Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 154/2025
Вид
Решение № 534
Подписан
28.04.2025
В сила
28.04.2025
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 5860/29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 20231100106738 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав

„ВДХ“ АД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 54 ЗЗД, връзка с чл. 261 ал. 2 ЗЗД сумата от 8000 лв. – обезщетение, плюс законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен искът за разликата до сумата от 26 000 лв.

Решението е обжалвано от „ВДХ“ АД с довод, че макар и да е изпълнител на строителни работи, възложени му от Столична община, не носи отговорност за счупената шахта и произтекли от това вреди за възложителя. Оспорва да е налице скрит недостатък при довод, че не било установено по делото некачествено изпълнение на възложените СМР – работата била прието без забележки. Сочи се, че шахтите са изпълнени според инвестиционния проект и при предписан с него материал – полимербетон, славещ се с ниското си качество и издръжливост. Твърди и да не е бил уводомен за проблем с капака на шахтата преди конкретния инцидент, за да 1 бъде ангажирана и гаранционната му отговорност. Застъпена е теза, че и обезщетението следва да бъде съобразено с цената на материала и изработката му, което не било направено. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а обратният иск – отхвърлен.

Своевременно е постъпил отговор от Столична община – ответник по главния иск в първоинстанционното производство и ищец по приет за разглеждане обратен иск, представляван от юрк. А. Г.. Въззивната жалба е оспорена с довод за наличен скрит недостатък на капака на шахтата при твърдение това да е довело до счупването му при стъпване върху него и увреждане на пешеходеца. Сочи се строителният обект да е приет при дадена от изпълнителя декларация за съответствие на положения капак при клас на натоварване В 125. Застъпва се и теза, че при заданието е поставено изискване всички вложени в ремонта материали и продукти да отговарят на българското и европейското законодателство и действащите стандарти.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на „ВДХ“ АД – адв. Ш. пледира за уважаване на жалбата. Смята, че няма основание за ангажиране неимуществената отговорност на изпълнител по договор за обществена поръчка, тъй като тя може да бъде само договорна. Смята за доказано, че преди датата на инцидента представители на възложителя са обходили процесния участък на спирката и не са констатирали дефекти по процесната шахта. Претендира разноски като представя и списък.

Процесуалният представител на Столична община – юрк. Г., оспорва жалбата като поддържа съображенията на първоинстанционния съд за наличие на скрит недостатък. Застъпва теза, че при възникване на вреда от възложената работа има право на обезщетение. Оспорва възложителят на работа да е бил в състояние да констатира дефекта, проявил се при стъпване върху нея на човек с нормални размери, телосложение и тегло.

Жалбата е допустими – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт, а и неговата допустимост в обжалваната част.

2

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

С обжалваното решение Столична община е осъдена да заплати на Р. П.

С. 8000 лв. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания от падане на 13.02.2023 г. от счупен капак на шахта на трамвайна спирка „ж.к. Бъкстон“, плюс законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане, а искът е отхвърлен до сумата от 26000 – размер на предявената част от твърдяно вземане на това основание.

Решението е постановено при участието на „ВДХ“ АД като трето лице помагач на Столична община и е уважен предявеният обратен иск с посоченото вече съдържание. С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на увреждане и обстоятелствата, при които той се е случил, нито по отношение на ангажираната имущесвтена отговорност на Столична община, поради което и решението по главния иск е влязло в сила.

Страните в настоящото производство не спорят, че по възлагане от страна на въззиваемия – Столична община, въззивникът е осигурил и поставил капакът на шахтата, причинила увреждането, довело и до ангажираната имуществена отговорност на възложителя. Спорно е съдържанието на възложеното и дали изпълнението съответства на дължимото.

В исковата си молба Столична община твърди ответникът да се е задължил да осъществи реконструкция трамваен релсов път от ухо „Княжево“ до площад „Руски паметник“ без кръстовището на бул. „Цар Борис ІІІ“ и бул.

„Гоце Делчев“ в това число и да подмени капаците на шахтите на територията на този участък. Твърди се да е поето и задължение вложените материали и продукти в ремонта да отговарят на българското и европейското законодателство и действащите стандарти, в това число и капаците на шахтите на електрическите уредби и електропроводните линии да се оразмеряват на очакваните механични натоварвания. За обекта е издадено разрешение за ползване № СТ-05-625/05.12.2022 г. Твърди се, че поставеният 3 капак на кабелна шахта от полимербетон не отговаря на декларирания клас на натоварване В 125, който недостатък не е могло да бъде установен при приемане на изпълнението. Поискано е при уважаване на главния иск изпълнителят да бъде осъден да възстанови възложената сума в тежест на възложителя.

В отговор по исковата молба въззивникът в настоящото производство я оспорва с поддържаните доводи и във въззивната жалба.

Страните не спорят, че са обвързани от Договор за възлагане на обществена поръчка № СОА21-ДГ55-32/18.01.2021 г. с предмет:

„Реконструкцш на трамваенрелсов път от ухо „Княжево" до площад „Руски паметник" без кръстовището на бул. „Цар Борис Ш" и бул. „ГоцеДелчев".

Съгласно чл. 16 ал. 3 т. 3 от договора изпълнителят се задължава да влага при изпълнението качествени материали, отговарящи на изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, за които да представя при поискване необходимите сертификати, декларации. Съгласно чл. 16 т. 24 изпълнителят се е задължил и да отстрани за своя сметка, след писмена покана от възложителя, всички появили се в гаранционния срок дефекти и скрити недостатъци на изпълнените от него СМР. С чл. 23 ал. 1 е договорен гаранционен срок не по-малко от 5 години с начало от деня на въвеждане на обекта в експлоатация, което страните не спорят да е станало на 05.12.2022 г.

Клаузата на чл. 27 предписва, че всички щети, понесени от възложителя в резултат от недостатък са за сметка на изпълнителя.

С влязлото в сила решение досежно главния иск е установено, че въззивникът е сменил капаците на кабелна шахта, намираща се на спирка „Бъкстон“ от трамвайното трасе. Установено е, че на 13.02.2023 г., при стъпване върху средния капак от общо три, той се е счупил и стъпилия върху него Р. С. е паднал по очи. От падането получил разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на горната устна, контузия на носа, контузия на двете гривнени стави, разклатени зъби, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.

Представената по делото и неоспорена декларация се сочи капакът за кабелна шахта от полимербетон с размер 60/90/8 см. и клас на натоварване В125 да отговаря на Б Д С EN 124-1:2015, БДС EN 124-2:2015, да е 4 предназначен за покриване на електрически и комуникационни кабелни шахти и да се характеризира със сила на разрушаване kN 147,0 ≥ 125 kN за клас В125.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Страните са обвързани от договор за изработка, по отношение на който приложими са правилата на чл. 258-269 ЗЗД. Съгласно чл. 258 ЗЗД при този договор изпълнителят дължи на собствен риск да изработи поръчаното срещу възнаграждение. Нормата на чл. 261 ал. 1 ЗЗД очертава и критерия за оценяване на изпълнението – то е надлежно, ако изработеното е годно за обичайното предназначение или за договореното, в случай че поръчаното се отличава от обичайното. Съгласно чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме изпълнението, ако то отговаря на посочения критерий, съответно да направи всички възражения за неправилно изпълнение, което може да бъде открито при обичайния начин на приемане, а при поява на недостатък към следващ момент – да извести изпълнителя. Законът предписва и ограничен кръг от възможности, с които разполага възложителя – чл. 265 ЗЗД. Така очертаните правила регламентират отношението, произтичащо от договор за изработка с оглед постигане на неговия предмет – овеществен резултат от труда. При участието и на въззивника в приключилото производство по главния иск е установена вреда, явяваща се пасив в патримониума на възложителя по договора за изработка. Спорно в процеса е дали изпълнителят е отговорен да я възмезди.

Характерно както за договорното, така и за деликтното правоотношение е относителното му действие – обвързва единствено страните по него. В рамките на разгледания и приключил спор по главния иск в първоинстанционното производство отговорността на възложителя – Столична община, е ангажирана на плоскостта на непозволеното увреждане.

Нормата на чл. 50 ЗЗД лимитира безвиновната отговорност за недостатък на вещ до нейния собственик без оглед на обстоятелствата, при които е придобита вещта. С приемане на изпълнението настъпва и вещнотранслативния ефект по отношение на вещта, обект на договора за изработка, от което следва и преминаване на риска за вреди, произтекли от 5 тази вещ. Предвид очертаното принципно положение и доколкото в случая не се твърди виновно поведение у лица под контрола на изпълнителя, нормата на чл. 54 ЗЗД, регламентираща отношението между различни деликвенти (чл. 45 ЗЗД), съответно възложители на вредоносна работа (чл. 49 ЗЗД), е неприложима. Отношенията между страните по обратния иск и страни във въззивното производство произтича от съгласието им да постигнат определен резултат. Договорът определя насрещните задължения за постигане на специфичния интерес за всяка от страните по него, поради което и отношенията помежду им следва да бъдат разгледани на плоскостта на обвързващото ги договорно правоотношение.

Счупеният капак в процеса на използване на изработеното повдига въпрос за точното изпълнение в качествено отношение. Нормата на чл. 264 ал.

3 ЗЗД почива на необоримата презумпция, че прието изпълнение въпреки видимите му недостатъци удовлетворява възложителя, което именно освобождава изпълнителя от отговорност за тези недостатъци.

По делото не се спори, че представител на ищеца по обратния иск и въззиваем в настоящото производство е огледал и приел изпълнението.

Визуалният оглед е обичаен начин за приемане на СМР, но негоден да онагледи издръжливостта при натиск върху използвания капак. Въззивникът не твърди върху процесния капак да е съществувал видим недостатък, вещаещ счупването му при обичайна употреба. Следователно, правилото на чл. 264 ал.

3 ЗЗД в случая е неприложимо.

Страните изрично са договори изисквания, на които следва да отговарят използваните материали в процеса на строителството, а и престираните по договора продукти (срв. т. 2 от Технически изисквания – л. 57 от делото на СГС). Съгласуван е и начинът, по който да се удостоверяват показателите на вложените в ремонта материали – с нарочна декларация. Представената по делото и неоспорена от въззивника отразява съответствие на капака на изискване да издържи на натиск повече от 125 kN. Както е указал и първоинстанционният съд изискуемата издръжливост предполага натиск с повече от 12,5 тона. Следователно договореното изпълнение поражда и оправдано очакване при приемане на обекта капакът да осигурени товароносимост, многократно превишаваща натиск, относим към човешкото тегло. Ето защо, при установения механизъм на увреждане – падане след 6 счупване на капака под тежестта на пешеходец в обичайна ситуация, предвид и отсъствието на видими белези, компрометиращи здравината на капака, настоящият състав приема за доказан скрит недостатък на капака.