Решение № 1589 от 16.09.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1589 гр.Пловдив, 16 . 09 . 2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав :

Административен съдия :

Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 410/2022г., за да се произнесе , взе предвид следното :

ЕТ Малини – И.Б., представляван от И.Д.Б.,***,

ЕИК *********, с пълномощник адв. Е.Т. оспорва Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ 01-6500/237 от 19.01.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ "Земеделие“, по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, за Кампания 2019, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, като поддържа, че административният орган обвързва прекратяването на биологичния ангажимент с изискването всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, с позоваване на действието на Регламент /ЕО/ № 834/2007г. и Регламент /ЕО/ № 889/2008г., но констатациите на ДФЗ-РА не отговарят на фактическото положение, а изводите за наличие на основание за прекратяване на поетия пет годишен биологичен ангажимент са неправилни и необосновани. Твърди се, че не е налице основание за прекратяване на биологичния ангажимент и оспорения административен акт е издаден при липса на мотиви. Заявено е, че ЕТ Малини – И.Б. е регистриран като земеделски производител с УРН 549429 в ИСАК и е поел пет годишен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, като е одобрен за участие по тази мярка от ПРСР за периода 2014-2020г. с Уведомително писмо /УП/ с изх.№ 02-160-2600/1181 от 24.02.2016г. Цитирана е част от посоченото УП – „най-късно до 30-ти септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж трябва да сте получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от Вас растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция съгласно чл.33, ал.1 т.2 от Наредба № 4/24.02.2015г.“ и е указано „най-късно до 30 септември на петата година от поемане на ангажимента – поне веднъж трябва да представите гореописания сертификат – съгласно чл.39 т.1 „в“ от Наредба № 4/24.02.2015г.“.

С УП от 10.07.2018г. ДФЗ е уведомил жалбоподателя за оторизирана сума по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2015г. – първа година от поетия биологичен ангажимент, като са извършени и последващи оторизации на субсидията – за кампания 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и кампания 2020г. ЕТ е сертифициран за биологично земеделско производство през 2015г. съгл. Сертификат № 05074/03.09.2015г., изд. от Балкан Биосерт и след тази дата му е осъществяван надлежен периодичен контрол и ежегодно са му издавани съответните сертификати за биологично производство. Твърди се, че указанията от УП / 24.02.2016г. са изпълнени през периода на поетия пет годишен ангажимент – надлежно, срочно и в съответствие с инструкциите на административния орган.

Цитирана е редакцията на чл.33 ал.1 т.2 от Наредба № 4 за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за 2014-2020г. към 27.02.2015г. /която разпоредба се твърди, че не е спазена/ с твърдение за изпълнени изискванията на разпоредбата. През 2017г. в чл.33 от Наредба № 4 е въведено изменение – земеделските производители са задължени да удостоверят състоянието на парцелите и произведената продукция – за всеки от подпомаганите парцели, за които е поет петгодишен ангажимент. Заявено е, че промяната е съществена, тъй като изпълнението на ангажимента се обвързва с наличието на сертификат за получена продукция от всеки парцел, а не по предвиденото през 2015г. – сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция. С измененията от 2017г. се въвеждат изцяло нови правила за изпълнение на биологичния ангажимент, които според жалбоподателя не само, че са в противоречие с други действащи разпоредби, но и поставят земеделските производители в невъзможност да изпълнят нововъведените изисквания, освен което сертифициращият орган няма задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се издават за продукция, а не за парцел. Посочено е, че в конкретния случай обжалваният акт е издаден с оглед въведеното последно изменение, с което земеделските производители се задължават да удостоверят състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделска култура, формиращи размера на подпомагане, които правила не са действали към дата/година на възникване на биологичния ангажимент и с тях се въвеждат нови изисквания, които променят драстично изискванията и към начина на сертифициране на продукцията.

Счита се, че при издаване на процесния акт административният орган е пренебрегнал всички факти и обстоятелства, установени в годините на изпълнение на поетия биологичен ангажимент и на практика липса конкретно установено обстоятелство и/или факт, които да съставляват нарушение по смисъла на Наредба № 4/24.02.2015г. или на друг действащ нормативен акт – конкретни фактически основания не са изложени в акта.

В акта е посочено е, че не е изпълнено изискването на чл.33 ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба № 4, но без да е отразено в какво се състои неизпълнението, как е установено и съобразени ли са доводите на жалбоподателя в писмо с вх.№ 02-161-6500/499 от 05.06.2021г. В същото са изложени множество факти, удостоверяващи изпълнение на поетия биологичен ангажимент. Поддържа се, че във вр. с изменението и допълнението на Наредба № 4 са направени уточнения, несъобразени при издаване на акта : парцел по КВС 001008 със съответни номера по БЗС от 2019г. - № 14996-294-1-5 от 13,35ха е с реализиран добив на 20 340 кг. малини, а № 14996-294-1-4 от 6,04ха и № 14996-293-1-1 от 0,28ха са с реализиран общ добив от 650 кг. грах; парцел по КВС 008003, състоящ се от БЗС ***-11 за 2019г. от 7,38 ха е с реализирана продукция от 1800кг. лавандула, като съставляващите го две нови БЗС-та с номера към 2019г.

*** от 2,63ха и *** от 1,61 ха към момента на подаване на заявлението са били заявени като угар, но въпреки това при поемане на ангажимента през 2015г. от парцела по КВС 008003 с БЗС към същата година *** е с площ от 11,69 ха – е реализиран добив на лавандула 7 400 цвят, която е записана в сертификата от 2015г.; парцел по КВС 008017 с БЗС № 03085-579-2-2 от 2019г. от 5,34ха към момента на подаване също е заявен като угар, но още при поемане на ангажимента през 2015г. от парцел по

КВС 008017 с БЗС *** към същата година с площ 5,22ха е добита лавандула 7 400ха цвят, което е отбелязано в Сертификата от 2015г.; парцел с БЗС *** към 2019г. с площ от 3,33ха към момента на подаване е угар и през годините на ангажимента поради ландшафтни проблеми е бил угар, като площта е поддържана и периодично косена, от нея са добивани бали сено и за реализирания добив е уведомен сертифициращия орган. Административният орган не е съобразил и това, че при поемане на ангажимента конкретно посочени парцели с номера по БЗС се намаляват през 2017г., като площта на намалението се добавя към други БЗС и при географско препокриване намаляващите площи, добавяни към други БЗС са били засети с лавандула и са имали добив от лавандула през 2017г. Освен това с писмо вх.№ 02-161-6500/499 от 05.06.2021г. пред ДФЗ са представени всички сертификати за биологично растително производство, реализирани от ЕТ Малини през годините на ангажимента. Представена е и декларация от сертифициращия орган, която също не е взета предвид при издаване на акта.

Счита се, че с оглед изложените данни, формалното цитиране на текстове от нормативната уредба не представлява годни мотиви за издаване на административен акт и в случая не са обсъдени представените от жалбоподателя писмени доказателства. В противоречие с изискването на чл.35 АПК административният орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, вкл. не са изпълнени задълженията по чл.26, чл.28, чл.34 АПК.

Поискана е отмяна на административния акт с присъждане на направените съдебни разноски, ведно с адвокатски хонорар.

В писмено становище по същество се поддържат съображенията от жалбата с твърдение, че от всички обработвани площи е получена биологична продукция. Посочено е, че за част от площите /03085-456-1-8, ***, *** и ***/, отразени в таблица 2 от уведомлението по чл.26 АПК, административният орган е приел, че „не попадат в обединената геометрия с предоставен сертификат за произведена продукция“. С позоваване на СТЕ се поддържа, че в.л. е установило, че от всеки парцел е получена биологична продукция. Тоест, по отношение на спорните площи общо от 12,91 ха /сбор от площите на парцелите в таблица 2 от уведомлението по чл.26 АПК/ СТЕ е установила, че в рамките на 5 – годишният ангажимент ЕТ Малини – И.Б. е получил от всеки от тях биологична продукция. От правна страна също се поддържат доводите в жалбата и потвърдените от в.л. преминавания на площ от един парцел към друг, променящи площите, но с данни за добита лавандула. В случая са представени всички сертификати за биологично растително производство, реализирано от жалбоподателя през годините на ангажимента.

- Ответникът Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” се представлява от ст.юрисконсулт П.М. и оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност на административния акт с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрк. възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По същество представителят на ответника е заявил, че във вр. с чл.33 ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 бенефициентът е представил в ДФЗ – РА сертификати в съответствие с чл.29 пар.1 от регламент № 834/2007 на Съвета /с писмо вх.№ 02-161-6500/861 от 06.08.2020г. - №№ BG340А/2-19 от 23.10.2019г., BG340А/1-18 от 20.07.2018г., BG340А/1-17 от 21.07.2017г., BG340А/1-16 от 22.07.2016 и 05074 от 20.07.2015г., издадени от Балкан Биосерт ООД; с писмо вх.№ 02-161-6500/1392 от 25.11.2019г. – сертификат № BG340А/2-10 от 23.10.2019г., изд. от Балкан Биосерт ООД/. След администриране на представените документи се е установило, че сертификатите не отговарят на изискванията та чл.33 ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015г., тъй като за парцели с № 03085-456-1-9 с площ 1,61ха, № 03085-456-1-8 с площ 2,63ха, № 03085-579-2-2 с площ 5,34 ха, № 03085-579-2-1 с площ 3,33 ха – не е доказана биологична продукция /номерата на парцелите са от Кампания 2019 – пета година от поетия ангажимент/. Посочено е, че ответникът е възразил изцяло срещу заключението по СТЕ, тъй като констатациите и изводите в заключението са на база неприета от ДФЗ декларация изх.№ 9365/06.05.2020г. От събраните по делото доказателства – сертификатите, става ясно, че жалбоподателят не е изпълнил изискването от наредбата за посочените парцели, като не е доказал биологична продукция. Твърди се, че погрешно вещото лице приема, че за спорните 4 парцела има произведена биологична продукция.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Обжалваният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. за Кампания 2019г. изх.№

01-6500/237 от 19.01.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ "Земеделие“ е съобщен на оспорващото лице на 02.02.2022г. /л.83/. Жалбата е подадена на 15.02.2022г. – имейл на АС – Пловдив /л.2/. Оспорването е осъществено в 14 –дн. срок от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт, при което допустимо.

2. Обжалваният акт е издаден от

Зам.Изпълнителния директор на ДФ Земеделие П.С.. Авторство не е оспорено. Със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г.