Определение № 13 от 10.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Благоевград, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600011 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК и чл. 341 и следващите от НПК, като е образувано по повод както на частна жалба на адвокат Ц. Д., АК - Благоевград, в качеството й на защитник на подсъдимия по НОХД № 417/2023 г. по описа на РС - П. Р. А. С., така и на жалба на адвокат И. Д., защитник на М. В. С., също подсъдим по посоченото съдебно производство, насочени срещу протоколно определение от 19.12.2023 г., с което Районен съд - П. е оставил без уважение искането на страните за прекратяване на производството поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на обвиняемите в досъдебната фаза лица. В двете жалби са изложени идентични възражения срещу определението на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че съставът към Районен съд - П. не е съобразил обстоятелството, че на страните в наказателното производство не били предявени част от веществените доказателства по делото, като последните в протоколи за предявяване на разследване от 25.07.2022 г. и за предявяване на веществени доказателства от 24.04.2023 г. направили искания и бележки във връзка с тези доказателства, по които прокурорът не взел отношение, като по този начин нарушил и разпоредбата на чл. 229, ал. 3 НПК.

С тези аргументи се иска отмяна на атакувания в настоящото производство съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъдат констатирани допуснати в хода на досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимите и съответно бъдат уважени 1 релевираните искания за прекратяването на съдебното производство.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на релевираните в иницииращите настоящото производство жалби възражения, както и на приложените по ДП № 330 - /2020 г. материали, намира следното:

Р. А. С., ЕГН: ********** и М. В. С., ЕГН: ********** са предадени на съд, за това на 15.09.2020 г. от пасище, ползвано под наем от Ю.К., находящо се в м. “Б.”, землището на град П., в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи - 12 броя крави на обща стойност от 11 800 лева и 17 броя телета на обща стойност 5 100 лева, собственост на Ю.К., 13 броя йоници на стойност 10 100 лева, собственост на П.К., от владението на пастира Д.Д. от град К., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. В проведеното на 19.12.2023 г. разпоредително заседание процесуалните представители на подсъдимите релевирали възражения, свързани с предявяването на веществените доказателства по делото - крави, телета и йоници, по конкретно, че при извършването на самото предявяване на доказателствата страните констатирали, че животните били със сменени ушни марки, за което обстоятелство собствениците не уведомили органите по разследването, което пък препятствало възможността движимите вещи, съставляващи по делото веществени доказателства, да бъдат надлежно индивидуализирани. По така сторените възражения първоинстанционният съдебен състав приел, че не е налице допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на страните, посочвайки, че в разпоредителното заседание не следва да се обсъжда въпросът дали животните, предмет на предявяването, са били същите, които са предадени за отговорно пазене на П.К. от град П., отделно, дори в хода на това процесуално действие да са били допуснати нарушения, то същите могли да бъдат отстранени в хода на съдебното следствие. С тези аргументи съдът отказал да уважи искането на защитниците и да прекрати производството, като върне делото на прокурора за отстраняване на сочените процесуални нарушения.

Частните жалби срещу определението на Районен съд - П. изхождат от легитимирани страни, като са насочени срещу подлежащ на обжалване акт, подадени са в законоустановения за това срок, поради което са допустими и 2 следва да бъде разгледани по същество.

Основните възражения на защитниците се съсредоточават върху извършеното предявяване на веществени доказателства, приобщени в хода на досъдебното производство чрез протокол от 17.09.2020 г. за претърсване и изземване след предварително съдебно разрешение, извършени в обор, собственост на Р. А.

С. и Т.М. в град П., ул. “**” № 45, а именно дванадесет броя крави, седемнадесет броя телета и тринадесет броя йоници, които били предоставени с протокол за отговорно пазене от същата дата във ферма, находяща се в м. “К.”, землище на град П., собственост на П.К.. В протоколи от 25.07.2022 г., отразяващи извършено предявяване на разследване, са отразени искания на адв. Д., съответно на адв. Д. за представяне на иззетите с посоченото действие по разследването животни, като в тази връзка на 24.04.2023 г. са съставени протоколи за така извършените предявявания на веществени доказателства, в които процесуалните представители отразили и свои изявления, които са в смисъл, че процесните животни се намирали в общ обор с други такива, като първоначално установените ушни марки, поставени на животните, били сменени от сем. К. с други такива, различни от тези, които били описани в протокола за претърсване и изземване.Ето защо сега защитниците твърдят, че на така сторените от тях бележки не е изготвен отговор от страна на прокурора по реда на чл. 229, ал. 3 НПК, като констатираната от тях липса на идентичност между възприетите по време на предявяването ушни марки на животните и описаните такива в протокола от 17.09.2020 г. води до липса на реално представяне на част от веществените доказателства, иззети в хода на разследването. Тези възражения на защитниците не могат да се споделят като основателни, като аргументите за това са следните:

На първо място, действително трябва да се посочи, че на така посочените възражения, сторени от защитниците в протоколите, отразяващи извършеното действие по предявяване на материали, в кориците на досъдебното производство липсва отговор от страна на прокурора, но това нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 3 НПК не попада в лимитирания кръг на хипотези, съставляващи съществени и отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 294, ал. 4 т. 1 НПК, като коментираното бездействие нарушава правото на защитника като самостоятелна страна в процеса да получи отговор на инвокираното от последния възражение, но 3 действащото законодателство позволява прекратяване на съдебното производство поради допуснати процесуални нарушения, свързани единствено с процесуалните права на обвиняемия и пострадалите, а в протокола за предявяване на веществени доказателства липсват отразени искания, бележки, възражения на обвиняемите. Освен това, липсата на отговор от страна на прокурора на възражението на защитниците може да се санира в хода на съдебното производство, в което страните могат да правят без ограничение доказателствени искани, както и да сочат нови и относими факти, обстоятелства и други доказателства. На следващо място, прегледът на материалите на досъдебното производство води до еднозначния извод, че прокурорът е удовлетворил исканията на защитниците адв. Д. и адв. Д., свързани с представяне и запознаване с веществените доказателства, като правилно първоинстанционният съдебен състав е посочил, че въпросът за идентичността между представените животни и тези, иззети на 17.09.2020 г. от органите по разследването и свързаното с него възражение за номерата на ушните марки, носени от животните, следва да се разреши в хода на бъдещото съдебно следствие със съответните за това способи за доказване.

Освен това, трябва да се посочи, че липсата на предявяване на доказателствата и доказателствената средства на страните по делото не може да съставлява самостоятелно основание за връщане на делото в неговата предходна фаза, като в тази връзка е налице задължителна за съдилищата практика, обективирана в Решение на СЕС (голям състав) от 05.06.2018 г. по дело C‑612/15 , в което по въпроса дали ще бъде допуснато нарушение по чл.

7 ал.3 от Директива 2012/13/ЕС, ако едва в съдебната фаза защитата има достъп до материалите по делото, съдът е дал отрицателен отговор, като е посочил изрично, че това предявяване може да стане не само в досъдебната фаза, но дори в съдебното заседание, до започване на пренията, като на страните съдът следва да осигури реална и ефективна възможност за упражняване на правата на защитата, при спазване принципите на състезателност и на равни процесуални възможности (т. 92-т.96).

При така изложените съображения Окръжен съд - Благоевград, в този си състав намира, че като е постановил съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, Районен съд - П. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

4

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.12.2023 г. по НОХД № 417 от 2023 г. на Районен съд - П., с което са оставени без уважение исканията на адв. Д. и адв. Д. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5