Решение № 19957 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19957 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110116268 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Искова молба с вх. № 86776/29.03.2023 г., подадена от А. И. Х., в която е посочено, че ответникът „Т.С.“ ЕАД твърдял, че ищцата е титуляр на партида с абонатен № 267927 открита за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. О-2, бл. 260, вх. 2, ап. 30.

Според неофициална справка ищцата имала задължения към ответника за следните суми, начислени й в следните фактури: 585, 23 лв. по фактура № 38981387 от м. 7.2012 г.; 15, 35 лв. по фактура № 39977056 от 08.2012 г.; 17, 03 лв. по фактура № 40301809 от 09.2012 г.; 19, 66 лв. по фактура № 40875769 от 10.2012 г.; 21, 84 лв. по фактура № 41364510 от 11.2012 г.;

23, 16 лв. по фактура № 41829927 от 12.2012 г.; 21, 73 лв. по фактура № 42291320 от 01.2013 г.; 23, 15 лв. по фактура № 42747384 от 02.2013 г.; 25, 06 лв. по фактура № 43188660 от 03.2013 г.; 22, 82 лв. по фактура № 43607071 от 04.2013 г. Оспорва се сумата от по 1 лв., частично дължима сума по следните фактури: 1600848948 от 05.2021 г.; 1800731988 от 06.2021 г.; 1500902104 от 07.2021 г.; 1800833748 от 08.2021 г.; 1701082857 от 09.2021 г.;

16001151468 от 10.2021 г.; ********** от 11.2021 г.; 1601252752 от 12.2021 г.; 1601301863 от 01.2013 г.; 1801192968 от 02.2022 г.; 1601401947 от 03.2022 г.; 1601450619 от 04.2022 г.;

1601499106 от 05.2022 г.; 1501505080 от 06.2022 г.; 1601597823 от 07.2022 г.; ********** от 08.2022 г. и 1501648695 от 09.2022 г. Общата оспорена сума е в размер на 792, 06 лв. Твърди се, че тази сума не се дължала, тъй като ответното дружество не доставяло до имота топлинна енергия за процесните периоди, липсвал договор за тази услуга, сключен с ищцата и поради настъпила погасителна давност.

Въз основа на изложеното ищцата претендира да бъде установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 792, 03 лв., представляваща част от общо начислената сума в размер на 1 692, 80 лв., начислена по партида с абонатен № 267927 за периода 07.2012 г. – 09.2022 г.

Претендира разноски.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД счита предявеният иск за недопустим, тъй като към дата на предявяването му, между страните имало висящо производство за същите суми и по отношение на същия период. Поддържа, че ищцата в качеството си на собственик на топлоснабдения апартамент е потребител на топлинна енергия, която дружеството доставяло до него за процесния период, но стойността на същата останал незаплатена. За този период 1 страните били обвързани от Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ002/07.01.2008 г., публикувани на 14.01.2008 г. във в. „Дневник“ и влезли в сила на 13.02.2008 г. За втория процесен период били в сила Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 16.07.2016 г. оспорва настъпването на погасителна давност. Имотът се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която се прилагало дялово разпределение на топлинната енергия, извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски, като счита, че в случай, че се установи недължимост на сумите поради настъпила погасителна давност, то ответникът не следвало да остава задължен за разноските по делото, тъй като не бил дал повод за започването му.

С Определение № 14509/27.03.2025 г. по делото е конституирано като трето лицепомагач на страната на ответника „Т.С.“ ЕООД.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

.Неотносими за двата процесни периода са влезлите в сила Решение № 1158/16.02.2022 г. постановено по гр. дело № 202211110131139 по описа на СРС, 177 състав, тъй като спорът по него е бил за неизплатени от ответницата А. Х. суми за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г. и Решение № I-161-20127009/29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 72345/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав, което постановено по спор за неплатени от ответницата А. Х. суми за периода 01.05.2016 г. 30.04.2018 г. Ето защо не следва да бъде уважено възражението на ответника за отвод заради присъдено нещо, а оттам и възражението му за недопустимост на производството.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Ответникът не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните за процесния период, както и за наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

С Определение № 14509/27.03.2025 г. по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че „Т.С.“ ЕАД е начислила на А. И. Х. сумата от 1 629, 80 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 07.2012 г. – 09.2022 г. за имот находящ се в гр. София, ж гр. София, ж.к. О-2, бл. 260, вх. 2, ап. 30, абонатен № 267927.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с 2 доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено доказателство – Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, с който на А. И. Х. се продава следният недвижим имот: гр. София, ж.к. „О – 2“, бл.

260, вх. Б, ет. 3, ап. 30.

По делото е приет Договор № 94/01.11.2007 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД /възложител/ и „Т.С.“ ЕООД /изпълнител/ с предмет извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна-собственост – чл.1 от договора. В разпоредбата на чл. 3 от договора страните са договорили неговото изпълнение да е в срок от три години, като при липса на предизвестие за неговото прекратяване, то той се подновява автоматично.

На 22.10.2008 г. е проведено Общо събрание на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „О 2“, бл. 260, вх. Б, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата.

С Решение № 1158/16.02.2022 г. постановено по гр. дело № 202211110131139 по описа на СРС, 177 състав е признато за установено, че А. И. Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:

808 ,43 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. „О 2“, бл. 260, вх. Б, ет.

3, ап. 30, заедно със законна лихва от 08.08.2017 г. до окончателното плащане, като искът за главницата за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г. е отхвърлен; 16, 88 лв. – главница, представляваща стойността на такса за дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. – 30.04.2016 г., заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2014 г.

Исковете за законна лихва за забава върху двете главници за периода 15.08.2014 г. – 01.08.2017 г. били отхвърлени.

С Решение № I-161-20127009/29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 72345/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав са отхвърлени предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу А. И. Х. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал.

1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължала на ищеца: сумата от 941,71 лв., главница за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О 2“, бл. 260, вх. 2, ет. 3, ап. 30, аб. № 267927, сумата от 30,14 лв., главница за дялово разпределение за периода м.07.2016 г.-м.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,82 лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, за периода 30.08.2016 г.19.08.2019 г., сумата от 6,73 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение, за периода 30.08.2016 г.-19.08.2019 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 49432/2019 г., СРС, 161-ви състав.

По настоящето дело са приети и приложени представените от третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД отчети за дялово разпределение за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2022 г.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение за периода 01.07.2012 г.

– 30.04.2013 г. и за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2022 г. не са извършвани плащания от страна на ищцата. В частност липсвали данни за периода 01.07.2012 г. – 30.03.2013 г. да е заплащана сума в общ размер на 775, 03 лв. За периода 01.05.2021 г. – 30.09.2022 г. липсвали данни за заплащането на сума в общ размер на 854, 77 лв. За двата периода общо начислените суми за доставена топлинна енергия са в размер на 1 306, 52 лв. с лихва върху нея в размер на 27, 29 лв.; за дялово разпределение в размер на 27, 60 лв. с лихва върху тази главница в размер на 1, 30 лв.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от 3 събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период сградата, в която се намира жилището на ищцата не е имало отопление, а само подаване на топла вода. Поради това не била начислявана топлинна енергия за имота от радиатори. Била начислявана топлинна енергия за топла вода.

За сезон 2012 г. – 2013 г. начислението е ставало на реален отчет по реда на т. 52 от приложението към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334. За сезона 2021 г. – 2022 г. топлата вода е таксувана на база един брой потребител по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 или по 140 литра на ден, тъй като за този период не бил осигурен достъп до имота. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на следните дати: 03.06.2010 г., 22.11.2012 г., 07.10.2014 г., 12.10.2021 г. и 17.01.2024 г. и съответства на одобрения тип.