Определение № 4012 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4012 гр. Варна, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501995 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №66264/08.09.2023г., подадена от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, срещу разпореждане № 30158/08.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №7071 по описа за 2023 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя срещу П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 2686,05 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.01.2022 г. – 24.04.2023 г.; сумата 389,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 51,12 % за периода 15.01.2022 г. – 18.05.2023 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че процесният договор не страда от нарушения на ЗПК, водещи до недействителност. Твърди се, че след въвеждането на ограничение в размера на ГПР с изменението на ЗПК от 23.07.2014г., което цели установяване точно и ясно на разходите по кредита, вече не е обосновано да се изследва въпроса дали трикратен размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Сочи се също, че при забава в плащанията се начислява „допълнително възнаграждение“ (извън индикативния погасителен план), в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва, което представено като лихвен процент е 51,12% (41,12 % договорна лихва + 10% законна лихва). Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта относно 1 претендираните суми за възнаградителна и мораторна лихва.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №7071/2023г. на Районен съд - Варна, е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ********** за следните суми: сумата 5406,49 лв., представляваща предсрочно падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ************ г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2023г. до окончателното изплащане; сумата 2686,05 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.01.2022 г. – 24.04.2023 г.; сумата 389,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 51,12 % за периода 15.01.2022 г. – 18.05.2023 г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта относно възнаградителната лихва, като е приел нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, както и наличие на противоречие с нормата на чл. 33 от ЗПК в частта относно претендираната мораторна лихва.

Видно от посоченото в заявлението договорена е възнаградителна лихва при лихвен процент 41,12%. Действително съгласно предходна съдебна практика се приемат за нищожни като противоречащи на добрите нрави клаузите за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечено задължение по договора, но тази практика е преодоляна с предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от петкратния 2 размер на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Уговореният в процесния договор за потребителски кредит годишен процент на разходите, вкл. годишен лихвен процент, е в рамките на законоустановения размер и съответно липсва основание да се приеме, че противоречи на добрите нрави. В случай, че начислената от кредитополучателя възнаградителна лихва превишава договорения процент, както сочат изчисленията на районния съд в обжалваното определение, според които възн.лихва фактически възлиза на 100.09%, тази преценка би се отразила по основателност на претенцията, но при договорен ГПР в законоустановения размер липсва основание да се приеме, че е налице противоречие на закона или добрите нрави.

По отношение претендираното обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 51,12 %: видно от посоченото в заявлението сумата в размер на 389,53 лв. се претендира като обезщетение за забава, същото описание се установява и в приложеното извлечение от счетоводни книги. Същевременно в молба от 27.06.2023г. и в разглежданата въззивна жалба се сочи, че начисленият процент включва възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но от друга страна във формулирания петитум отново се иска присъждане на сумата като мораторна лихва. Това противоречие при конкретизация на основанието за начисляване на претендираната сума не дава възможност да се направи извод за редовност на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба.

Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти затрудняват защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализирането на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение не следва да бъде издадена.

В допълнение следва да се отбележи, че посоченият от заявителя в жалбата начин на формиране размера на лихвата за забава, а именно: сбор от договорения лихвен процент по т. 9.1 – 41,12 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10 пункта не намира основание в договорните клаузи. Действително в чл. 9.4 от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, но това не води до извод, че възнаградителна и мораторна лихва е допустимо да се кумулират под общо наименование обезщетение за забава. Повторното начисляване на договорна лихва при просрочие представлява санкция за забавата на длъжника. Тази функция е присъща за неустойката, поради което начислената договорна лихва за просрочие всъщност представлява неустойка.

Същевременно, ако се приеме, че процентът 51,12% съставлява само мораторна лихва, както е посочено в заявлението и в счетоводното извлечение, се налага извода за 3 противоречие на императивното правило на чл.33 от ЗПК исъответно за нищожност на договорната клауза, поради което начислената мораторна лихва не се дължи.

Въз основа на изложеното се налага извод за частична основателност на въззивната жалба, като разпореждането се отмени в частта относно възнаградителната лихва и се потвърди в частта относно мораторната лихва.

С оглед резултата от обжалването на жалбоподателя следва да бъдат присъдени допълнително разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част – 69,55 лв.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 30158/08.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №7071 по описа за 2023 година на ВРС, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 2686,05 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № ************ г. за периода 15.01.2022 г. – 24.04.2023 г. и ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, срещу П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *********** по реда на чл.417 от ГПК за сумата 2686,05 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № ************г. за периода 15.01.2022 г.

– 24.04.2023 г., както и за сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 69,55 лева, вкл.съответна част от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 30158/08.08.2023г., постановено по ч.гр.д.

№7071 по описа за 2023 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявлението на жалбоподателя „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу П. Д. А., ЕГН **********, с адрес:

*********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 389,53 лв., представляваща обезщетение за забава при лихвен 4 процент от 51,12 % върху главницата по Договор за потребителски кредит № ************г. за периода 15.01.2022 г. – 18.05.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5