Решение № 403 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500410 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №260025 от 29.04.2022г., постановено по гр.д.№337/2020г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, по отношение на ответника А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №3а, че ищците А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д.

Х., ЕГН **********, с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н.

Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №8, са носители на правото на собственост, на основание наследствено правоприемство от наследодателя М.А. Д., ЕГН **********, починал на 02.03.1990г., върху общо 1/18 идеална част от следния недвижим имот- поземлен имот с пл.№58, с площ от 318,00кв.м., участващ в УПИ VI-58, с площ на УПИ VI-58 от 480,00кв.м., в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, находящ се в землището на с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул.„Първи май“, при граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от изток- УПИ VIII-58, от юг- улица и от запад- УПИ IV-53.

1

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №3а, да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.

„Първи май“ №8, сумата в общ размер на 460лв.- разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Х. И..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, противоречащо на закона и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Относно неправилността на постановеното решение се визира, че съдът е кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на двамата свидетели М.И.М. и К.М.А. и по този начин е достигнал до погрешни изводи, които са повлияли върху съдебното решение. Приема се за показанията на тези двама свидетели, че логически е невъзможно да дават надеждна информация, тъй като не са родени било тогава, а фактът, че съдът е посочил, че знаят- никъде не установява да знаят и не се заявява, че знаят това и найвече от кого знаят.

Твърди се, че събраната информация, чрез разпита на тези двама свидетели следва да бъде прецизирана, но не в духа да се докаже, че именно А. Д. е получил собствеността на процесния имот 58 на базата на давностно владение продължило повече от десет години.

Приема се, че за да е нА.це придобивен способ по реда на давностното владение, то трябва да се докаже не само самия факт на физическо владение на имота, но и на елемента на своене, което не е било доказано.

Твърди се, че в конкретния случай не са доказани твърденията, че именно имот 263 съвпада /е идентичен/ с имот 58 по плана на с.Света Петка.

Такива доказателства не са събрани в хода на съдебното производство.

Счита се, че самият факт на доказване на собствеността става с надлежен титул за собственост- нотариален акт, писмен договор и прочие. В случая, такъв документ, доказващ собствеността не се представя, а и не се твърди, че реално съществува такъв документ. Не са събрани доказателства в насока, да се докаже, че имот 263 е собственост на общия наследодател на 2 ищците, което е отделно основание от изложеното по- горе за идентичност на имотите.

Твърди се, че при разпределена доказателствена тежест е възложено в тежест на ищеца да докаже, че именно А. М. Д. е бил собственик на имот 58, като е станало ясно, че този факт не е доказан.

Визира се, че съдът е изложил погрешни мотиви, като е започнал и е изследвал, възприемайки фактът, че А. Д. е бил собственик на имот 58 и правоприемство останА.те му наследници са получил дял от неговото наследство именно по отношение на този имот.

Счита се, че тези изводи са погрешни, понеже твърденията в исковата молба са категорични само по отношение на А. Д. и е нА.це конкретизиране на това твърдение в първото открито съдебно заседание. Изложените твърдения са, че от 1900- 1918г., А. Д. е бил собственик на имота, т.е. владял го е 18 години, а от друга се твърди, че е загинал във войните. Приема се, че това твърдение е невъзможно да се доже с гласни доказателства и то чрез разпита на посочените по- горе свидетели, тъй като те са родени две- три десетилетия след смъртта му.

Визира се, че е нА.це пълно оспорване на исковата претенция и изложените съждения, че съпругата и децата на А. Д. са живеели там, също не може да се смята за доказано.

Твърди се, че съдът не е успял да изясни по делото цялата фактическа обстановка и не е обсъдил в цялост и поотделно всички събрани доказателства. Цитират се такива, като от тях е видно, че имот 58 се води на А. И.. В този смисъл се приема, че е неправилно съдът е счел, че с тях не може да се докаже реално имот 58, чия собственост е.

Сочи се, че съдът не се е съобразил с дадените разяснения в Решение №176/15.03.2010г. по гр.д.№3057/2008г. на ВКС и с това е достигнал до различни изводи.

Твърди се, че е нА.це допуснато нарушение на процесуалните правила, като не са събрани всички искани от страните писмени доказателства. В този аспект е поискано от жалбоподателя, с молба, която съдът я е уважил и му е издал съдебно удостоверение, с което а се снабди с писмени документи от Нотариус М. Р., но тези доказателства не са събрани понеже, съдът е решил, че делото е изяснено. Счита се, че тези доказателства ще бъдат важни за 3 решаването на делото в правилна посока, като се иска те да бъдат изискани от Нотариус Й., която е приела архива на Нотариус Р..

Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че разписния лист, декларацията по ЗМДТ, документите, доказващи плащания не са индикации за намеренията на жалбоподателя, като се счита, че те са неправилни. Няма житейска логика да се декларира имот, ако той не е негов /на жалбоподателя/ и да му заплаща данъците.

Твърди се в конкретния случай, че по разписен лист, имотът се води на наследници на Г. Д. и А. Д. /Х. И.- баща на жалбоподателя/, като това е годно доказателство, но съдът не го е ценил и затова погрешно е схванал важните елементи от делото.

Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че постройката /старата къща/ в имота допреди 5 години е владяна от Д. Д., като той поддържал и нея и самото дворно място и се грижел за тях.

Сочи се, че съдът погрешно е възприел, е жалбоподателят не е доказал елементите на чл.79 от ЗС. В този смисъл се приема, че с всички представени от последния писмени и гласни доказателства- чрез разпита на св.Х.М.Ш. е доказал елементите на фактическия състав на оригинерния способ. В случая, ищците не са имА. никога собственост в имот 58, още по- малко идеални части от него. Отделно от това, дори и да се приеме, че са имА. такива, то твърдените идеални части на ищците, винаги са били в негово владение и ги е владял за себе си, а не като държател на техните идеални части, поне от 1998г. насам, което е над 30 години. Същият е отблъснал претенциите на другите, тъй като накърняват негови права- правото му на собственост на имот 58, които е негов, а не другиго.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. С. Д., Е.

Д. Х. и Н. Д. А., не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание, жалбоподателят А. Х. И., редовно призован не се явява. За същия се явява адв.Д., редовно упълномощен. От страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени решението на РС- Велинград, като неправилно и се постанови ново решение по същество, с което се отхвърли исковата претенция, като недоказана. Моли се за присъждане на сторените пред първата и втора инстанция разноски.

Ответниците по жалбата- А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А., редовно призовани 4 не се явяват. Същите се представляват в съдебно заседание от пълномощника им адв.К.. От страна на последния се моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решението на първоинстанцинния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка излага съображенията си. Моли за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул.

„Първи май“ № 8, трите конституирани, на основание чл.227 от ГПК, на мястото на починА.я ищец Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №4, против А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.

„Първи май“ №3а, за признаване за установено по отношение на ответника А.

Х. И., че ищците А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А. са собственици на общо 1/18 идеална част от поземлен имот с пл.№58, с площ от 318кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, при граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от изток- УПИ VIII-58, от юг- улица и от запад- УПИ IV-53, на основание наследствено правоприемство от наследодателя М.А. Д., ЕГН **********, починал на 02.03.1990 г.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на поземлен имот с пл. №58, с площ от 318кв.м., който участва в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м., в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград, по наследяване по закон от общия им наследодател А.

М. Д., починал на 02.10.1918г.

Сочи се, че поземлен имот с пл. №58, с площ от 318 кв.м., който участва в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград е бил собственост на А. М. Д., починал на 02.10.1918г.

Същият заживял в имота през 1900г. От тогава до смъртта си през 1918г., А.

5

М. Д. живял непрекъснато в процесния имот и го придобил въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1900г.

А. М. Д. имал съпруга- А. Д.а и трима синове- М.А. Д., роден на 12.07.1908г., починал на 02.03.1990г., С. А.ев Д., роден на 09.04.1914г., починал на 13.11.1961г. и Х. А. И., роден на 12.03.1916г., починал на 06.01.1993г. Преди повече от 80 години, след смъртта на баща си А. М. Д., двамата братя М. Д. и С. Д. построили къща с площ от около 40кв.м., разположена в средата на УПИ VI-58 и плевня с площ от 24кв.м. Така двамата братя М. Д. и С. Д. били собственици на по 1/3ид.част от поземления имот и на по 1/2ид.част от къщата с площ от около 40кв.м. М. Д. и С. Д. помогнА. на брат си Х. И. да построи къща с площ от около 35кв.м., която се намирала в югоизточната част на УПИ VI-58 и граничила с улицата от юг на УПИ VI-58. В тази къща с площ от около 35кв.м. заживял Х. И. заедно със своята съпруга и децата си, едно от които било ответникът А. Х. И.. Последният и понастоящем живеел в къщата от около 35кв.м., поради което ищците считА., че е собствена на ответника и нямА. претенции към нея. В кадастралния и дворищнорегулационния планове бившият поземлен имот с №236, понастоящем с №58, участвал заедно с още два имота с пл. №235 и пл. №237, принадлежащи на други лица, в УПИ VI-58, целият с площ от 480кв.м. През годините, след смъртта на двамата братя М. Д. и С. Д., старата къща с площ от около 40кв.м. се ползвала от всичките им наследници, като до последно в нея живяла В. С.