Определение № 835 от 21.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 835 гр. Стара Загора, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500436 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З. Ц., против разпореждане от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на Районен съд-гр.Раднево, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК относно вземането за сумите съответно от 239,84 лв., 24,96 лв., 181,87 лв. и 8,44 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски по два договора за лизинг на мобилни устройства от 03.09.2020 г. и от 22.05.2020 г., и два договора за лизинг на базови аксесоари от 03.09.2020 г. и от 22.05.2020 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на платена държавна такса.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Раднево е било образувано по заявление на “Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д. М. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р., *** за издаване на заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 2651,88 лв.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от пет договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, договор за услуги интернет за дома, два договора за лизинг на мобилно устройство и два договора за лизинг на базови аксесоари, с настъпили падежи съответно на 25.01.2021 г., 02.02.2021 г., 25.02.2021 г., 05.03.2022 г. , 25.03.2021 г., 02.04.2021 г., 25.05.2021 г., 02.06.2021 г. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства, мобилният оператор прекратил предсрочно договорите. Поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, същият дължал 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива са уговорени от страните; 2/ част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги / в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 на ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не довело до възникване на задължение за плащане на неустойка на основание клауза от договора за лизинг и не е последвано от връщане на лизинговата вещ.

В конкретния случай потребителят дължал сумите от 446,67 лв. и от 8,44 лв., представляващи предсрочно изискуеми остатъци от лизингови вноски по четирите договора за лизинг.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тези вземания се претендират въз основа на неравноправна клауза, имат характер на неустойка при разваляне на договорите, а неустойката излиза извън присъщите й функции.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

2

В случая с ОУ към договор за лизинг е предвидено, че същият се сключва за определен от страните в договора срок, и никоя от тях няма право да го прекратява преди изтичането му.

Чл. 10 предвижда правото на всяка от страните да развали договора при неизпълнение на задължение от другата страна.

Ал. 2 на чл.11 предвижда при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният да дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните.

Чл.12 урежда предсрочна изискуемост, настъпваща в случаите на неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя.

Съгласно тази разпоредба лизингодателят има право в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите.

Разпоредбите на чл.11, ал.2 и чл.12 от ОУ уреждат различни фактически състави, при които възниква правото на мобилния оператор да претендира вземане в размер на оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни вноски.

В първата хипотеза правото на лизингодателя възниква след разваляне на договора и има характера на неустойка.

Във вторият случай това право възниква при идентични правопораждащи факти, но при запазване на действието на правоотношението – както и в случаите на разваляне на договора то се обуславя от неизпълнение на задължението на лизингополучателя за плащане на уговорените с договора лизингови вноски.

По своята правна същност договорът за лизинг представлява наемоподобно правоотношение и се характеризира с периодичност на изпълнението на задължението на лизингополучателя за заплащане на възнаграждението на лизингодателя /лизинговите вноски/.

От своя страна обявяването на предсрочната изискуемост на дължимите за целия срок на договора лизингови вноски представлява едностранно изменение на договора от лизингодателя, което отнема на лизингополучателя преимуществото на срока за изпълнение на паричните му задължения.

Клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост не предвижда конкретният вид неизпълнение, при което възниква правото на мобилния оператор да обяви предсрочната изискуемост – дали същото се отнася за част или цяла лизингова вноска, или за една или повече вноски.

Освен това правните последици от упражняването на това право на лизигодателя са абсолютно идентични по отношение на задължението на лизингополучателя на настъпващите при развалянето на договора правни последици.

Фактически не е налице конкретно разграничение между хипотезите, при които мобилният оператор следва да развали договора за лизинг или действието на същия да се запази, за да се породи за него правото да 3 претендира всички дължими до края на срока лизингови вноски.

Предвид, че договорът за лизинг обичайно се сключва за определен срок /в случая за по 23 месеца за всеки от договорите/, при липсата на предвиждане на конкретните обстоятелства, при които възниква правото на кредитора да иска обявяване на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, и разграничаването им от случаите на разваляне на договора, то съдът счита, че потребителят е лишен от реалната възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Тази уредба на договорните отношения практически допуска право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички вноски до края на срока на договора дори и неизпълнението на лизингополучателя да се изразява единствено в частично неизпълнение на първата лизингова вноска.

В такъв случай потребителят ще дължи цялата лизингова цена и без договора да е бил развален, което практически обезсмисля сключването от негова страна именно на такъв вид договор, за конкретният срок на действието му, т.к. съгласно наложената търговска практика договор за лизинг се сключва от потребител, когато не е в състояние да изплати продажната цена на съответната вещ.

С оглед на горепосочените аргументи обосновано може да се предположи, че гореупоменатите последици за потребителя трудно биха били предвидими от негова страна при сключването на договора.

Предвид това въззивният съд счита, че в случая е налице е обоснована вероятност за неравноправност на клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, т.к. не съобразяването на правото на мобилния оператор да обяви предсрочна изискуемост с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и отличаването му от случаите на разваляне на договора, не позволява на потребителя да прецени конкретно тази част от икономическите последици за себе си от сключването на договора за лизинг.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното разпореждане за неоснователни.

Обжалваното разпореждане като краен резултат се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с чл.271, ал.1,пр.I-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. № 238 /2023 г. по описа на Районен съд-гр.Раднево, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С.,***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З. Ц., срещу Д. М. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р., *** относно 4 вземането за сумите съответно от 239,84 лв., 24,96 лв., 181,87 лв. и 8,44 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски по два договора за лизинг на мобилни устройства от 03.09.2020 г. и от 22.05.2020 г., и два договора за лизинг на базови аксесоари от 03.09.2020 г. и от 22.05.2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5