Решение № 1387 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220104323 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от М. Г. М. и нейния непълнолетен син С. Д.

Н., двамата от гр. В. Т., срещу М. С. Г. от гр. Б., за признаване за установено, че ищците са собственици съответно на 1/6 за М. М. и 1/3 за С. Н. идеални части от сграда, намираща се в гр. Б., с идентификатор ****** за която ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт от 18.08.2021 г. Иска се отмяна на нотариалния акт на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че М. М. е бивша съпруга на Д. С. Н., който е починал на ******** г., а бракът им е прекратен с развод, считано от ******* г. С. Н. е син на двамата.

На ****** г. Д. Н. прави саморъчно завещание, с което завещава цялото си имущество на своя син. Приживе Д. Н. е притежавал поземлен имот в гр. Б. в съсобственост с майка си С.

Н.а и сестра си М. Г. - ответницата, при квоти по 1/3 за всеки. В този имот по време на брака, в периода 2006-2008 г., Д. Н. построил гараж, като във всички документи за строежа като присъстващ, подател или възложител е посочен той (изброяват се конкретните документи).

Тъй като към строителните книжа не е представен договор в нотариална форма по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, по силата на приращението гаражът станал собственост на тримата собственици на дворното място, които притежавали нотариален акт за него, издаден по обстоятелствена проверка през 1986 г. През 2017 г. починала С. Н.а и оставила двете си деца Д. и М. за наследници в равни дялове, т.е. двамата следва да притежават по 1/2 ид. част от сградата. През 2021 г. обаче на М. Г. с атакувания от ищците констативен нотариален акт и било признато право на собственост върху цялата сграда. Като придобивно основание е 1 посочено решение 260026 от 08.01.2021 г. по гр. дело 561/2020 г. на Районен съд - Пещера, но неправилно е посочена датата на влизането му в сила - 26.06.2021 г., което е датата на влизане в сила на решение № 260177 от 17.05.2021 г. по гр. дело 199/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В заключение следва според ищците да се посочи, че зетят на ответницата е в близки приятелски отношения с нотариуса, изготвил атакувания нотариален акт. По тази причина и след настоятелно искане на ищците се е отвел от разглеждане на делото целият състав на местно компетентния Пещерски районен съд.

Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска. На първо място го счита за процесуално недопустим, тъй като въпросът за собствеността е решен между страните с решението от 2021 г. по гр. дело 561/2020 г. на Районен съд - Пещера, с което е отхвърлен искът на М. М. за това, че М. Г. не е собственица на 1/2 идеална част от имоти, построени по време на брака и с Д. Н., в това число процесната сграда, а в същия процес е оставен без разглеждане искът за собственост на другата 1/2, предявен от С. Н.. Ако се счете за допустим, то искът е неоснователен. Д. Н. и майка му са били собственици всеки на по 1/3 идеална част от сградата до продаването на идеалните им части от поземления имот на М.

Г.. За процесната сграда не е уговорено нищо при продажбата на дворното място, и по силата на приращението - чл. 92 от ЗС, М. Г. е станала неин едноличен собственик.

Становище за това е изразил съдът в решението си. С отговора се възразява срещу изразеното от ищците подозрение за въздействие от зетя на ответницата върху нотариуса и евентуално съдебния състав.

В хода на делото страните се представляват от упълномощени адвокати и поддържат становищата и доводите си, като в писмени защити ги доразвиват.

Ищцовата страна сочи значителен брой решения на ВКС в подкрепа на становището си, че със сделката от 2016 г. страните не са имали воля да прехвърлят собствеността върху спорната сграда: прилагането на чл. 92 от ЗС за сделката не е безусловно, ако сградата не е изрично изключена от действието и, а волята на страните се тълкува за всеки отделен случай. Излага доводи за тълкуването на волята на страните по сделката от 2016 г., като се позовава на свидетелски показания по настоящото дело, както и на такива по предходно воденото между страните гр. дело № 561/2020 г. на Районен съд – Пещера, и подчертава, че Д. Н. приживе се е занимавал със сделки с недвижими имоти и добре е знаел как следва да се извършат те. По отношение на собствеността при построяването на сградата се позовава на постановеното междувременно ТР 4/2019 г. на ОСГК на ВКС. Сочи и че направеното след сделката завещание от Д. Н. на всиките му недвижими имоти към сина му би било безпредметно, ако е считал, че сестра му е придобила къщата изцяло, тъй като той други имоти не е притежавал.

Според ответната страна никога не е имало СИО върху дела на Н. в новопостроената сграда, тъй като такава с оглед спецификата си възниква само ако поземленият имот е изцяло собственост на единия съпруг или му е учредено право на строеж - в случая е строено без учредено право на строеж върху земя, на която Н. е само един от съсобствениците. Счита също, че съобразно съдебната практика запазването на собствеността върху сградата следва 2 да е изрично уговорено, в противен случай тя преминава върху приобретателя на дворното място (също сочи практика). На следващо място, в писмената защита на ответната страна се обсъждат показанията на свидетеля П. за това, че Д. е обезпечил сина си и бившата си съпруга с други имоти, автомобил и парични средства, а волята му относно целия имот в Б. е била да остане за сестра му, включително неговият дял, още повече че тя живее в този имот, докато бившата му съпруга дори не е посещавала имота в Б. - за целия им брак е отишла там с него само веднъж и за кратко. Ответната страна също сочи като довод в своя полза това, че Д. Н. се е занимавал със сделки с имоти и е знаел как следва да се оформи една сделка.

Съдът счита иска за допустим. Според тълкувателно решение 8/2012 на ОСГТК на ВКС e възможно да има интерес от установителен иск дори когато може да се предяви осъдителен ако ищецът счете, че няма нужда от осъждането, иска да изясни правата на страните, да прекъсне придобивната давност и т.н. Въпросът не е решен със СПН по предходното водено между страните дело. По него е установено между страните, че М. Г. е собственица на половината имот, като е отхвърлен искът за установяване, че не е негова собственица, но не и за другата половина.

От фактическа страна по делото преди всичко от писмените доказателства, подкрепени и от показанията на свидетелите, се установява следната фактическа обстановка:

Първата от ищците – М. М., е била в брак с Д. Н., брат на ответницата М. Г., сключен на 11.06.2006 г. и прекратен с развод с решение на Пловдивския районен съд от 02.12.2013 г., в сила в частта за прекратяването на брака от ******* г. Двамата имат син С. Н. – вторият ищец.

Д. Н. е починал на ******** г., като със завещание е оставил всички свои недвижими имоти на сина си С., който е и негов единствен наследник по закон.

По време на брака си съпрузите живеели отделно – съпругът в гр. Пловдив и гр. Б., а съпругата – при майка си в гр. В. Т. заедно с детето, като тя не работела, а само се грижела за сина им. Въпреки това до самото предявяване на иск за развод от страна на съпругата през 2013 г. страните, макар и при конфликти между тях, свързани с претенции на съпругата за парични средства и недоволство на съпруга от нежеланието и да започне работа и от дневния режим на детето, не били прекъснали отношенията помежду си, видно от част от писмените доказателства по приложеното гр. дело 561/2020 г. на Районен съд – Пещера и конкретно от сигнал от Д. Н. до ДСП – гр. В. Т., отдел „Закрила на детето“, от 31.05.2013 г. непосредствено след предявяването на иска за развод. Изводът за запазени отношения на съпрузите до момент непосредствено преди развода се подкрепя и от показанията на свидетеля С. П., според когото двамата "преди да се разделят, пак бяха разделени", в смисъл на отделно местоживеене, но "преди да се разделят" като съпрузи, и че Д. "ходеше от време на време във В. Т.".

От март 2006 г., когато бил изготвен проект за сградата, до март 2008 г., когато било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, Д. Н. построил със свои усилия и 3 разноски в наследствено дворно място в гр. Б., притежавано в равни дялове от него, сестра му – ответницата, и тяхната майка, жилищна сграда с гаражи – сградата, предмет на иска. В същото дворно място с идентификатор ********* се намирала и друга, по-стара къща, в която Н., майка му С. Н.а, сестра му и нейното семейство живеели отпреди това.

След изграждането на новата сграда Н. заживял в нея.

На 22.11.2016 г. Д. и С. Н.и продали на М. Г. своите общо 2/3 идеални части от дворно място ********* и от намиращата се в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *********.1 (по-старата сграда, съществувала отпреди брака на Н.). В нотариалния акт се сочи, че данъчната оценка на идеалните части от имотите, предмет на сделката, е 5111,34 лв., а уговорената цена е 5200 лв.

В нотариалния акт не е спомената построената през 2006-2008 г. жилищна сграда с идентификатор *********.2 (процесната), както и другите две намиращи се в дворното място сгради от допълнителното застрояване с идентификатори, завършвщи на 3 и 4.

Майката на Н. починала на 02.06.2017 г. и оставила за наследници сина си Д. и дъщеря си М..

На 18.08.2021 г. М. Г. се снабдила с констативен нотариален акт, издаден от нотариус Г. В., за сграда ****** въз основа на документи, като в него за доказателства за собствеността се сочат както нотариалният акт от 22.11.2016 г., така и решение № 260026 от 08.01.2021 г. по дело 561/2020 г. на РС - Пещера, в сила от 26.06.2021 г. Видно от текста на нотариалния акт, данъчната оценка на сградата към този момент е била 6708,40 лв.

Със споменатото решение Районен съд - Пещера е отхвърлил иска на М. М. срещу М. Г. за установяване, че Г. не е собственица на 1/2 идеална част от сгради ****** *********.3 и *********.4, като за всички сгради е приел в мотивите си, че са собственост на Г., а е прекратил делото по иска на С. Н. със същия предмет, приемайки, че в исковата молба изобщо не се излагат твърдения синът да е станал собственик на дял от имота. Окръжният съд със свое решение от 17.05.2021 г. е потвърдил решението на районния съд, но като е направил в мотивите си извод, че в сгради 3 и 4 М. няма никакъв дял, но сграда 2 се притежава от нея с дял 1/6, С. Н. с дял 1/3 и М. Г. с дял 1/2, и тъй като все пак Г. притежава дял от 1/2, е потвърдил решението и в тази част, както и по отношение на сгради 3 и 4. Тези мотиви на окръжния съд впрочем потвърждават извода, че между М. и Г. е налице сила на пресъдено нещо само до размер 1/2 от сградата, притежавана от М. Г., но не и за собствеността върху оставащата 1/2, съответно настоящият иск е допустим.

Свидетелските показания на майката на ищцата и зетя на ответницата са разнопосочни относно това, какво намерение е изразявал устно Д. относно дела си в спорната жилищна сграда, и въз основа на тях не може да се направи категоричен извод (тежестта на доказване на "установеното друго" по сисъла на чл. 92 от ЗС би следвало да се носи от ищите).

Първата свидетелка твърди, че Д. е искал бащината им къща да остане за сестра му, а процесната - и за С., вторият - обратно, че Д. е обезпечил сина си с достатъчно други имоти и пари и ясно е давал да се разбере, че желае делът му в целия имот, включително сградите, 4 да се придобие от сестра му, която живее там.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жилищната сграда, обект на спора, е сграда от основното застрояване на дворното място, може да се използва самостоятелно като жилище и представлява самостоятелен обект на собственост.

С построяването и през 2008 г. тя е възникнала като съсобствена. По силата на чл. 92 от ЗС нейни собственици са преди всичко собствениците на дворното място, без значение кой я е построил; но тъй като строежът е извършен от Д. Н. по време на неговия брак с М. М., за неговия дял от сградата важи и правилото на чл. 21 от СК за придобиване в режим на СИО (в този смисъл се произнася еднозначно ТР 4/2019 г. от 14.04.2022 г. на ОСГК на ВКС и след постановяването му не подлежат на обсъждане доводите на ответницата в точно обратния смисъл), доколкото презумпцията на чл. 21 за принос на съпругата не е опроверган.