Решение № 567 от 06.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100603146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С протоколно Определение от 22.02.2024 г., постановено по НЧД № 15324/2023 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 21-ви състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения А. М. О. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъди по НОХД № 8221/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, по НОХД № 4911/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав и по НОХД № 10453/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, а именно – наложеното му по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим.

С така постановеното Определение, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият А. М. О. е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по което и да е от производствата, включени в кумулативната група.

С Определението и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е приспаднато и времето, през което осъденият А. М. О. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК, или е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С Определението, СРС, НО, 21-ви състав е оставил без уважение искането на СРП з а увеличаване на така определеното на осъдения А. М. О. едно общо най-тежко наказание до една втора.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от Д. Цвятков – прокурор при СРП. В така подадения протест се излагат съображения, че първият Съд неоснователно е отказал да приложи института по чл. 24 от НК по отношение на осъдения 1

А. М. О.. Сочи се, че по отношение на осъденото лице са постановени и влезли в сила десет съдебни акта, като в предложената от СРП кумулативна група влизат четири от тях, с оглед на което се обосновава, че наложените му наказания не са успели да изпълнят своята превантивна, превъзпитателна и възпираща роля. Акцентира се, че в хода на съдебното заседание пред първа инстанция, осъденият О. е бил доведен от Следствения арест в гр.

София, бул. „Г. М. Д.“ № 42, където същият е търпял МН „Задържане под стража“, определена му във връзка с ново досъдебно производство, образувано срещу него. В този смисъл се обосновава, че осъденото лице е продължило да извършва престъпления, въпреки наложените му наказания, което обуславя извод, че неговата личност разкрива висока степен на обществена опасност и склонност към извършване на обществено-опасни деяния.

Отправя се искане за изменение на протестирания съдебен акт, като определеното на осъдения А. М. О. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, бъде увеличено, на основание чл. 24 от НК, до една втора от размера на наказанието.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания въззивен частен протест. Пледира Определението на СРС, НО, 21-ви състав да бъде изменено, в частта, с която е отказано приложението на института по чл. 24 от НК, като наложеното на осъдения едно общо най-тежко наказание да бъде увеличено.

Защитата на осъдения А. М. О. – адв. С. Г. – от САК, предлага частният протест да бъде оставен без уважение, а Определението на първия Съд да бъде потвърдено. Релевира доводи, че наложените на осъдения наказания, включени в кумулативната група, са в изключително ниски размери, близки до предвидения в закона минимум, а изтърпяването на едно от тях е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, което, според защитата, обуславя извод за ниската степен на обществена опасност на осъдения. Сочи, че осъденият съжалява за извършените деяния, трудово ангажиран е до момента на задържането му, изтърпял е наложените му наказания и е променил начина си на живот, поради което целите на наказанието не налагат увеличаване на определеното му общо най-тежко наказание и изтърпяване на още два месеца и половина „Лишаване от свобода“. Възразява срещу доводите на представителя на държавното обвинение, депозирал протеста, в смисъл, че задържането под стража на осъдения към момента на произнасяне на първия Съд, е индиция за това, че е извършил престъплението, за което е обвинен.

Осъденият А. М. О., при упражняване правото си на лична защита, поддържа тезата на защитата си и отправя искане наказанието му да не бъде увеличавано.

В предоставената му последна си дума моли наложеното му наказание да не бъде увеличавано, а да остане в размер от пет месеца „Лишаване от свобода“.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Съдебното производство по НЧД № 15324/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, е образувано въз основа на постъпило Предложение от прокурор при СРП, с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, за определяне на едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените на осъдения А. М. О. с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 8221/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав;

2 по НОХД № 4911/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав; по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав и по НОХД № 10453/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав.

За да се произнесе по постъпилото Предложение, СРС, НО, 21-ви състав е събрал и обсъдил, в качеството им на писмени доказателствени средства – справка за съдимост и бюлетини за съдимост на осъдения О. (л. 19 – л. 35 от съдебното производство); заверени преписи на писма от Затвора – София и ГД „Изпълнение на наказанията“ – Министерство на правосъдието за изтърпени наказания от осъдения О. (л. 36 – л. 38 от съдебното производство); заверен препис на протоколно Определение от 05.07.2023 г., постановено по НЧД № 8872/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав (л. 39 – л. 43 от съдебното производство); справка от НСлС от 30.01.2024 г. относно задържането на А. М. О. в арестите на страната (л. 44 – л. 45 от съдебното производство) и справка от 19.02.2024 г. от ГД „Изпълнение на наказанията“ относно пребиваването на А. М. О. в затворите на страната (л. 70 – л. 71 от съдебното производство).

Въз основа на така събраните писмени доказателствени средства, СРС е приел за установено, че са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъжданията на А. М. О. с присъди по НОХД № 8221/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав; по НОХД № 4911/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав; по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав и по НОХД № 10453/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, по съображения, че деянията по посочените наказателни производства се намират в условията на реална съвкупност помежду си, а именно – извършени са през период от време, през който спрямо осъдения не е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Преценил е, че на осъдения О. следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му за съвкупността от престъпления, а именно – това по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав –„Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, като е намерил, че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, осъденият следва да изтърпи ефективно така определеното му общо най-тежко наказание.

СРС е направил извод, че по отношение на О. не следва да бъде прилаган институтът по чл. 24 от НК, тъй като, макар да се касае за множество, идентични по вид престъпления, обществената опасност на дееца не е до такава степен завишена, за да обуслови приложението на чл. 24 от НК.

По така изложените съображения, Съдът е наложил на осъдения О. едно общо найтежко наказание в размер на 5 (пет) месеца „Лишаване от свобода“, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим, от което е приспаднал, на основание чл.

25, ал. 2 от НК, изтърпяната част от наказанията, по което и да е от осъжданията, включени в кумулативната група, както и, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК, или е бил с МНО „Задържане под стража“.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП, за разглеждането на който е образувано настоящото производство по ВНЧД № 3146/2024 г. по описа на СГС, І-ви въззивен състав.

Настоящата съдебна инстанция, въз основа на собствен прочит на събраните по делото доказателствени средства, изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен Съд относно осъжданията на А. М. О.. Така, видно от събраните пред първия Съд писмени доказателствени средства, същият е осъждан десет пъти, включително и както следва:

3

- с влязло в сила на 10.04.2023 г. Определение по НОХД № 8221/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, е одобрено Споразумение, по силата на което О. е осъден за престъпление по чл. 346б от НК, извършено на 11.04.2022 г., като му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, за срок от една година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, за срок от една година;

- с влязло в сила на 13.06.2023 г. Определение по НОХД № 4911/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, е одобрено Споразумение, по силата на което О. е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за времето от 04.12.2021 г. до 22.12.2021 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с МН „Задържане под стража“, с Постановление на прокурора за срок от 72 часа и по реда на ЗМВР;

- с влязло в сила на 26.10.2023 г. Определение по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, е одобрено Споразумение, по силата на което О. е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, извършено на 26.06.2022 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години;

- с влязло в сила на 06.11.2023 г. Определение по НОХД № 10453/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, е одобрено Споразумение, по силата на което О. е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, извършено на 12.11.2022 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК, от така наложеното наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР.

Наложените на осъдения наказания по НОХД № 8221/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав и по НОХД № 4911/2022 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, са били групирани с Определение от 05.07.2023 г., постановено по НЧД № 8872/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, влязло в сила на 21.07.2023 г., с което на осъдения О. е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му за съвкупността от престъпления, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

Новото групиране на наказанията на осъденото лице, извършено с обжалваното Определение на СРС, се е наложило поради влизане в сила на съдебните актове по НОХД № 6326/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав – на 26.10.2023 г., и по НОХД № 10453/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав – на 06.11.2023 г. С него първият Съд е приел наличието на предпоставките за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.