Протокол № 1253 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1455/2026
- Вид
- Протокол № 1253
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 1253 гр. Варна, 25.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Геновева Илиева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100501455 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
При спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно и своевременно призован за днешното съдебно заседание, не изпраща представител.
Въззиваемият А. М. Р., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 30123 на 21.09.2026г. от въззивника чрез процесуален представител юрисконсулт С. Т., с която не възразява да бъде даден ход на делото и да се гледа в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа въззивната жалба. Изразява становище по същество на спора. В случай, че насрещната страна претендира разноски прави възражение за неоснователност и недължимост, както и за прекомерност.
Съдът констатира, че като приложение в молбата на въззивника е описан списък с разноски, който не е наличен към молбата.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх.№ 30281 на 23.09.2026г. от въззиваемия чрез процесуален представител адвокат Н. М., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Изразява становище по същество на спора, като моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.
1
Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК. В случай, че другата страна претендира разноски прави възражение за прекомерност на същите.
СЪДЪТ предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилите въззивна жалба и въззивна частна жалба, съгласно Определение № 3724 от 17.07.2026 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26422/01.04.2026 г. на „Юробанк България“ АД срещу Решение № 895/10.03.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което 1 . е прието за установено в отношенията между ищеца, настоящ въззиваем, А. М. Р. и ответника, настоящ въззивник, „Юробанк България“ АД, че Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 30.12.2021 г., по който същите са страни, е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК; и 2 . „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на А. М. Р., сумата от общо 2017,08 евро, платена без основание по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 30.12.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. На първо място, въззивникът заявява, че счита за изцяло неправилни доводите на ВРС за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че преди сключване на договора за кредит, на ищеца е била предоставена необходимата нормативно изискуема информация за сравняване на различните предложения и за взимане на информирано решение за сключване на договора. Поддържа и че 2 съглашението ясно посочва всички разходи по кредита, като те са отразени в ГПР, както и че на ищеца е било разяснено, че са налице два договора – за кредит и за застраховка, по които са налице отделни разходи, платими едновременно с една обща месечна вноска. Твърди, че общо дължимата сума за застраховката е била отразена в договора за кредит и в преддоговорната информация. Жалбоподателят намира, че няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката е сключена по желание на клиента, не представлява условие за отпускането или усвояването на кредита, като ищецът е могъл да се откаже от нея, без това да влече негативни за него последици, а освен това спрямо застрахователното правоотношение, той е действал само като застрахователен посредник. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че от ВРС не са взети предвид посочената от ответника съдебна практика и представените от него договори за кредит, сключени без застрахователна закрила, респ. без договори за такава.
Въззивникът счита, че доколкото плащанията по застрахователния договор са били насочени към конкретни трети за кредитното правоотношение лица, то той се явява ненадлежен ответник по иска за връщане на застрахователните плащания, респ. искът в тази си част е недопустим. Жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на районния съд за неспазване на изискванията на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото таксата ангажимент не е нито свързана с усвояването, нито с управлението на кредита, а представлява по съществото си допълнителна услуга, която чл. 10а, ал. 1 от ЗПК позволява. Счита за неоснователно оплакването за необоснованост на размера на таксата, както и за противоречието й с добрите нрави. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна постъпва отговор по жалбата, с който се моли за потвърждаване на обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски, а в евентуалност се релевира възражение за прекомерност.
Депозирана от „Юробанк България“ АД е и частна жалба с вх. № 36765/08.05.2026 г. срещу считаното за неправилно Определение № 5949/21.04.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което без уважение е оставена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 895/10.03.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК. По същество се отправя искане за изменение на решението посредством намаляване на възнаграждението на ищцовия адвокат. На първо 3 място частният жалбоподател твърди, че неправилно ВРС не е счел адвокатския хонорар за прекомерен с оглед ниската правната и фактическа сложност на делото, формираната трайна съдебна практика по ЗПК, и в частност по чл. 22 от ЗПК и обема на извършеното от адвоката. Акцентира и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа служи само като ориентир за размера на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят възразява срещу преценката на ВРС относно начина на определяне на цената на иска за недействителност на договора за кредит, респ. срещу размера на цената, послужила като ориентир за определяне на размера на хонорара. Релевира и оплакване, че неправилно не е взето предвид решението по дело C-438/2022 г. на СЕС.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, по частната жалба постъпва отговор, допълнен с отделно становище, от другата страна, с който се оспорва нейната основателност. Ответникът по жалбата пояснява се, че решението на СЕС по дело C-438/2022 г. не създава задължение, а само възможност за националния съд да намали размера на възнаграждението, като излага подробни доводи относно при отчитането на какви критерии това може да бъде сторено.
Поддържа и че в конкретния случай, определеното възнаграждение е разумно и пропорционално.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
С оглед липсата на възражения от страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 3724 от 17.07.2026 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 3724 от 17.07.2026 година.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:25 4 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5