Определение № 200 от 14.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Благоевград, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Н.й Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500738 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Б. М., ЕГН **********, С. Г. М., ЕГН **********, и Ш. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощника- адвокат Г. В. С., от САК, насочена срещу Решение №79/16.04.2024г. по гр.д. № 897/2023г. по описа на РС-С., I-ви граждански състав.

Навадени са с жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и оплакване за необоснованост от събраните по делото доказателствен материал.

Поддържа се от въззивната страна, че с атакуваното решение на РС С., съставът на първоинстанционния съд правилн е приел в мотивите си, че соченото правно основание за придобиване на собствеността от ищците- покупко продажба на спорния имот и по наследство от Н. Б. М., НЕ Е ДОКАЗАНО. Поддържат се доводите изложени в мотивите на съда- че ищците не са установили наследствения характер на имота към 1993г. и твърдяната съдебна делба на същия като такъв, по силата на която делба имотът да е придобит от наследника на Г. Г.- К. Г.. Сочи се с жалата, че ищците не са представили влязло в сила решение по допускане на делбата по чл.282 ГПК/отм./, от което да се установи по какъв начин е била определена от съда легитимацията на лицата, посочени в протокола от 15.04.1993г., как е била формирана делбената маса и как са определени частите от нея за всяко едно от тези лица. Поддържа се, че след като не се доказва по делото собствеността на наследодателят на ищците, сключената през 2006г. нотариална сделка по покупко-продажба на имота между наследниците на К. Г. и общия наследодател на ищците Н. М., не е произвела вещно-транслативен ефект, тъй като купувачът М. не е закупил имота от неговия 1 собственик. Поддържа се с въззивната жалба, че като е съобразил установеното от събраните по делото доказателства, макар и без изричен диспозитив, РС- С. правилно е отхвърлил главния иск за установяване на собственост въз основа на соченото придобивно основание.

Въпреки че не се е отразило на крайния извод на първоинстанционния съд- за неоснователност на главния иск, оспорва се с въззивната жалба извода на съда- че възражението на ответниците за нищожност на съдебната делба е несъстоятелно. Сочи се, че към датата на приетия като писмено доказателство Протокол за делба, Е. М. е призната за собственица на процесния недвижим имот. Не се установява по делото констатациите на нотариуса при извършената обстоятелствена проверка, в издадения Нотариален акт № ***г. да са опровергани или оборени, констативния акт да е обезсилен с влязло в сила съдебно решение, нито собствеността върху имота /притежаван в СИО с нейния съпруг Г. М./ да е оспорвана към този момент, включително по съдебен ред. Както и съдът е приел в обжалваното съдебно решение, имотът не е бил в патримониума на Г. Г.. за да може валидно да се възложи в дял чрез делба от нито един от неговите наследници, включително майката на Е.. Поддържа се с въззивната жалба, че дори съдът да приеме за извършена съдебната делба (доколкото за нея може да се съди единствено от приложения към ИМ протокол), умишлено или не, в нея е бил включен чужд имот- този на жалбоподателката Е. М., предмет на настоящото исково производство. Делбата на чужд имот е нищожна.

Поддържа се, че при разглеждане на заявеното в условията на евентуалност придобивно основание с ИМ, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с правилата по чл. 12 и чл. 236 ал. 2 ГПК, РС-С. недопустимо се е отклонил от собствените си указания по разпределяне доказателствената тежест между страните, не е подложил на критична преценка всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил или е тълкувал превратно съществени доводи и възражения на ответниците, боравил е избирателно с показанията на свидетелите, разпитани по делото. В резултат на това е достигнал до необосновани фактически констатации, а оттам до погрешни правни изводи. Изказва се становище с въззивната жалба, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, тъй като не са доказани задължителните елементи на добросъвестно давностно владение, осъществено от ищците върху процесния недвижим имот в периода след 13.12.2006г. до предявяване на ИМ.

Сочи се с въззивната жалба, че съгласно разпределената доказателствена тежест по евентуалния иск, ищците е следвало да установят, че от 2006г. до настоящия момент, наследодателят на ищците и първата ищца са упражнявали фактическа власт върху процесния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано, като са демонстрирали пред всички, включително и пред ответниците и техния наследодател Г. М., че са негови собственици; че преди ищците процесния имот се е владеел по същия начин от праводателя им К. Г. от 1993г. до смъртта му, а след това от наследниците му до 2006г.

Поддържа се с въззивната жалба, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания с доклада по делото в решението не се обсъждат и излагат мотиви по отношение на това2 осъществявано ли е владение и от кого върху процесния имот преди 2006г. Съдът правилно е приел, че праводателят на ищците К. Г. и неговите наследници не са собственици, но не излага съображения дали същите са владели имота- в кой период и на какво основание, преди да осъществят нотариалната сделка с М.и. Не става ясна причината, поради която съдът не е изследвал периода, за който е указал на ищците, че трябва да установят владението на техните праводатели. От друга страна, признава се в решението, че ответницата Е. М. може и да е придобила имота на основание давностно владение осъществено именно в този период, но впоследствие правото й на собственост било отпаднало. Излагат се доводи, че от мотивите към обжалваното решение на РС С. не става ясно- как и кога се е случило и въз основа на какви обстоятелства е направен извода за „отпадане“ собствеността на ответниците, като на тези въпроси съдът не е дал отговори.

Според въззивната страна, бланкетно е позоваването на ТР № 11 /2013г. на ОСГК на ВКС, тъй като по делото не е доказано в периода 1993г.- 2006г., правото на собственост на ответницата да се е ПОГАСИЛО или да е било ПРЕХВЪРЛЕНО другиму въз основа на констативния нотариален акт с който Е. Б. М. се е била снабдила.

Във връзка с оплакването за необоснованост, поддържа се с въззивната жалба, че в мотивите си в обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд необосновано е игнорирал установеното обстоятелство, че до смъртта си през януари 2023г. общият наследодател на ищците НЕ СЕ Е ПОЗОВАВАЛ на изтекла придобивна давност върху процесния имот. Дори условно да се приеме, че в периода след 2006г. той заедно със съпругата си Т. М. са упражнявали фактическа власт върху имота/за първата ищца отсъстват каквито и да било сведения за това/, никой от тях не се е противопоставил/отблъснал извършваните през последните години от ответниците действия в имота, установени от доказателствата и изброени в решението. Напротив, както стана ясно от свидетелските показания, тези действия са извършвани със знанието и съгласието на Н.й М..

Излагат се доводи от въззивната страна, че изложеното поставя под въпрос не само дали наследодателят на ищците и първата ищца са упражнявали фактическа власт върху спорния имот, но ако са били в негово държане, дали са имали намерение за своене на имота/т.нар. субективен елемент на владението/. Защото принцип в нашето право е, че вещните права се придобиват не автоматично при изтичане на определен срок, а чрез обективирано изявление за това с цел както зачитане както волята на самите субекти, така и създаване на яснота за всички трети лица с оглед правната сигурност.

Поддържа се с въззивната жалба, че при отсъствие на изрично волеизявление от владелеца преди смъртта му, съгласно т. 3 от ТР № 4 /17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се признава правото на неговите наследници да се позоват на последиците от придобивната давност изтекла в полза на наследодателя им. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено още, че с това право разполагат наследниците, които са продължили владението. В случая не са налице доказателства по делото тримата ищци да са продължили владението на общия им наследодател след смъртта му до датата на подаване на исковата молба. Писмени доказателства за това отсъстват, а в показанимята на нито един 3 от свидетелите не сочи да са виждани ищците в процесния имот, включително съпругата на Н. М., не само след, но и преди смъртта му за целия период от 2006г насам.

Поддържа се че обсъжданият въпрос е останал извън полезрението на съда. В настоящия случай наследниците на Н. М. се позовават на придобивна давност, която е била изтекла в негова полза, не само без той самият да е потвърдил приживе намерението си за своене, но и без те самите да са продължили владението на наследодателя си. Твърди се че това представлява злоупотреба с материално право, която е достатъчно основание отхвърляне на предявения евентуален иск. В нарушение на задължителните постановки на цитираното ТР и без да съобрази недобросъвестното упражняване на права, РС-С. неоснователно е уважил иска, поради което решението му е не правилно и подлежи на отмяна.

Поддържа се с въззивната жалба, че извън изложеното, приема се трайно в съдебна практика на ВКС - например Решение 32/02.04.2019г. по гр.д. 1816/2018г. на II г.о. на ГК, че за да се придобие един имот по давност, е необходимо не само владелецът да упражнява непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона период, но е осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно. Изложени са доводи от пълномощника на въззивниците, че поради погрешната и едностранчива преценка на събраните доказателства и незачитане на изложените от ответниците доводи, първоинстанционният съд неправилно е приел, че обективните признаци на владението върху процесния имот са доказани от ищците за периода от 13.11.2006г до 13.11.2011г.

Сочи се с въззивната жалба, че не са налице каквито и да било писмени доказателства за давностно владение от Н.й М. и ищцата Т. М. върху имота в посочения в решението период, а и извън него. Самият първоинстанционен съд приема, че подадената през 2007г. от Н. М. декларация по чл. 14 ЗМДТ, не е доказателство за своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС.

В нотариалния акт за покупко-продажба от 2006г. не се сочи да е осъществено предаване на владението от продавачите на купувачите. Не е установено продавачите- наследниците на К.

Г., да са били във фактическа власт на имота, респективно да са били в състояние да я предадат на трети лица. Т.е. противно на направения в мотивите извод началният момент на установяване на фактическа власт от ищците е НЕДОКАЗАН. Това логично компрометира крайния извод в решението, че към 2011г. давностният период бил изтекъл в полза на ищците.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че от показанията на тримата свидетели М., К. и К., взети поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи обоснован извод за установено от ищците владение по смисъла на чл. 68 и сл. от ЗС върху процесния имот.

Съдът погрешно и едностранчиво ги е интерпретирал, без най-малкото да извърши преценка за тяхната възможна заинтересованост, дължима на основание чл.172 ГПК. Освен това, за да обоснове изводите си, им е придал доказателствена стойност, каквато те нямат. Защото от тези показания не може да се установи в посочения период 2006 -2011г. за процесния имот да е полагана грижа от наследодателя на ищците. Той не го е ограждал, не го е обработвал, не е извършвал подобрения в него. Единственото, което се установява от тези показания е, че М. възлагал на трети лица коситба на трева в парцела един път годишно във връзка с 4 църковния събор на Гергьовден и давал разрешения да се паркират коли веднъж в годината при провеждането на същия събор. Необосновано и тенденциозно са зачетени тези твърдения като достатъчни доказателства за давностно владение върху процесния имот с установените от закона признаци. Не е ясно дори дали коситбата на трева е възлагана за общото място пред черквата или само за имота, на кого е възлагана и от кого е заплащана, къде са паркирали въпросните автомобили в рамките на това общо място с площ от над 8 дка срещу църквата, нито дали въпросният събор се е провеждал в посочения петгодишен период.