Решение № 1344 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330115412 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес в ****************, против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление в гр. София 1000, р-н Възраждане, бул.

„Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 1.1. от Договор за паричен заем код ***** от 28.12.2023 г., и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 562,81 лв.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 1 200 лв., който следвало да бъде върнат при лихва от 39,72% и годишен процент на разходите – 40,48%, за срок от 11 месеца с месечна вноска от 132,45 лв. и обща сума за плащане 1 456,95 лв. Твърди се, че съгласно чл.

12 от договора ищецът се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок от три дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, като това трето лице следва да отговаря на определени от ответника изисквания, а при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка по ал. 4 в размер на 2 562,81 лв., платима на вноски с погасителните вноски.

Излагат се твърдения, че ищцата усвоила заема, но не е заплатила сумата по процесния договор, в това число и сумата за неустойка. Сочи се, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, уточняващи кои компоненти точно са включени в 1 него и как се формира същият. Твърди се, че ГПР не е реално посочен в договора, тъй като има скрити разходи по договора – неустойката, която не е включена в ГПР, с което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК.

Излага се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, както и че в лихвения процент следва да се включи неустойката като печалба за кредитодателя, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 от ЗПК.

Наведени са твърдения, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителнага лихва и представлява печалба за заемодателя, като се налага извод за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

Сочи се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, същата подвежда потребителя относно спазването на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Изведено е, че така уговорената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и че посочената неустойка не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, с което се нарушават разпоредбите на чл. 146 и чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Съдът е намерил, че същият е нередовен, понеже не са приложени преписи от отговора и приложенията към него за ищеца. Издадено е Разпореждане № 30806/01.11.2024 г., с което е дадена възможност на ответника да поправи нередовното процесуално действие. Указанията са връчени на ответника на 11.11.2024 г., но в съдебноопределения срок и до насрочване на делото не бяха изпълнени. Ответникът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията с връчване на препис от цитираното разпореждане, в което са указани последиците – а именно че ако не са спазени указанията, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът ще счита, че отговорът на исковата молба не е подаван. Поради изложеното съдът прие, че отговор на исковата молба не е подаден и не се докладва в проекта за доклад по делото предвид фактическите твърдения на ответника.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза за неустойка.

2

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за паричен заем, наличието на уговорка за неустойка и основанията за нищожност на клаузата за неустойка.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват правата на ищеца.

По фактите:

Макар и съдът да намери отговора на исковата молба за неподаден на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, то съдът ще цени приложения от ответника договор за потребителски кредит като доказателство по делото, понеже за същия беше отправено доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК да се задължи ответника да го представи и ако договорът не беше наличен към нередовния отговор на исковата молба, доказателственото искане на ищеца щеше да бъде уважено.

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит, с който на потребителя е предоставен заем в размер на 613,55 евро, който последният се е задължил да върне на 11 месечни вноски. В договора е посочен лихвен процент по заема – 40,58% и годишен процент на разходите (ГПР) – 40,48%.

В чл. 1.1. страните са уговорили, че кредитодателят ще предостави на потребителя услуги, които не са задължителни и не представляват условие за подписване на договор, а именно услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, срещу която потребителят заплаща възнаграждение в размер на 331,77 лв. съгласно чл. 1.2., както и услуга „комфорт“, срещу която потребителят заплаща възнаграждение в размер на 774,13 лв. съгласно чл. 1.3. от договора. Общият размер на всички плащания е посочен в чл. 3, т. 6 като 744,93 евро.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че потребителят се задължава с подписване на договора да предостави в полза на кредитора обезпечение по избор на потребителя, което да е в една от следните форми: физическо лице поръчител, банкова гаранция в полза на кредитодателя, особен залог по реда на Закона за особените залози, залог върху движима вещ или вземане по реда на ЗЗД, ипотека върху недвижима вещ по реда на ЗЗД или запис на заповед.

По правото:

От така изложената фактическа обстановка предвид приобщения доказателствен материал съдът установи, че страните не са уговорили неустойка, обективирана в чл. 1.1. от договора, в размер на 2 562,81 лв. в случай на непредставяне на обезпечение. Установи се, че в чл. 1.1. от договора са уговорени допълнителни услуги, както и че наистина е уговорено обезпечение по договора в чл. 5, ал. 1, но в договора липсва неустойка за непредставяне на обезпечение в срок.

В доказателствена тежест на ищеца беше разпределено да докаже наличието на уговорка за неустойка в договора, като същият не успя да докаже в процеса такава неустойка. Поради изложеното безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на исковете.

Следователно исковата молба подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Ищецът е потребител, а спорът е за нищожност на клауза от потребителски договор. Макар и да е отхвърлен искът, присъждането на 3 разноски при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС Решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.

6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. С оглед на изложената съдебна практика на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че въпреки цялостното отхвърляне на исковата претенция разноски в тежест на потребителя не следва да се възлагат (в този смисъл Решение № 129 от 30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г. по описа на ВСК, I ТО).Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП за признаване за установено в отношенията между ищеца Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес в ****************, *********, и ответника „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление в гр. София 1000, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, че е нищожна уговорката по чл. 1.1. от Договор за паричен заем код ***** от 28.12.2023 г . , сключен между страните по делото, и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 562,81 лв. поради неизпълнение на задължението по договора за представяне на обезпечение в определен срок.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4