Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 26.05.2026, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1435/2025
Вид
Решение № 123
Подписан
26.05.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Диана Розалинова Хубенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Севлиево, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101435 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „А1 България“ ЕАД, е предявил срещу „ДОБРЕВ СТРОЙ” ЕООД /до 13.05.2019 г. с фирма „ХОЛИДЕЙ-2006”/, искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 79, ал.1, чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с която искова молба се прави искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 3,56 евро /6,96 лева/, представляваща главница - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 502552103, партида 102500722, ID на договор Х1157853 от 31.08.2010 за периода 07.04.2025 - 06.05.2025, за които са издадени следните счетоводни документи: фактура 703405693 от 09.05.2025 с падеж 29.05.2025 и период на фактуриране 07.04.2025 - 07.05.2025 на стойност 6,96 лв. за периода от 07.04.2025 г. до 06.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 0,18 евро /0,35 лева/ - законна лихва върху главницата, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода от 30.05.2025 г. до 25.11.2025 г.; сумата от 795,56 евро /1555,97 лева/ неустойка за следните фактури: фактура 658760398 от 25.04.2025 г., с падеж 25.04.2025 г., на стойност 429,96 лева - неустойка с ДДС (МАТ), фактура 658760410 от 25.04.2025 г., с падеж 25.04.2025 г., на стойност 409,44 лева неустойка с ДДС (МАТ), фактура 658760416 от 25.04.2025 г., с падеж 25.04.2025 г., на стойност 358,25 лева - неустойка с ДДС (МАТ), фактура 658760405 от 25.04.2025 г., с падеж 25.04.2025 г., на стойност 358,32 лева неустойка с ДДС (МАТ), ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г.

1 до окончателното изплащане на вземането; сумата от 47,07 евро /92,07 лева/ законна лихва върху вземането за неустойка, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1940/26.11.2025 г. по ч. гр.д. № 3167/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502552103, партида 102500722. ID на договор X1157853 от 31.08.2010 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът бил подновяван за нови срокове и били добавяни/променяни услуги и тарифни планове.

Твърди се, че договорът бил в сила докато е налице действащо Приложение или друго споразумение към него.

По договора за процесния период били предоставени следните услуги, активирани със съответните Приложения:

С 2 броя Приложение № 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години били активирани услуги за номера *** и ********** с план Unlimited Special 36 със стандартна месечна такса 41,99 лв. и промоционална такса 35,99 лв.

С друго Приложение№ 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години била активирана услуга за номер *** с план Unlimited Special 30 със стандартна месечна такса 34,99 лв. и промоционална такса 29,99 лв.

С още едно Приложение№ 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години била активирана услуга за номер ************* с план Unlimited Special 34 със стандартна месечна такса 39,99 лв. и промоционална такса 33,99 лв.

Сочи се в исковата молба, че през март 2025 месечните такси били актуализирани със средно годишния индекс на потребителските цени за 2024 с 2,4 %.

Ищецът твърди, че по договора била издадена и останала дължима фактура 703405693 от 09.05.2025 г. с падеж 29.05.2025 г. и период на фактуриране 07.04.2025 - 07.05.2025 на стойност 6,96 лева, за периода от 07.04.2025 г. до 06.05.2025 г.

В исковата молба се сочи, че договорът бил прекратен считано от 25.04.2025 поради направен пренос на услуги към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на уговорения срок на ползване. Ищецът твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от 2 услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

За неустойката били издадени и се претендирали в настоящото производство следните фактури: фактура № 658760398 от 25.04.2025, с падеж 25.04.2025 г., на стойност 429,96 лв. - 10 месечни такси по 34,99 лв. + 2,4% индексация + 20 % ДДС за номер 887207391; фактура № 658760410 от 25.04.2025, с падеж 25.04.2025 г., на стойност 409,44 лв. - 10 месечни такси по 33,32 лв. + 2,4% индексация + 20 % ДЦС за номер 885134131; фактура № 658760416 от 25.04.2025, с падеж 25.04.2025 г., на стойност 358,25 лв. - 10 месечни такси по 34,99 лв. + 2,4% индексация + 20 % ДДС за номер 887537929; фактура № 658760405 от 25.04.2025, с падеж 25.04.2025 г., на стойност 358,32 лв. - 10 месечни такси по 29,16 лв. + 2,4% индексация + 20 % ДЦС за номер 889305394. Фактура 658760416 била на стойност 429.96 лв. и била платена частично с 71,71 лв., затова се претендирала с остатъка от 358,25 лв.

Сочи се, че поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал лихва, в размер на 0,35 лева, представляваща законна лихва върху вземането от 6,96 лева, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода от 30.05.2025 г. до 25.11.2025; както и 92,07 лева - законна лихва върху претендираната неустойка, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата. предхождаща датата на депозиране на заявлението - 26.04.2025 г. до 25.11.2025 г.

Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по електронно заповедно дело № 3167/2025 г. по описа на Районен съд - Монтана, 2 състав. Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.

Ищецът иска от съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. Навеждат се доводи за нищожност на претенцията за неустойка. Иска се от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от ч. гр. д. № 3167/2025 г. по описа на Районен съд - Монтана, 3 вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок. В указания едномесечен срок по чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

От представените по делото документи е видно, че: по договор № 502552103 са сключени: 2 броя Приложение № 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години били активирани услуги за номера *** и ********** с план Unlimited Special 36 със стандартна месечна такса 41,99 лв. и промоционална такса 35,99 лв.; Приложение№ 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години била активирана услуга за номер *** с план Unlimited Special 30 със стандартна месечна такса 34,99 лв. и промоционална такса 29,99 лв., както и Приложение№ 1 от 07.03.2024 г. за срок от две години била активирана услуга за номер ************* с план Unlimited Special 34 със стандартна месечна такса 39,99 лв. и промоционална такса 33,99 лв.

За да бъде уважен така предявеният иск за установяване на задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаменти такси и потребени далекосъобщителни услуги следва да се докаже възникването на валидно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и неизпълнение на същото от страна на задълженото лице.

Ищецът твърди отрицателен факт, поради което в тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно. Съдът приема, че са възникнали материалноправни отношения между страните по договора за мобилни услуги, както и по всички последващи приложения към него.

При така възприетото съдът приема за установено валидно възникнало правоотношение между страните по горепосочения договор за мобилни услуги, действащ до 25.04.2025 г. Макар периодът на осчетоводяване да обхваща по-дълъг период от действието на договора – до 06.05.2025 г., съдът намира, че за периода 07.04.2025 г. до 25.04.2025 г. ответното дружество е бил абонат на ищцовото дружество, между тях е имало валидно сключен договор, като ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по него, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, поради което и установено по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси по договора.

С оглед гореизложеното и като съобрази приложенията по договора, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 3,56 евро /6,96 лева/, представляваща главница - месечни такси и потребление за предоставяне на 4 услуги по договор ID на клиент 502552103, партида 102500722, ID на договор Х1157853 от 31.08.2010 за периода 07.04.2025 - 06.05.2025, за които са издадени следните счетоводни документи: фактура 703405693 от 09.05.2025 с падеж 29.05.2025 и период на фактуриране 07.04.2025 - 07.05.2025 на стойност 6,96 лв. за периода от 07.04.2025 г. до 06.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 0,18 евро /0,35 лева/ - законна лихва върху главницата, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода от 30.05.2025 г. до 25.11.2025 г. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да установи извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД:

Сочи се, че договорът е прекратен, считано от 25.04.2025 г., поради направен пренос на услуги към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на уговорения срок на ползване. Във всяко едно от сключените приложения към договор № 502552103 – раздел 7, т. 7.1., е посочено, че „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния Срок на ползване. Когато Абонатът е физическо лице. максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.”