Определение № 1350 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1350 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от „Вивус.бг“ ЕООД против определение №4389/03.04.2026 г., постановено по гр.д. №15733/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVI граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №1102/12.03.2026 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на адв. Д. М. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.

С частна жалба се твърди, че поведението на ищцата и процесуалния представител следва да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, тъй като за кратък период са инициирани множество искови дела срещу „Вивус.бг“ ЕООД с идентичен предмет. Излагат доводи във връзка съразмерността между използваните процесуални средства и защитимия интерес. Позовава се на практика на ВКС. Молят да се приеме, че претендиране на съдебни разноски е недопустимо поради злоупотреба с процесуални права и да отмени изцяло решението в атакуваната част. При условията на евентуалност се твърди прекомерност на претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Излага и съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Исковата молба и 1 становището по хода на делото съдържат бланкетни оплаквания за нищожност на договори. Не е съобразен положения от адвоката труд, като се излагат подробни съображения. Иска се да се намали дължимото адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. Д. чрез адв. Д. М., като се излагат подробни съображения, че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Счита за неоснователни твърденията за злоупотреба с права, като, напротив, такава е налице от дружествата, отпускащи бързи кредити.

Позовава се на съдебна практика.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение №1102/12.03.2026 г., постановено по гражданско дело №15733/2025 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявения от К. Д. иск, като е осъдено „Вивус.бг” ЕООД, да заплати сумата от 150.52 евро, недължимо платена по нищожен договор за кредит №9711945011/19.08.2025 г., споразумение и анекси към него, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 33.48 евро. „Вивус.бг” ЕООД, е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата К. Д. Д., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 240 евро с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В мотивите е посочено, че Д. е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска, вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С2 438/22, както и с нормата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, използвана в случая като ориентир, като то следва да възлиза на сумата от 240 евро с ДДС вр. параграф 2а (доколкото са представени данни, че адвокатът е регистриран по ДДС), платимо директно на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от дружеството за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в мотивите на решението е изложил достатъчно подробни съображения относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. Възнаграждението на адвоката на ищеца е определено точно на минималния размер според чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., от 240 евро с ДДС, доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС и в тази връзка е нормата на параграф 2а от ДР на Наредбата. При положение, че е определен минимумът като хонорар, не следва да се преценя въпросът за фактическата или правна сложност на делото. По отношение на аргументите на практиката на Съда на ЕС, следва да се има предвид, че разноските трябва да бъдат определени по разумен и справедлив начин, който да оценя положения труд от адвоката по конкретното дело и само при констатирана прекомерност да бъде намаляван търсеният хонорар. В случая Наредбата е използвана като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е налице каквато и да е прекомерност при приложения от съда минимум на сумата, която е била определена.

Адвокатът на ищеца е проявил необходимата процесуална активност като пълномощник на страната - подал е искова молба, поискал е изменение на иска, изразил е писмено становище за с.з., а и е депозирал отговор.

Наведените в молбата за изменение на решението съображения не променят направения извод на съда.

Доводите частично се споделят от настоящата инстанция.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при 3 предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Срещу „Вивус.бг“ ЕООД е предявен един иск. Страните са представили само писмени доказателства. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и пълномощниците им не са се явили. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Част от тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска.

С оглед на направените доводи за приложението на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждението за адвокатска работа, настоящият състав приема, че регламентираните с нея размери служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда.

Той следва да определи възнаграждение за адвоката, като прецени цената на предоставените услуги, отчитайки вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Производството в настоящия случай е с ниска фактическа и правна сложност, по аналогични казуси вече има постановени множество съдебни актове в съдилищата.

Изготвянето на искова молба и процесуалното представителство съставляват квалифициран труд. Не е налице и хипотеза на злоупотреба с права, доколкото ищцата е защитила своите. Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че се касае за превратно упражняване на права – твърдението е голословно, като не се възприемат твърденията в тази насока в частната жалба.

Настоящият състав приема, че най – справедливо е на адв. М. да се присъди възнаграждение в размер на 200 евро без ДДС, респективно – 240 4 евро с ДДС за процесуално представителство. Същият е съобразен с посочените вече критерии. До този резултат е достигнал и първостепенния съд.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна, определението е правилно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4389/03.04.2026 г., постановено по гр.д. №15733/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVI граждански състав .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5