покривът и фугите.

След това направили замазка, която да изравни самия терен. Трябвало да махнат ламарината по бордовете, да се закърпят бордовете с варо-циментов разтвор и после пак да се монтират. Всичко това отнело около 23-24 работни дни, тъй като имало технологично време, което следвало да спазят. Когато правили ремонта, се виждало, че били правени опити да се спре течът.