Решение № 261769 от 16.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 16.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме

Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от малдши съдия Костадинова- Младенова в.гр.дело № 7689 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № II-55-72367 от 14.04.2020 год., постановено по гр.дело №71644/2018 год. по описа на СРС, ГО, 55с-в, е признато за установено, че ответникът Е.Н.П., ЕЖГН ********** дължи на собствениците на сграда – етажна собственост (СЕС), с адрес гр. Несебър, к.к. “Слънчев бряг-запад“, комплекс „*****“, представлявани от управителя В.И.М.следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3043/2018г. на СРС, 55 състав, а менно: на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във р. с чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – сумата от 655.83 лв., дължима на СЕС по Решение на ОС на ЕС по протокол от 07.03.2017г., ведно със законната лихва от 15.01.2018г. до окончателното плащане; на основание чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД- сумата от 24.04.лева – лихва за забава за периода 02.09.2017г. -11.01.2018г. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1` ГПК сумата от 600 лв., деловодни разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Е.Н.П., чрез особения си представител адв. Е.А. от САК.

Жалбоподателят поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът в противоречие със закона и събраните по делото доказателства е приел, че решенията на ОС на ЕС по протокола от 07.03.2017г. са валидно взети и влезли в сила, тъй като не се твърди, и не са представени доказателства взетите решения да са оспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Твърди, че решенията са нищожни като взети при съществени нарушения на правилата за свикване. Излага твърдения, че всеки заинтересован може да се позовава на нищожност на решението, като за предявяването на исковете ням срок и пропускането на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не валидира нищожните решения на ОС. Сочи, че дори и да се приеме, че решенията са валидни, то ответникът не дължи заплащане на разноски по поддръжка и управление на общите части, защото не обитава имота повече тридесет дни. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Етажна собственост в сграда с адрес гр. Несебър, к.к. “Слънчев бряг-запад“, комплекс „*****“ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 41 ЗС вр. с чл. 48, ал. 3 вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вр. с чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.

Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично.

От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.

Съответно съгласно нормата на чл.

51 ЗУЕС /в настояща редакция/, разходите за управление и поддържане /консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за осветление, почистване, асансьор, вода и други, необходими за поддържане на общите части на сградата.

В разглеждания случай е безспорно по делото, че ответникът Е.Н.П. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда с идентификатор *** – апартамент №В-4, находящ се на нулев етаж, блок Б, с площ 49.89 кв.м. ведно с 1.836 % ид.ч. от общите части на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението на етажната собственост може да се осъществява във всеки отделен вход. В случая по делото нито се твърди, нито се установява създаването на отделна етажна собственост за вход А, в който се намира самостоятелният имот на ответника, поради което и въззивният съд намира, че отношенията по повод управлението следва да се решат от етажната собственост на цялата сграда /включваща всички входове/.

Установено е, че на 06.03.2017 год. и 07.03.2017 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда с идентификатор *** /за което е бил изготвен протокол/, на което са били взети следните решения: за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“, средствата в който да са в размер на 10 283.24 лв., като етажните собственици да заплащат парични вноски за този фонд съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата /т. 6.1.1.1/; за предвиждане на средства за извършване на разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС за поддържане на общите части, в т.ч. почистване и извършване на текущи ремонти в размер на 13 824 лв., за мерки за противопожарна безопасност в размер на 1 000 лв., за разходи за обслужването на асансьорите в размер на 2 400 лв., за охрана в размер на 5 000 лв., за застраховане на общите части в размер на 4 800 лв., за административна поддръжка в размер на 6 912 лв., за обслужване на прилежащите терени и басейн в размер на 7 000 лв., за разходи за провеждането на Общото събрание в размер на 2 827.50 лв., за възнаграждение за управителя в размер на 8 400 лв., за банкови разходи в размер на 500 лв. и за пощенски разходи в размер на 600 лв. /т. 6.1.1.2/; етажните собственици да заплащат разходи за електрическа енергия в общите части и асансьорите в общ размер на 3 000 лв., за вода в общите части в размер на 1 000 лв. и за консумативни материали в размер на 500 лв.; за заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; за заплащане на дължимите от собствениците суми на две вноски в следните срокове: І-ва вноска в срок до 01.05. на текущата година и ІІ-ра вноска в срок до 01.09. на текущата година /т. 8/.

Настоящият съдебен състав приема, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения.

Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.

Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.

Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.

2 ЗУЕС.

Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.