Определение № 5273 от 08.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1589/2026
- Вид
- Определение № 5273
- Подписан
- 08.03.2026
- Състав
- Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.69 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5273 гр. София, 08.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Пламен Колев
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501589 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр.чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. П. срещу Определение № 3412/26.01.2026г., постановено по гр.д. № 4649/2025г. на СРС, 159 състав, с което производството по делото по предявен от жалбоподателя установителен иск по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация е било прекратено, като образувано по недопустим иск.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и иска отмяната му.
Подчертава, че е налице обоснован правен интерес от търсената с иска защита, с който цели да се установи извършено от ответника нарушение на закона, изразяващо се в осъществен по отношение на него тормоз по признак лично или обществено положение.
Предвид обстоятелството, че произнасянето на СРС е по чл.130 ГПК, на насрещната страна не е била връчвана жалбата за становище.
Съдът, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по иск на Т. Д. П. срещу И.М.Х.
(служител на 08 РУ на СДВР) за установяване на осъществен от ответника по отношение на ищеца тормоз по смисъла на §1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, изразяващ се в: опит за уговаряне на лична среща с ищеца и отказ да го призове с призовка /съобщение, евентуално по телефон при неотложен случай; отказ да снеме показания от ищеца чрез средство за електронна комуникация – е-мейл; отказ да съобщи на СГП за съществуващ между него и служителите на 08 РПУ конфликт, който е причина да не иска да се явява за даване на показания в това РУ на СДВР; отказ да се отведе по преписката, образувана по сигнал на ищеца, респ. да 1 съобщи на прекия си ръководител, че отвод му е искан.
С исковата молба и молба уточнение ищецът е подчертал, че има конфликти със служители на 08 РУ, заради подадени от него сигнали срещу тях и образувани дела, поради което счита, че не е законосъобразно да бъде призоваван за разпит там.
Счита, че с призоваването му по телефон от ответника Х. и отправянето на предупреждение, че ако не се яви за изслушване по подадения от него сигнал, ще бъде принудително доведен, е осъществен тормоз по отношение на него, основан на признак лично и обществено положение. Акцентира на обстоятелството, че това поведение на ответника съставлява и неизпълнение на чл.69 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи са длъжни писмено да уведомяват гражданите за призоваването със съобщение, в което да се сочи целта на призоваването, часът и мястото на явяване, и само в неотложни случаи това призоваване може да стане по телефон, какъвто неотложен случай отрича да има. Ето защо, намира, че с осъщественото от Х. телефонно обаждане на 28.09.2023г., при който ответникът, след като му се представил като служител на 08 РУ, който разглежда подаден от П. сигнал, му обяснил, че следва да се яви в кабинета му за снемане на показания, съставлява тормоз, тъй като е налице враждебна среда, основана на изострени отношения с други служители на същото РУ на СДВР, основани на подадени от П. сигнали срещу тях.
С определение от 26.01.2026г. съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че с оглед изложените твърдения ищецът не обосновава правен интерес от предявения иск.
Софийски градски съд намира определението за правилно.
Съгласно чл.4 от закона забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Под дискриминация се има предвид всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на някой от горепосочените признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Лице, което е било дискриминирано има право да търси съдебна защита, вкл. чрез предявяване на установителен иск за установяване на извършена дискриминация. Както всеки установителен иск, така и този по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр изисква ищецът да обоснове правен интерес, като посочи фактите, от които обективно произтича нарушението.
В настоящия случай, нито с исковата молба, нито с молбата уточнение от 18.08.2025г., са изложени такива факти, от които може да се приеме, че е налице обект на защита.
На първо място, изложението съставлява лична субективна оценка на ищеца относно коректното изпълнение на професионалните задължения на ответника. Следва да се отбележи, че право на полицейските органи е да призовават свидетел и по телефон при неотложни случаи, т.е. не е налице нарушение на задължения на ответника при изпълнение на служебните му задължения. Твърдението на ищеца, че е заплашен на територията на 08 РУ на СДВР произтича от неговото субективно възприятие, но не са налице никакви обективни факти, които да го подкрепят и които да обосновават правния интерес от завеждането на такъв иск. Твърдението на ищеца, 2 че ответникът е следвало да си даде отвод по преписка, образувана по сигнал на ищеца, само защото е служител на 08 РУ на СДВР, също не обосновава правен интерес от иска, тъй като отново не се твърди да е налице защитимо право. Задължението за отвод не произтича от искане на свидетел, обвиняем, подател на сигнал или на жалба, а от наличието на обективни причини да се счита, че едно лице е заинтересувано от изхода при разследване по сигнала на ищеца (напр.родство), респ. от наличието на други факти, които го правят предубеден, поради което отводите са винаги мотивирани. Разясняването на правата на ищеца, че при неявяване за снемане на показания по сигнала, който е депозирал, може да доведе до принудителното му довеждане, е израз на задължението на ответника да предупреди адресата за неблагоприятните последици от неизпъленние на задължението за явяване пред полицейски орган и е резултат на лично възприятие това, че ищецът я третира като заплаха. Убеждението на ищеца, че може да бъде разпитан чрез средства за електронна комуникация, не отговаря на целта и принципа на разследването за устност и непосредственост.
На следващо място, законът изисква да се посочи в какво се изразява неравнопоставеното третиране на ищеца, сравнимо с други лица при сходна и поради това сравнима ситуация. Изложение в тази насока липсва, въпреки указанията на съда за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице посочване на факти, от които да се обоснове твърдяното право, обект на защита с иска по чл.71, ал1, т.1 от ЗЗДискр, което обосновава недопустимост на така заявения иск (така и Определение на СГС по ч.гр.д.№ 3866/2025г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 16.06.2025г. по ч.гр.д.№ 2044/2025г.). Изложените твърдения, които съставляват субективна преценка на поведението на ответника, не съдържат признаци, които да се подведат под хипотезата за осъществен тормоз, което е относимо към допустимостта на исковата претенция, а не към нейната основателност. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3412/26.01.2026г., постановено по гр.д. № 4649/2025г. на СРС, 159 състав, с което производството по делото по предявен от Т. Д.
П. срещу И.М.Х. установителен иск по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация е било прекратено, като образувано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя – чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3