Определение № 117 от 17.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. София, 15.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902368 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 135 от 25.07.2022г. по в.гр.д. № 159/2022г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено решение № 2 от 04.02.2022г. по т.д. № 150/2019г. на Окръжен съд – Сливен за осъждане на касатора да заплати, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Г. Г. С., Г. Т. С. и Н. С. Д. суми от по 64 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Трендафил Г.ев С., починал на 16.06.2019г. в резултат на пътнотранспортно произшествие от 13.06.2019г., със законната лихва за забава, считано от 18.07.2019г. до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

1

Излага оплаквания, че приетите за справедливи от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди по 160 000 лева на всеки от ищците не съответстват на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не са съобразени с икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното събитие, поради което обезщетенията са довели до самоцелно повишаване на жизнения стандарт на ищците. Съдът не е изложил собствени мотиви във въззивното решение за размера на обезщетенията, което е довело до нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК. Не бил взет предвид реалният принос на пострадалия. Обективният анализ на доказателствата сочи, че инициалната причина за ПТП е в поведението на пострадалия, неговото нарушение е по-тежко и по-укоримо, характеризира се с по-висока степен на обществена опасност и така приносът на този водач за вредите е равен на 80%, а не на 60%, както е възприел въззивният съд. Негово е било основното задължение да пропусне участниците в движението и да се включи по безопасен начин. За другия водач е имало само допълнително ограничение за скорост от 60 км/ч.

Решението в тази част е необосновано и въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, които са от значение за спорното право – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване. В случая това не е сторено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Съответстват ли на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД определените обезщетения за неимуществени вреди по 160 000 лева на всеки от ищците и следвало ли е съдът да съобрази икономическата конюнктура в страната при тяхното присъждане? Водят ли до самоцелно повишаване на жизнения стандарт на ищците обезщетения, които са присъдени при 2 несъобразяване на икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното събитие?

Неизлагането на собствени мотиви във въззивното решение за размера на присъденото обезщетение води ли до нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК и до необоснованост на съдебния акт?

2. При определянето на степента на съпричиняване на ПТП и вредите от двамата водачи длъжен ли е съдът да вземе предвид реалния принос на пострадалия, тежестта на извършените правонарушения от всеки от участниците поотделно, да прецени кой е провокирал и създал в по-голяма степен първоначалната причина за произшествието, на базата на което да определи степента на тяхната вина и съпричиняване? При съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото лице следва ли да отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, и длъжен ли е съдът да съобрази това при постановяване на решението? Намаляването на обезщетението само с 60% отразява ли реалния принос на Трендафил С. в причиняването на общата вреда?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК?

За обосноваването на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК касаторът сочи конкретни съдебни актове на състави на Върховния касационен съд, обособени в две групи.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди, въз основа на наведените в жалбата оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, като мотивира решението си, са посочени решение № 115 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2150/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 02.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 97 от 15.09.2020г. по гр.д. № 2479/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., 3 решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 42 от 09.06.2014г. по т.д. № 799/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 197 от 23.12.2014г. по гр.д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 146 от 13.11.2015г. по т.д. № 2687/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Относно въпроса за определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и значението на наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача са посочени решение № 165 от 26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 198 от 03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 19 от 08.02.2017г. по гр.д. № 50177/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 106 от 08.07.2019г. по т.д. № 2243/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , решение № 18 от 17.09.2018г. по т.д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Също съгласно изложението на касационните основания, поставените от касатора въпроси се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото разглеждането им допринася за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение (чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК).

От насрещните страни по жалбата Г. Г. С., Г. Т. С. и Н. С. Д. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

4

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Г. Г. С., Г. Т. С. и Н. С. Д. с предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на суми от по 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Трендафил Г.ев С., на 57 години, съпруг на Г., баща на Г. и който е отгледал като свое дете Н.. Съгласно исковата молба всички са били единно и сплотено семейство, на което Трендафил е бил стожер. Трендафил Г.ев С. е починал на 16.06.2019г., в резултат на травми след пътнотранспортно произшествие на 13.06.2019г., при което е управлявал лек автомобил с ДК № СН 1307 АР. ПТП е настъпило по причина на починалия водач, който при включване на главен път от пътна отбивка за почивка, не е спазил знак Г2 (движение само надясно след знака), но и по причина на Жаклин Даниелов Христов, управлявал товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с ДК № М 5768ВС, със скорост значително над разрешената от 60 км/ч, поради което не е могъл да преустанови движението при възникналата опасност.

Гражданската отговорност на водача на автомобила „Фиат“ е била застрахована при „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/118003362060, валидна от 01.12.2018г. до 30.11.2019г., и при отчитане на приноса на Трендафил Г.ев С. за настъпване на вредите ищците са посочили за дължими половината от справедливия според тях размер на дължимите обезщетения от по 200 000 лева, със законната лихва за забава от 18.07.2019г., датата на предявяване на застрахователна претенция пред застрахователя, до окончателното плащане.

Възраженията на застрахователя в подаден по реда на чл. 367 и сл. от ГПК отговор са били основно, че за застрахования водач пътният инцидент е 5 бил технически непредотвратим, което изключва вината му; че не са претърпени твърдените неимуществени вреди; както и търсеното обезщетение не съответства на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици – пътуване без предпазен колан и нарушение на пътен знак Г2 (движение само надясно след знака) с направена неправилна маневра по включване в главния път със забранен ляв завой, обосноващ принос от поне 70%.

Не е била подавана допълнителна искова молба, както и допълнителен отговор.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че към 13.06.2019г. застрахователното дружество е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с ДК № М 5768ВС; че на тази дата по причина на водача на автомобила Жаклин Даниелов Христов, застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (управление с превишена скорост от 80-90 км/ч при разрешени 60 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което Трендафил Г.ев С., водач на лек автомобил „Тойота Корола“, с ДК № СН 1307 АР, е починал (на 16.06.2019г.); Жаклин Даниелов Христов е бил признат за виновна с влязла в сила Присъда № 18 от 06.10.2020г. по н.о.х.д. № 299/2020г. на Окръжен съд – Враца за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК; ищцата Г. е била съпруга на починалия при пътния инцидент Трендафил, те били изключително привързани, задружно и сплотено семейство, разчитали един на друг за грижи и издръжка; ищецът Г. е син на починалия, живеели с него в едно домакинство, макар да е пълнолетен, имало е изградена връзка родител – дете; ищцата Н. е пълнолетна, но от дете тя е била отглеждана от починалия, който я е имал за своя дъщеря, живеели в едно домакинство, грижил се за нея, особено след като самата тя преди години претърпяла тежка катастрофа и се нуждаела от непрекъсната помощ и издръжка.