Решение № 7337 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7337 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110164664 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ........... срещу И. А. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ.

Ищецът твърди, че на 14.01.2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Тр.

Танев и ул. „Ж. Илков“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ............., управляван от И. А. Ц., и л.а. „Опел Корса“ с рег. № .............., при следния механизъм: водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ поради движение с несъобразен скорост губи контрол над автомобила и удря паркирания л.а. „Опел Корса“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че на 02.04.2018 г. на основание чл.557, ла.1, т.2, б.„а“ КЗ е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2 795 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 795 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № .............. г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А.

Ц. чрез назначения особен представител адв. Ц., с който оспорва иска. Оспорва да е било налице основание за изплащане на соченото обезщетение. Счита, че не са ангажирани доказателства за плащане на сумата от 2 795 лв. Оспорва по делото да се установява реалният размер на твърдените имуществени вреди. Твърди, че обезщетението е обхванало и щети, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.

Счита, че не е била спазена процедурата по чл.558 и сл. КЗ за определяне размера, реда и начина на заплащане на обезщетение от Фонда. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е налице виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. Оспорва да е била надлежно връчена покана за плащане. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е протокол за ПТП № 1711851 от 14.01.2018 г., съставен от служител на ОПП-СДВР, от който е видно, че на посочената дата в 00:15 часа в гр. София, кв.

„Суходол“, на кръстовището на ул. „Тр. Танев и ул. „Ж. Илков“ е настъпило ПТП с участието на: участник 1 – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............., управляван от И.

А. Ц., и участник 2 – л.а. „Опел Корса“ с рег. № .............. – паркиран. В протокола е посочено, че на кръстовището на ул. „Тр. Танев и ул. „Ж. Илков“ участник 1 поради несъобразена скорост реализира ПТП с паркирания участник 2. В същия акт е изготвена схема на пътната обстановка и ПТП, в която е обозначено разположението на двата автомобила като са описани и констатираните видими щети по двата автомобила, като за участник 2 това са броня, решетка, капак, врати, задна част, теч, ходова част и др. Протоколът, за който е посочено, че е съставен след посещение на мястото от органите на „Пътна полиция“ - МВР, е подписан без възражения. Посочено е, че участник 1 няма застраховка „Гражданска отговорност“.

С уведомление за щета от 15.01.2018 г. ........... е уведомен за настъпване на събитието, във връзка с което е образувана щета № .............. г.

С преводно нареждане от 02.04.2018 г. ........... е наредил извършването на превод по сметка на собственика на увредения автомобил сумата от 2 795 лв. обезщетение по процесната щета.

От заключението на ССЕ по делото се установява, че сумата е преведена по сметка на получателя, като последната е заверена на 03.04.2021 г.

От страна на ищеца е изпратена регресна покана към ответника на 17.07.2018 г., представена по делото.

По делото е приета АТЕ, според заключението на която на 14.01.2018 г. около 00:15 часа л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. се движи по ул. „Траян Танев“ и в района на кръстовището с ул. „Жоте Илков“ поради движение с несъобразена скорост водачът реализира ПТП с паркирания от лявата му страна л.а. „Опел Корса“ с рег. № .............., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети, посочени в описа на застрахователя. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, възлиза на сумата от 6 279, 18 лв. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 4 300 лв., с оглед на което вещото лице е дало заключение, че е налице тотална щета, като след приспадане на запазените части в размер на 30% стойността на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3 010 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от правна страна:

Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – предпоставки, които в случая са налице с оглед ангажираните писмени доказателства и заключенията на АТЕ и ССЕ.

В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно 2 длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

От ангажираните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и заключението на АТЕ се установява настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. на паркирания л.а.

„Опел Корса“ с рег. № .............. са нанесени щети, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на ответника в обратен смисъл.

Установи се от представеното преводно нареждане и заключението на ССЕ по делото, че от страна на ........... е изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 795 лв.

Според заключението на АТЕ размерът на дължимото обезщетение, определено при условията на тотална щета, възлиза на сумата от 3 010 лв., който надвишава размера на изплатеното обезщетение.

Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към ответника за изплатеното обезщетение в размер на сумата от 2 795 лв.

От страна на ответника е направено и възражение за давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд, като няма основание даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. В случая обезщетението е изплатено на 03.04.2018 г., което обстоятелство се установява от заключението на ССЕ, с оглед на което към момента на предявяване на иска – 09.11.2021 г. давността не е изтекла.

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 1 137, 45 лв. разноски по делото.

Ответникът няма право на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на ..........., БУЛСТАТ ............, адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, на основание чл.558, ал.7 КЗ, сумата от 2 795 лв., представляваща регресно вземане по щета № .............. г. за изплатено обезщетение за вреди във връзка с ПТП, настъпило на 14.01.2018 г. в гр. София , ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на ..........., БУЛСТАТ ............, адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 1 137, 45 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4