Решение № 98 от 02.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000208 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 717з ал.3, вр. чл. 613а ал.3 ТЗ във вр. чл.

437 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от името на обявен в несъстоятелност длъжник „СИТИ ЦЕНТЪР“ЕООД, ЕИК 103140439, действащ чрез управител А. Б., срещу постановление № 260046 от 17.12.2025 г., постановено по т.д. № 1301/2013 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което продадено на публичен търг имущество от масата на несъстоятелността е било възложено на купувача, обявен от синдика.

Жалбата е регистрирана с вх. № 260285/04.03.26г в рамките на преклузивен срок, отчитан на осн. чл. 619 ал. 3 ТЗ, вр. чл.7 ал.2 ГПК) от датата на съобщаване на обжалваемия акт, за който в специалния закон не е предвидено публично оповестяване. Подателят на жалбата, като законен представител със съхранени остатъчни правомощия, след лишаването му от разпоредителна власт (чл. 635 ал.3 ТЗ) надлежно представлява несъстоятелния длъжник в производствата, в които синдикът е упражнил собствена компетентност по осребряване на имуществото. Жалбоподателят е освободен от задължение да авансира такси (по арг. от чл. 620 ал. 1 и 3 ТЗ).

Жалбата е надлежно администрирана, като е връчена на насрещната заинтересована страна – единствен участник в търга. Производството по въззивен контрол е допустимо.

Жалбоподателят е групирал няколко типа оплаквания за незаконосъобразност на издадения от съда по несъстоятелността, които се отнасят до преценката на законосъобразност на извършените от синдика действия: нарушено право на защита на длъжника(пропуснато лично уведомяване за обявената продан и разгласа на адреса на управление);

1 пропуснат конфликт на интереси при участие в наддаването на кредитор; формално възприемане без съответно доказване на спазване на процедурата по публичното разгласяване на проданта (с поставяне на съответните обявления и обявяване на крайния срок за подаване на офертите), допуснати нарушения при индивидуализация на продаваемото имущество (с неясни граници, площи и вид на обектите, описване на част от вече продаден имот като несъществуващ самостоятелен обект), невярно деклариран от купувача извършен оглед, неправилно възприета необоснована оценка (при съществени разлики в посочени единични цени и квадратури и неадекватно отчитане на пазарен аналог за паркоместа като идеални части от парцел и разминаване между оценяваните и огледаните от експерта имоти), пропуснато отчитане на съдебни спорове за продаваеми права. Жалбоподателят счита, че в съвкупност тези нарушения са довели до формализиране на процедурата, без осигуряване на реална публичност и ефективна конкуренция между наддавачи, а това е довело до постигане на цена, която не отразява реалната стойност на имотите и накърнява интересите на длъжника. Отделно, жалбоподателят обосновава незаконосъобразност и на преценката за преклудиране на възраженията, касаещи легитимацията на наддавача с право на прихващане. Позовава се и на неавтентичност на книжата от проданта, съставени от името на И.К., като счита че всички негови действия(включително участието му като единствен наддавач) са невалидни, а това изключва и възлагането на имота на това лице.

Наред с първоначалната жалба, с която се иска отмяна на издаденото постановление, длъжникът е отправил към въззивния съд и две допълнителни изявления. В първото от тях (с вх.260505/16.04.26г.), наред с доразвиване на оплакванията по процедурата на проведеното от синдика осребряване се съдържа и изложение на допълнителни нарушения. Доколкото това допълнително обосноваване на оплаквания на жалбоподателя е извън преклузивния срок, то не може да разширява посочените в първоначалната жалба основания за отмяна на обжалвания акт, а следва да се цени само като позоваване на императивни правила, за чието спазване съдът следва да следи служебно (дори и страната да не се е оплаквала изрично). В този аспект за допустимо може да се приеме допълнително(извън вече посочените в жалбата оплаквания) само посоченото нарушение при изготвяне на оценка (в отклонение от решение на събрание на кредиторите по чл. 677 ал.1 т. 8 ТЗ, без обосновка на метода, без извършена оглед, без отчитане на адекватност в рамките на конкретен срок на валидност) и липсата на надлежно обосноваване на данъчната оценка като минимален праг на начална цена и липса на надлежно удостоверено регистриране на наддаването и валидността на наддавателните предложения. Във второто изявление (вх.№3853/28.05.26г.) адресирано както към първата, така и към втората инстанция обаче, обосновката на исканията на длъжника изцяло се концентрира върху оспорването на съществуването на вземанията, за които е упражнено право на прихващане от наддавача и затова не представляват допълнителни оплаквания, а евентуално пояснение към вече посочено в жалбата допуснато нарушение на съда по несъстоятелността. Само в този смисъл, съответно на искането за въззивен контрол на обжалваем акт могат да се възприемат доводите на длъжника. Останалите искания, които страната е заявила в с това сезиране нямат отношение към проверката за законосъобразност на акта и не 2 могат да се разглеждат от въззивен съд, респективно не налагат и допълнителна размяна на книжа.

Като насрещна страна по жалбата обявеният за купувач участник в търга „ПРОМОСЕЙЛ“ЕООД, чрез своя законен представител И.К., в писмен отговор оспорва жалбата с доводи за необосновани оплаквания, визиращи неизпълнение на задължения, каквито законът не е предвидил в чл.

717н ТЗ. Счита за неясно формулирани и противоречиви оплакванията по индивидуализация на продаваемото имущество и определянето на началната цена, евентуално за липса на легитимация на жалбоподателя да обосновава накърняване на чужди права (тези на действителния собственик) и неотносимост на цялата защита, обоснована с оспорването на упражняването на правата на купувача, придобити като цесионер на кредитор с прието вземане.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Предмет на обжалване е акт на съда по несъстоятелност, постановен при условията на чл. 717з, ал. 1 ТЗ, след проведена продажба по реда на чл. 717а и сл. ТЗ. Специалният закон предписва субсидиарното приложение на ГПК при въззивен контрол на актове, издавани в производството по несъстоятелност, но разликата в правомощията на органа, издаващ акта приключващ способ на индивидуално принудително осребряване по ГПК и в универсалното производство налага правилата за обжалване на постановление за възлагане на продаден на публична продан имот да се приложат съответно само по отношение на процедурата по чл. 437 ГПК, без да се зачита ограничението в основанията за отмяна по чл. 435 ал. 3 ГПК, което не е изрично възпроизведено в чл. 717з ал. 3 ГПК. Затова настоящият състав приема, че е сезиран с въззивен контрол върху акт на съда по несъстоятелността, с който се упражнява последващ надзор върху цялостното провеждане на тръжната процедура, като способ за осребряване на масата на несъстоятелността. Затова и в настоящото производство въззивният съд не е ограничен при проверката си за законосъобразността на процедурата в цялост (Решение № 547 от 2.09.2021 г. на САС по в. ч. т. д. № 458/2021 г.; Определение № 307 от 16.05.2023 г. на САС по в. ч. т. д. № 375/2023 г.). Същевременно, извън процедурата по провеждането на съответния търг, като предпоставка за легитимиране на купувача с акт на съда по несъстоятелност, други въпроси, касаещи материални права, не могат да бъдат предмет на въззивен контрол в това производство, доколкото не са част от произнасянето по чл. 717з и подлежат на разглеждане по друг ред. Такива, „външни“ за тръжната процедура въпроси са тези относно действителните права върху продаваемото имущество, доколкото споровете за тях (независимо дали са вече повдигнати или не), се разрешават само по исков ред (чл. 717з ал.2, вр. 717л ал. 3 ТЗ) между надлежно легитимирания купувач и заварен в имота владелец. Затова самият длъжник, вече лишен от разпоредителна власт и управленски права върху своите активи няма интерес нито да повдига такива спорове, нито да настоява за предварителното им изясняване. Преценката за насочване на изпълнението върху придобити конкретни активи на длъжника, включени в масата на несъстоятелността, се извършва по удостоверените с документите на предприятието (противопоставени с вписвания и в съответен регистър) права и съответно процедурно значение биха имали само такива нови 3 документи, които да налагат промяна на оповестените данни(например приключило производство по отричане на правата на длъжника със съдебно решение, постановено с участие на синдика и противопоставимо на кредиторите - Определение № 15 от 14.01.2021 г. на САС по в. ч. т. д. № 2389/2020г.). Във всички случаи обаче, когато въпросът по принадлежността на правата изисква проверка по същество, а не само по документи, той не може да се разрешава в това производство. Затова и всички първоначално изложени и допълнително пояснени оплаквания, които се отнасят до възлагането на вещи, които не принадлежат към масата на несъстоятелността (тъй като са части от други, продадени преди откриване на производството или в хода на осребряването други активи или са предмет на съдебни спорове) остават извън преценката а първоинстанционния съд. Затова и въззивният съд не следва да ги разглежда.

Извън правомощията на съда по несъстоятелността в това производство е и проверката на легитимацията на купувача с право да прихваща предложената от него цена в наддавателно предложение с прието вземане, включено в списък на кредитори на несъстоятелността. Действително, въпросът дали вземанията на цедента – праводател на купувача съществуват и дали цесията е произвела легитимационен ефект има преюдициално значение в процедурата по приключване на търга и заплащане на цената на осребрявания актив, които са предпоставки за издаване на обжалвания акт.

Именно този преюдициален характер обаче обуславя специален процесуален ред за предварителното разрешаване на всички тези въпроси. За разлика от типичната сметка за разпределение на изплатена цена (чл. 721 ТЗ), в чл. 717д ал. 2 ТЗ законът предвижда по изключение и т.нар. сметка „за прихващане“, предназначена да определи именно и само сумата за довнасяне като остатък за плащане над зачетено погасяване на прихваната част от предложената от наддавач-кредитор цена. Именно в производството по оповестяване, респективно оспорване, одобряване и евентуално въззивно обжалване на такава „предварителна“ сметка се разрешават окончателно и със противопоставим на всички заинтересовани лица стабилитет и въпросите относно легитимацията на купувача като титуляр(вкл. и като универсален или частен правоприемник на предходен титуляр) на право на парично компенсируемо вземане от масата на несъстоятелността. Веднъж стабилизирана, сметката по чл. 717д ал.2 ТЗ е задължителна и установеното в нея не може да се преразглежда. Одобрената сметка за удостоверено прихващане и остатък за довнасяне, като обжалваем акт, не подлежи на оттегляне за корекция на пропуски или поради промени по реда на чл. 253 ГПК , а след като е потвърдена при въззивен контрол (с определение № 600/20.10.2025г. по в.ч.т.д. 373/2025г. на ВОС) поражда материално правен погасителен ефект и затова подлежи на последващо зачитане като окончателен преюдициален акт. Затова оплакването за игнориране на оспорването, направено от длъжника е изцяло неоснователно и въззивният съд, както и първата инстанция няма право да разглежда отново въпросите относно легитимацията на наддавача с права на кредитор с приети вземания(изложени както в началната жалба, така и в допълнителното искане).

Съответни на характера на обжалваемия акт са само изложените 4 оплаквания по обявяване и провеждането на тръжната процедура, но въззивният съд намира същите за неоснователни по следните съображения: