Решение № 863 от 13.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Добрич, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100205 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „******“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 1 и В. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „*****“, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу Н. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 22, ет. 6, ап. 9 и Ж. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*******“ № 31, с която се иска да бъде прогласена нищожността на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ под акт № 46, том VI, рег. № 8562, дело 982 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие PC гр.Добрич, с който Н. С. Й. е прехвърлила на Ж. И. И. 1000 кв.м. ид. ч. от притежаваните от нея общо 22 834 кв.м. от поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м., а в замяна Ж. И. е прехвърлил на Н. Й. Електрически битов водонагревател, марка/модел „Green line“, модел 72270S, GUAQHZKDHDTYQA № 0000862251, произведен на 11.07.2014г., с фабричен номер № 0000862251, съгласно фактура с № 1000125131/17.07.2014 г. издадена от „Елдоминвест“ ООД Варна, като привиден и прикриващ договор за продажба на описания 1 имот.

Иска се разкриване на действителната сделка, с която Н. С. Й. е продала на Ж. И. И. 1000 кв.м. ид. ч. от притежаваните от нея общо 22 834 кв.м. от поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м.

Предявен е и иск от Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„******“ № 4, вх. Б, ет. 1, ап. 1 и В. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „*****“, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу Н. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „****“ № 22, ет. 6, ап. 9 и Ж. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ул. „*******“ № 31, с който се иска да бъде допуснато изкупуване от съсобственика Н. Й. на 14 000 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м., срещу продажна цена от 30 303, 00 лв., договорена по симулативен договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ под акт № 46, том VI, рег. № 8562, дело 982 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие PC гр. Добрич и по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти под акт № 47, том VI, рег. № 8564, дело 983 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег.№ 160 на НК.

В исковата молба се твърди, че ищците Н. И. и В. И. са собственици на 2/3 идеални части от поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м. Останалата 1/3 идеална част е притежание на ответницата Н. Й.. Сочи се, че имотът е придобит от ищците и ответницата по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им Йордан И. Йорданов.

Изтъква се, че на 25.11.2022 г. Н. И. е получила Определение № 2693/15.11.2022 г. по гр.д. № 2745/2022 г. на Районен съд Добрич. От съдебния акт е разбрала, че ответницата е предявила иск за делба на процесния имот срещу нея и сестра ѝ.

На същия ден е установила, че ответницата е сключила договор за замяна с другия ответник Ж. И., обективиран в Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ под акт № 46, том VI, рег. № 8562, дело 982 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров нотариус с рег. № 160 на НК, с район на действие PC гр.Добрич. По силата на договора Н. С. Й. е прехвърлила на Ж. И. И. 1000 кв.м. ид. ч. от 2 притежаваните от нея общо 22 834 кв.м. от поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м., а в замяна Ж. И. е прехвърлил на Н. Й. Електрически битов водонагревател, марка/модел

„Green line“, модел

72270S,

GUAQHZKDHDTYQA № 0000862251, произведен на 11.07.2014г., с фабричен номер № 0000862251, съгласно фактура с № 1000125131/17.07.2014 г. издадена от „Елдоминвест“ ООД Варна.

Между Ж. И. и Н. Й. е бил сключен и договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти под акт № 47, том VI, рег. № 8564, дело 983 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег. № 160 на НК, на 13 000 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот срещу продажна цена от 28 000, 00 лв.

Ищците не се явяват пред първоинстанционният съд. Представляват се от адвокат Ц. А., която поддържа исковете и претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата Н. Й..

Излагат се твърдения, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок. В тази връзка се сочи, че ответницата е уведомила В. И. за извършените сделки още на 06.10.2022 г. Позовава се на обстоятелството, че част от имота е дарен на сина на В. И. – Д.. Част от средствата от продажбата са били предадени на последния, за да заплати образованието си в Холандия. Твърди се също, че през месец ноември 2022 г. ответницата е превела 12 000 лева и на Н. И..

Ответницата оспорва твърдението, че с договора за замяна се прикрива договор за покупко-продажба. На тази основа подчертава, че извършената замяна не може да бъде приравнена на продажба и не нарушава забраната по чл. 33 от ЗС. Счита, че няма приложени доказателства за привидност на договора за замяна и за съществените елементи на прикритото съглашение.

В условие на евентуалност, ако не бъде прието становището за недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, се иска претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Н. Й. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Ж. И..

Претенциите се оспорват, като неоснователни. Сочи се, че е недопустимо кумулативно съединяване на искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Изтъква се също, че не е посочен видът симулация – абсолютна или относителна. Освен това, липсват доказателства за установяване на симулацията.

Ответникът поддържа, че ищците са научили за процесните сделки между ответниците в деня на сключването им, поради което и искът по чл.

33, ал. 2 от ЗС се явява недопустим. На тази основа се изтъква, че в един ден 3 са извършени и двете сделки, включително и тази за прехвърляне на част от имота на Д. М. – син на В. И.. Според ответника, Д. М., който е присъствал в нотариалната кантора при изповядване на сделките, е уведомил майка си още в същия ден за разпореждането с имотите.

Прави се искане за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд Ж. И. се явява лично и с процесуалния представител адвокат М. С.. Последната пледира за отхвърляне на претенциите и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. пето вр. с чл. 17 от ЗЗД и по чл. 33, ал. 2 от ЗС.

По исковете с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД вр. с чл. 17 от ЗЗД е в тежест на ищците да докажат привидността на сключения договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ под акт № 46, том VI, рег. № 8562, дело 982 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров нотариус с рег. № 160 на НК, с район на действие Pайонен съд Добрич, като установят, че действителното съглашение между страните е покупкопродажба.

Й.Й. е придобил правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл. Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м. въз основа на Договор за доброволна делба на земеделски земи, вписан под № 66, том XIX, рег. № 8722 от 08.10.1998 г. (л.

14).

Видно от удостоверение за наследници, Й.Й. е починал на 15.10.2019 г. и след смъртта е оставил следните наследници по закон: Н. Й. – съпруга, В.

И. и Н. И. – дъщери (л. 16). Всяка от тях е придобила по 1/3 идеална част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство – чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН.

От Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ акт № 46, том VI, рег. № 8562, дело 982 от 06.10.2022г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие PC гр.Добрич (вписан в СВ Добрич с рег. № 8602/06.10.2022 г., акт № 41, том XXIII, дело № 4161/2022 г.) се установява, че Н. Й. е прехвърлила на Ж. И. И. 1000 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея общо 22 834 кв.м. от 4 поземлен имот, находящ се в землището на село М., общ. Добричка, обл.

Добрич, с кадастрален идентификатор: № 47901.**.** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-195/14.08.2017 година на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 68 511 кв.м., а в замяна Ж. И. е прехвърлил на Н. Й.

Електрически битов водонагревател, марка/модел „Green line“, модел 72270S, GUAQHZKDHDTYQA № 0000862251, произведен на 11.07.2014г., с фабричен номер № 0000862251, съгласно фактура с № 1000125131/17.07.2014 г., издадена от „Елдоминвест“ ООД Варна и е доплатил сумата от 2000 лева (л. 9). Електрическият водонагревател е бил предаден на Н. Й. на 06.10.2022 г., изводимо от приемо-предавателен протокол (л. 113).

Впоследствие двамата ответници са сключили и договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти акт № 47, том VI, рег. № 8564, дело 983 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег. № 160 на НК (вписан в СВ Добрич с рег. № 8603/06.10.2022 г., акт № 42, том XXIII, дело № 4162/2022 г.) , с който Н. Й. е прехвърлила на Ж. И. 13 000 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот срещу продажна цена от 28 000, 00 лв. (л. 11).

Сумата е била получена от прехвърлителката на 06.10.2022 г. – извлечение от банковата сметка на Н. Й. (л. 170). От същото извлечение става ясно, че на 10.10.2022 г., 01.11.2022 г. и на 28.11.2022 г., последната е превеждала суми в размер на 3723, 81 лева; 2547, 87 лева и 12 000, 00 лева, в полза на внуците си Д. М. и М.М.а.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот акт № 48, том VI, рег. № 8568, дело 984 от 06.10.2022 г. по описа на Юлиян Димитров - нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие PC гр.Добрич (вписан в СВ Добрич с рег. № 8604/06.10.2022 г., акт № 43, том XXIII, дело № 4163/2022 г.) Н. Й. е прехвърлила на Д. М. – внук на Н. Й. и син на ищцата В. И., 8834 кв.м. ид. ч. от процесния поземлен имот (л. 88).

Симулацията при договорите е уредена в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД. В теорията и практиката се разграничават два вида симулация – абсолютна и относителна. При абсолютната симулация страните не желаят настъпването на правните последици на сключения помежду им договор, докато при относителната симулация страните желаят настъпването на правни последици, но различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. И в двата случая е налице несъответствие между действителната воля на съконтрахентите и съзнателната външно изразена такава. Затова при абсолютната симулация страните сключват едно съглашение, а при относителната сключват две отделни – едно явно и едно прикрито, което отразява действителната воля на страните. Целта е да се прикрие действителната сделка пред третите лица.