Определение № 397 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Варна, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000290 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Металекс инвест“ ЕООД, представлявано от адв.З.Й., срещу определение № 293/25.02.2025 година по търг. дело № 368/2024 година на ВОС, в частта, в която са оставенш без уважение: отвода на ответника „Металекс инвест“ ЕООД за местна подсъдност; възражението за разглеждане на делото по общия исков ред, както и искането за конституиране на трети лица – помагачи - Община Варна и ГД „Гражданска и въздухоплавателна администрация“.

Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва основателността на депозираната частна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба от Р. Н. Р., чрез адв. Г. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103861026,, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 63 075,51 лева, представляваща платена сума по развален, а при условията на евентуалност - прекратен по право, договор от 15.10.2021 г., по силата на който ответното дружество, като продавач, се е задължило да построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83,20 1 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в УПИ XIII-286, кв. 14, ж.к. „Младост" - I м.р. гр. Варна, както и съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от 2282.10 кв.м., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 08.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата 918,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 година.

С отговора на исковата молба насрещната страна е направила възражение за потребителски характер на спора и местна неподсъдност на същия съгласно чл.113 ГПК. Въвел е и възражения, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред, а не по реда за търговски спорове. Предявил е искане за конституиране на трети лица – помагачи.

По приложимия процесуален ред за разглеждане на спора:

По предявените искове е образувано търговско дело. С Разпореждане № 3597/09.07.2024 год. ОС – Варна е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника с указание, че има възможността да предяви отговор в двуседмичен срок, на основание чл. 367, ал.1 ГПК. Разпореждането с указание за прилагане на чл. 367, ал.1 ГПК има характер на акт, с който се определя, че делото подлежи на разглеждане по специалния съдопроизводствен ред по търговски спорове.

Изрично в този смисъл е и Определение № 293/25.02.2025 год. , с което съдът е оставил без уважение възражението на ответника по чл. 369, ал.1 ГПК.

В чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшно развитие на делото, както и тези, за които това е предвидено изрично в закона. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено – в този смисъл са мотивите към т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Определението в обжалваната част не попада в сочената категория.

Законодателят не е предвидил и изрична възможност за самостоятелна 2 ревизия на обжалвания акт. Следва да се има и предвид, че постановените от съда актове във връзка с релевантния съдопроизводствен ред подлежат на самостоятелно обжалване единствено в хипотезата на чл. 369, ал.2 ГПК.

Последната подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване.

Нормата на чл. 369, ал. 2 ГПК, урежда изрично възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред, вместо по реда на Глава 32 ГПК. По аргумент за противното, определението, с което съдът оставя без уважение възражението и продължава разглеждането на спора по реда на Глава 32 ГПК не подлежи на обжалване /Определение № 477 от 6.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1964/2016 г., II т. о., ТК/.

При съвкупната преценка на гореизложеното предявената частна жалба следва да се остави без разглеждане в коментираната част.

По отвода за местна подсъдност:

Оплакванията на частния жалбоподател са обосновани с приложение на разпоредбата на чл. 113 ГПК, според която исковете на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Поддържа се, че съдът не е събрал данни за настоящия адрес на ищеца към 15.10.2021 год. – датата на сключване на процесния договор.

Възражението е изцяло неоснователно. Пред ВОС са представени удостоверения за настоящ и постоянен адрес на ищеца, издадени от длъжностно лице при Община Варна, ЕГРАОН по реда на чл. 25, ал.1 Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съобразно приложеното официално удостоверяване, считано от 07.03.2006 год. до датата на депозиране на исковата молба ищецът е с настоящ адрес в Област Варна, обуславящ надлежното сезиране на ОС – Варна.

Отделен е въпросът, че отводът за местна подсъдност, като всяко процесуално възражение, следва да е предявен при наличие на правен интерес. В настоящия случай избраната местна подсъдност съвпада с общата такава - искът е предявен и пред съда, в района на който е седалището на ответника /чл.105 ГПК/.

Определението на АС – Варна в разглежданата част не подлежи на касационно обжалване - т. 9 в от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по 3 тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По привличането на трети лица – помагачи :

В депозирания от ответника отговор е отправено искане по чл. 219 ГПК за привличане на трети лица като подпомагащи страни, а именно – Община Варна и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията с доводи за обвързване на посочените лица с мотивите на евентуално неблагоприятно за ответната страна решение.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за връщане на даденото, основан на твърдения за разваляне на договорна връзка, евентуално – за прекратяването й по право поради обективна невъзможност за изпълнение. Въпросът за виновното неизпълнение на ответника, респ. за потестативното право на ищеца да развали договора, има преюдициално значение за спора по главния иск. Наличието на обективна невъзможност за изпълнение има преюдициално значение за спора по евентуалния иск.

Ответникът поддържа, че първоначално издаденото строително разрешение за обекта е било отменено след обжалване от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ поради необходимост от съгласуване по реда на чл.16б, ал.1, т.6 ЗГВ. В последвалата нова съгласувателна процедура ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ постановила окончателен отказ. Ответникът пристъпил към преработка на инвестиционните проекти, които след ново съгласуване от ГД „ГВА“ били одобрени. Издадено било ново разрешение за строеж. На ищеца било отправено предложение да определи и закупи обект от новопроектираната сграда, което последният не приел.

Налице е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД.

Поддържа се, че вследствие на гореописаните действия ответникът е бил във временна невиновна невъзможност да изпълни дължимата престация до датата на издаване на ново строително разрешение. Невъзможността е отпаднала след преработка на проектите и издаване на ново строително разрешение. Липсват основания за прекратяване на договорната връзка както поради разваляне от ищеца, така и по право. Претендира се отхвърляне на предявените претенции.

Искането за конституиране на трети лица – помагачи е мотивирано с възможността за предявяване на регресни претенции срещу Община Варна и 4

ГД“ ГВА“, тъй като действията на посочените лица е обусловила временната невъзможност за изпълнение на ответника.

В частната жалба се поддържа, че правният интерес от привличането произтича от пораждането на „негативна материално-правна последица от неблагоприятното решение“. Такава последица съставляват вредите от неизпълнението на договора, вкл. обезщетението за забавено плащане – предмет на иска.

Привличането на трето лице - помагач е средство за защита на привличащата страна, която се стреми да го обвърже с установителното действие на мотивите – чл.223, ал.2 ГПК. Предпоставка за привличане на трето лице - помагач е наличието на правен интерес. Такъв е налице, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко зависят от правоотношението, предмет на делото.

Интересът е налице, когато съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице.

Единствената връзка на третите лица с настоящото материално правоотношение се свежда до това, че Община Варна е издател на първоначалното и на последващото строително разрешение. ГД „ГВА“ е упражнила законовоустановеното си право да обжалва строителното разрешение и е участвало в съгласувателна процедура като орган по чл.16б, ал.1, т.6 ЗГВ за обекти в района на летищата и тяхната околност в обхвата на нормативно определените сервитутни зони и зоните на влияние, както и на въздушните трасета във връзка с осигуряване на сигурността и безопасността на въздухоплаването. Не са наведени твърдения за виновно действие или бездействие на посочените административни органи, респ. правното основание на твърдяните регресни претенции срещу третите лица, остава неуточнено.

Следва да се има и предвид, че сочените регресни обезщетителни правоотношения не зависят пряко от правоотношението, предмет на делото.

Осъдителната претенция за връщането на даденото по договора произтича от общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Исковата претенция няма обезщетителен характер. Привличането не обезпечава правното положение на страната в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

5

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Металекс Инвест“ ЕООД представляван от адвокат З.Й., срещу определение № 293/25.02.2025 година по търг. дело № 368/2024 година на ВОС, по отношение произнасянето за разглеждане на спора по реда на особеното исково производство по гл. 32 ГПК, като недопустима.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 293/25.02.2025 година по търг. дело № 368/2024 година на ВОС в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в потвърдителната част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6