Решение № 15417 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15417 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110105223 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. П. К. - М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 68/20.01.2026 г. по ч. гр. д.

№ 102/2026 г. по описа на РС – Благоевград.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ул.

„М., за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответникът в срочно подаден отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковете при доводи за неоснователност и недоказаност на претенциите вкл. и по размер. Оспорва да е потребител на ТЕ за битови нужди и да е била обвързана от договорно правоотношение за продажба на ТЕ за процесния имот. Оспорва да е взето решение от ОС на ЕС за присъединяване на имота към топлоснабдителната мрежа. Твърди наличие на неравноправни клаузи в ОУ. Оспорва доставката на ТЕ в 1 имота. Оспорва АС да е въведена в експлоатация. Твърди жилището през процесния период да е било необитаемо. Оспорва топломерът в АС да е годен измервателен уред. Оспорва дяловото разпределение да е извършено законосъобразно. Оспорва претенцията на ищеца за дялово разпределение.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенциите за лихви като твърди да не е изпадала в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

За служебно известно с доклада по делото съдът е обявил на страните факта на публикуване на ОУ, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., доколкото в откритото съдебно заседание на 03.07.2025 г. по гр. д. № 17066/2025 г. по описа на състава, процесуален представител на ищеца е представил в оригинал броевете от печатните издания "Монитор" и "19 минути", в които тези ОУ са били публикувани. Ненуждаещо се от доказване с оглед техния публичен характер е съдържанието на ОУ от 2016 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото 2 вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 111, том I, дело № 94/2001 г., удостоверения за наследници на Христо Петров Кокинов и на Василка Златанова К., които анализирани в съвкупност водят до извода, че за периода 01.05.2023 г. – 28.06.2025 г. ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в исковия период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от нея право на собственост върху имота. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост 3 топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на приобщените писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, както и заключението на СТЕ, прието в производството, съдът приема за установено, че в списъците за разпределение на кубатурата процесния апартамент фигурира с отопляем обем 178 куб.м., а заедно с общите част – 196 куб.м. В имота на ответника е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО с възможност за дистанционен отчет, както и 1 бр. водомер, по който да се отчита разходът за подгряване на вода. Отоплението в общите части не е било изключено. След приключване на отоплителен сезон 2023 г. – 2024 г. не е бил осигурен достъп за отчет на показанията на водомера в имота и количеството топлинна енергия за подгряване на вода е начислена по нормативен път на база един потребители (с оглед начисленото количество от 50 куб.м.), а за следващия отоплителен сезон е начислена на база реален отчет на показанията на водомера.

Топлинната енергия за отопление на имота е начислена по реалния отчет на уредите (предвид наличието на техническа възможност за снемане на показания без необходимост от осигуряване на достъп от страна на потребителя). ТЕ, отдадена от сградната инсталация е начислена по нормативен път съобразно отопляемия обем на имота. Съгласно заключението на експерта, дължимата сума за ТЕ за процесния период е в размер на 856,97 евро.

Вещото лице е установило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че дяловото разпределение за периода е извършено в съответствие с нормативните изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и публично известните общи условия. Общият топломер е преминавал метрологични проверки през 2021 г. и през 2024 г., при които не са констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Във връзка с неосигурения достъп за отчет на водомера в имота на ответника и начисляването на ТЕ за подгряване на вода за двама потребители, съдът приема следното:

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. От така посочената подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на вода за единия отоплителен сезон от процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Редът за отчитане на 4 показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл.