Определение № 2202 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2202 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20268003901368 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Пол Аграр Кампани“ АД против определение № 182/16.04.2026г. по ч.т.д. № 149/2026г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 357/10.03.2025г. по т.д. № 624/2024г. на Окръжен съд - Варна, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение предявеното на основание чл. 83, ал. 2 ГПК искане на дружеството, да бъде освободено от заплащане на държавна такса, по искове за прогласяване нищожност на два договора за особен залог на търговското му предприятие, сключени на 15.02.2019г. в полза на кредитора „Българска банка за развитие“АД, поради липса на съгласие на залогодателя за учредяване на залозите и поради невъзможен предмет за част от обекта на залозите / биологични активи – крави, описани в приложение № 2б към договорите и индивидуализирани с ушни марки /, погинали към датата на сключването на договорите.

Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в разрив с указанията на ВКС, дадени с определение № 931/26.03.2026г. по ч.т.д.№ 1721/2025 г., в което е разгледана частна касационна жалба срещу предходно произнасяне на въззивната инстанция, по частната жалба на страната срещу определение № 357/10.03.2025г. по т.д. № 624/2024г. на Окръжен съд - Варна. Твърди се, че без да прецени в съвкупност изложените доводи и представените доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че доколкото правото да бъде освободено от държавна такса юридическо лице е по-скоро изключение, следва да се потвърди първоинстанционното определение. Посочва се още, че съдът не е съобразил основната дейност на дружеството и сектора, в който се 1 упражнява - животновъдство. Счита, че секторът се ползва с особена закрила на държавата, част от която закрила следва да бъде приложена и в съдопроизводството. Твърди, че съдът неправилно приема за основен критерий правно-организационната форма на молителя - акционерно дружество, без да изложи мотиви относно други съществени фактори, каквито са размера на държавната такса, възможността на дружеството да я заплати, обстоятелството, че отказа за освобождаване ще ограничи достъпа му до правосъдие, както и значимостта на интереса на дружеството, чиято основна дейност е свързана с животновъдство. Според жалбоподателя, съдът е надхвърлил правомощията си в този етап на делото, като е обследвал дали бъдещите искове ще бъде уважени, т.е. доколко са вероятно основателни.

Твърди се, че въпреки дадени от ВКС указания - да се извърши самостоятелна преценка относно имущественото състояние на дружеството, Апелативен съд - Варна е приложил само формален критерий, основан на „вписан капитал“ и правно-организационна форма, без да изследва реалната ликвидност и да съобрази множество обективни и субективни фактори, касаещи сектора „Животновъдство“. Касаторът акцентира на размера на определената държавна такса, като по-висока дори от стойността на актива, спрямо който е предприето изпълнение по реда на ЗОЗ. Поддържа се довода, че към момента жалбоподателят не разполага със свободни парични средства, които да не са целево обвързани с изхранването на животните и разплащането с доставчици по производствената верига, както и че наличието на едва 2 000 лева свободен остатък по сметките

/ съгласно ГФО / доказва, че заплащането на сумата от 323 600 лева за държавна такса би наложило принудителната разпродажба на производствени активи.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи и предмета на висящите пред първоинстанционния съд искове / с оглед частично прекратяване на производството с влязло в сила определение /, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искови молби , съединени в едно производство за общо разглеждане и решаване, с които „Пол Аграр Кампани“АД предявява срещу „Българска банка за развитие„ АД обективно съединени искове за нищожност на два договора за особен залог на търговското му предприятие, сключени в обезпечение вземанията на банката по сключени с ищеца договори за банков кредит № 978/15.02.2019г. и № 979/15.02.2019 г.. Нищожността на договорите за особен залог - пълна, евентуално частична - се обосновава с липсата на съгласие за сключването им / не е взето от Общото събрание на дружеството - залогодател решение за сключването им / и поради невъзможен предмет, доколкото част от активите на търговското предприятие (животни, индивидуализирани с ушни марки), са 2 били погинали към момента на сключването на договорите.

С разпореждане № 277/1501.2025г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца представяне на доказателства за внесена държавна такса, в размер на 323 600 лева по исковете за нищожност на договорите за особен залог, като с последващо разпореждане № 1127/25.02.2025г. е пояснил и определянето на размера, единствено сочейки приложената норма - чл. 69 , ал. 1, т. 4 ГПК.

С молба по чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, като се е обосновал със следното : дружеството е във фактическа невъзможност да поеме разхода, поради наличието на приоритетни плащания, основно за гарантиране целостта на обекта на залозите / стадото /, като задължения по кредити / каквито и залозите обезпечават / и към доставчици. Отделяйки указаната, значителна по размер сума, дружеството би изпаднало в забава по отношение на текущите си задължения, с което биха се застрашили живота и здравето на отглежданите животни, а и би понесло санкции от забавата на плащания към други кредитори. Не оспорва наличието на движимо и недвижимо имущество, но се позовава на залозите на ТП в полза на „ББР“ АД и наложени обезпечения в полза на други кредитори, поради което е лишено от възможността за свободно разпореждане с активите си. Свободно от обезпечения и бързоликвидно имущество дружеството няма.

С определение № 357/10.03.2025 г. по т. д. № 624/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна е оставена без уважение молба на „Пол Аграр Кампани“ АД за освобождаване дружеството от заплащане на държавна такса по исковете за прогласяване нищожността на процесните договори за особен залог на търговското предприятие на ищеца.

С определение № 931/26.03.2026г., постановено по ч.т.д. № 1721/2025г., II т.о., касационен състав е отменил предходно въззивно определение, с което произнасянето на първоинстанционният съд, по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е било обезсилено, и е върнал делото на същия съд, за ново произнасяне. Касационната инстанция е указала на Апелативен съд - Варна, че при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по същество по искането за освобождаване на търговското дружество от държавна такса, като извърши самостоятелна преценка на относимите към искането за освобождаване от държавна такса обстоятелства. В мотивите си съставът на ВКС е посочил, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на Европейския съюз, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Акцентирал е на това, че съгласно практиката ВКС, когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или 3 на особена разпоредба в друг закон (например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл.649, ал.6, чл. 694, ал.2 ТЗ), внасяне на държавна такса се дължи предварително, предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК. Сочи се, че по отношение на искане на юридическо лице за освобождаване от държавна следва да се съблюдават следните критерии: размер на таксите; платежоспособността на заинтересованото лице; обстоятелството дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата; дали са насочени към постигане на легитимна цел; дали съществува разумно съотношение между използваните средства и поставената цел; предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. Сочи се още, че от значение са и правно-организационната форма на дружеството и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаването на жалбата.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца, за освобождаване от разноски за производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е позовал на мотивите на определението на ВКС, от своя страна основани на задължителни указания на СЕС, в решения, посочени в мотивите на въззивния акт, според които : Принципът на ефективна съдебна защита , закрепен в чл.47 от ХОПЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоватн на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и / или съдействие от адвокат. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на техните съдружници или акционери и възможността да си набавят 4 необходимите средства за дължимите разноски.

Съдът се е аргументирал с правно-организационната форма на молителя - акционерно дружество, което извършва стопанска дейност основно в областта на производството, преработката и търговията с млечни продукти, както и животновъдство. Отбелязал е, че вписаният в търговския регистър установен капитал е в размер на 2 033 475,57 евро, но е съобразил и обстоятелството, че от последният обявен по партида на дружеството годишен финансов отчет, е видна липсата на разполагаеми парични средства, достатъчни за заплащането на таксата по делото. Съдът е отчел, че въпреки влошеното икономическо състояние на дружеството, органите му не са предприели действия по защита на интересите му съгласно чл. 629 ТЗ. Този аргумент следва да се разбира в аспект на съществуваща за молителя възможност да защити интересите си, бидейки облекчен от заплащането на държавни такси, в рамките на евентуално производство по несъстоятелност, с оглед действителното си икономическо състояние и задължението за органите му / чл. 629 ТЗ /. Въззивният съд е акцентирал на това, че авансирането на таксата за разглеждане на иска е лишено от смисъл в случаите, когато съществува обосновано съмнение в основателността му, тъй като само при уважаване на иска таксата за осъществената съдебна защита би могла да бъде възложена на осъдената насрещна страна. Счел е, че обосноваването на нищожност на договорите за особен залог, с липсата на решение на ОС на акционерите за сключването им, не прави исковете вероятно основателни.