Определение № 37065 от 04.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37065 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110148659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба с вх. № 237403/07.07.2025 г. от Б. П. П. и Кристияна М. И. – ищци, чрез пълномощника им по делото адв. Д. П. от САК, с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 12554/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 48659/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на ищците за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение на адв. Д. Х. П., в проведеното преди настоящото исково, заповедно производство по ч.гр.д. № 2971/2024 г. по описа на съда, като им присъди пълния размер от по 400 лв., заплатено от тях при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът в лицето на „Уиз Еър Унгария“ Лтд., със седалище и адрес на управление в гр. Будапеща, **********ел. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н1095, чрез процесуалния си представител адв. К. И. депозира становище, за неоснователност на молбата. Ответникът счита, че с оглед ниската правна и фактическа сложност на заповедното производство и унифицирането на същото с утвърдени образци, на заявителите не следва да се признаят и присъждат разноски, по-големи от вече присъдените от съда, до размер от 50 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на искането на молителите.

Съдът, като се запозна с искането на ищците и становището на ответника, намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срок и от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, но по същество я намира за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно приложените по ч.гр.д. № 2971/2024 г. по описа на СРС доказателства – 2 бр.

ДПЗС от 20.12.2023 г., заявителите Б. П. П. и Кристияна М. И., са заплатили на упълномощения от тях адвокат Д. П., всеки по 400 лв., за изготвяне и подаване на заявление по чл.410 от ГПК срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, във вр. с изплащане на обезщетение на осн. чл.7, пар.1, от Регламент № 261/2004г. за полет № W6 4377, планиран за 17.07.2023 г. от София до Копенхаген, изпълнен със закъснение повече от 3 часа.

В хода на заповедното производство, пълномощника на заявителите е подал 1 бр. общо заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /по образец/, с което е предявил вземанията им към длъжника в размери по 400 евро за обезщетение за отказан достъп до борда на самолета, по 51,50 евро на заявител за предварително сторени разходи за 1 хотел в крайната дестинация за една нощ и по 83,80 евро на заявител, представляваща разликата в заплатената цена между стари и нови билети до крайната дестинация.

В хода на производството, длъжникът е заплатил частично претендираните от него суми, като за разликата от общо 102,99 евро, отказал плащане. Съдът указал на заявителите възможността да предявят установителен иск за съществуването на вземанията си /по 51,50 евро на всеки от тях/ представляващи предварително сторените разходи за нощувка за една нощ в Копенхаген. С искова молба от 15.08.2024 г., заявителите са предявили иск за установяване на вземанията си от по 51,50 евро и било образувано настоящото исково производство. В хода на същото, ищците вече Б. П. и Кристина И., отново представлявани от адв. П., представили доказателства – 2 бр. ДПЗС от 10.08.2024 г., че са заплатили по още 400 лв. всеки от тях, адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство, защита и съдействие по настоящото исково производство по гр.д. № 486659/2024 г.

Ответникът, още в отговора в срока по чл.131 от ГПК, възразил срещу прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът частично е приел за основателно и с решението си присъдил на ищците по общо 450 лв. за заплатените от тях адвокатски възнаграждения, по 400 лв. за исковото производство и по 50 лв. за заповедното такова.

При постановяване на решението си, съдът е взел предвид както липсата на фактическа и правна сложност на делото, така и обема на извършената работа от процесуалния представител на ищците в двете фази на производството. Съдът е преценил, че справедлив размер на дължимите се на ищците съдебни разноски, в частта относно заплатеното от тях адвокатско възнаграждение е претендирания от тях минимален размер на същото за исковото производство /от по 400 лв./ като е отчел, че основната част от защитата на техните права и интереси, с оглед частичното оспорване на претенцията им, заявена със заявлението по чл.410 от ГПК, се осъществява именно в рамките на исковото производство.

Заявлението, което процесуалния представител на ищците е подал по чл.410 от ГПК е по образец, за двамата заявители е подадено едно общо заявление, в което са изложени едни и същи обстоятелства, от които произтичат претендираните вземания и съдействието, което им е оказано се изчерпва с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и депозирането на още една молба, с която са представени доказателства за спазения срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителните искове.

В настоящото исково производство, ищците вече представлявани от пълномощника си адв. П., са депозирали писмена искова молба, в която подробно са изложили обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, представили са доказателства за твърденията си и са заявили искания към съда. След насрочване на делото, от името на ищците е депозирана молба във връзка с проекто-доклада и дадените с него указания към тях, а преди насроченото открито съдебно заседание, са представили и още една молба, в която са изразили становище във вр. с отговора на ответника, по съществото на спора и са приложили Списък с разноски по чл.80 от ГПК.

В настоящото производство, пълномощника на ищците, не е взел участие в насроченото открито съдебно заседание, а е депозирал единствено писмени молби и становища. Въпреки това, съдът е отчел, че това производство е същинско такова, има състезателен характер и по него се осъществява основната защита и съдействие при реализиране на правата на страните.

Ето защо и съдът е приел, че претендирания от ищците размер от 400 лв. за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, е справедливо възмездяващ положения адвокатски труд, като е отчел както броя на предявените искове, уважения размер на същите, броя на проведените заседания, осъществените процесуални действия от страна на пълномощника на ищците в тях, както и тези, изпълнени в писмен вид, чрез отправени до съда молби, писмени бележки, становища.

Съпоставяйки извършените от пълномощника на ищците процесуални действия по 2 защита на техните права и интереси, в хода на двете фази на производството, съдът счита, че справедливия размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение в хода на заповедното производство, при проведено след него исково такова, е присъдения такъв от общо 100 лв.

(по 50 лв. за всеки от заявителите).

По делото липсват данни и представени доказателства от молителите, които да водят до друг извод на съда.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно искането на ищците за изменение на постановеното по делото Решение № 12554/26.06.2025г., в частта за присъдените им разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 48659/2024 г. по описа на СРС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на Б. П. П. и Кристияна М. И. – ищци, чрез пълномощника им по делото адв. Д. П. от САК, с вх. № 237403/07.07.2025 г., за изменение на Решение № 12554/26.06.2025 г., постановено по гр.д.

№ 48659/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3