Решение № 381 от 23.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2024/2025
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602024 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.01.2025 година по НОХД № 17834/2023 година, СРС, НО, 116 състав, подсъдимата Д. Х. Б. е призната за НЕВИНОВНА в извършването на престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК , поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана изцяло по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава. Държавното обвинение счита, че от събраните доказателства се установява както съставомерността на извършеното престъпление, така и неговото авторство.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на прокурора. Поддържа се, че съдът неоснователно и в противоречие с процесуалния закон не е допуснал поискано от прокурора изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. В допълнение към протеста са изложени аргументи, че съдът не е извършил правилен анализ и оценка на доказателствата, а от там е извел и погрешни фактически и правни изводи, в 1 резултат на което се е стигнало до постановяването на неправилна, необоснована и незаконосъобразна присъда. Още веднъж се моли за нейната отмяна и за постановяването на нова осъдителна такава или за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд представителят на прокуратурата, счита че в производството пред СРС са събрани доказателства, че подсъдимата е автор на инкриминираните документи. В този смисъл намира протестираната присъда за правилна, а доводите в протеста за неоснователни.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на подсъдимата Б. – адвокат К. Д., излага доводи, че първостепенният съд е направил анализ на всички доказателства, включително обясненията на подсъдимата и заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи. Твърди, че съдът в мотивите си подробно се е спрял на всички аргументи, посочени в протеста на прокуратурата, като се моли същият да бъде оставен без уважение. Иска се потвърждаване на оправдателната присъда.
В правото си на последна дума, подсъдимата моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правата на държавното обвинение и в частност правото му да повдига и поддържа конкретно обвинение, тъй като неправилно е отказал да допусне изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК, въпреки своевременно и надлежно отправеното от прокурора искане.
Доказателствата по делото – в частност петорната съдебно-графическа експертиза – обосновават предпоставките на закона за промяна в обстоятелствената част на обвинението, разкривайки възможно съучастие на 2 подсъдимата Д. Х. Б. с неустановено лице при съставянето на неистинските официални документи, както и за промяна на датата на извършване на престъплението.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е ограничило значително правата на обвинението и възможността да повдига и поддържа конкретно обвинение.
В хода на съдебното следствие, в открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 година, прокурорът от СРП, позовавайки се на разпоредбата на чл.287 НПК е направил искане за изменение, като е счел, че са налице процесуалните основания на чл.287 ал.1 НПК за изменение на обвинението спрямо подсъдимата Д. Б., тъй като са установени основания за съществено изменение на обстоятелствената му част. В подкрепа на изложеното от него е становището на вещите лица по приетото в съдебното заседание заключение, че подписът в графа съдия по вписванията категорично не е положен от подсъдимата, а отговор на въпроса дали подсъдимата е положила подписа си в графа нотариус не може да бъде даден. От друга страна вещите лица са категорични, че именно подсъдимата е изписала ръкописните текстове, представляващи цифри върху двата инкриминирани документа. Това, наред с показанията на свидетелите и заключението, че подписите са положени с химикална паста с идентични оптико-физични свойства с ръкописния текст, с изключение на датата 28.09.2015 година, дава основание да се приеме, че престъплението е възможно да е извършено в съучастие с неустановено по делото лице, като подсъдимата е действала като съучастник. Прокуратурата е поддържала по-тежката форма на съучастие, а именно съизвършителство, но това принципно не изключва възможността на съда да премине към по-леката форма на съучастие, а именно помагачество, в случай, че се докажат всички останали предпоставки на закона за ангажиране на наказателната отговорност на лицето.
С протоколно определение от съдебно заседание от същата дата, СРС, НО, 116-ти състав не е допуснал така направеното изменение на обвинението, като се е мотивирал, че съгласно чл. 287 НПК прокурорът е имал право да измени обвинението в съдебното следствие в обстоятелствената му част, като подобно изменение подлежало на съдебен контрол за допустимост и законосъобразност. Съдът отбелязал, че при упражняване на това правомощие е бил задължен да следи дали новото обвинение отговаря на изискванията за яснота, като от него трябва да бъдат видни всички фактически елементи на престъплението, включително време, място, начин и механизъм на извършване на деянието.
След като разгледал искането на прокурора, съдът намерил, че новото 3 обвинение съдържало съществени неясноти. На първо място, не било посочено каква форма на съучастие по отношение на неизвестния извършител се твърди - дали съизвършителство, помагачество или подбудителство, нито били изложени конкретни действия на нововъведения неизвестен съучастник.
Съдът подчертал, че прокурорът за първи път е въвел твърдение за съучастие в рамките на съдебното следствие, което според доктрината и практиката било спорно и недопустимо. Затова съдебният състав преценил, че подобно изменение не може да бъде допуснато.
На второ място, съдът е посочил, че прокурорът не е индивидуализирал ясно кои са ръкописните цифри, които се твърди, че подсъдимата е изписала в двата официални документа – нотариален акт и удостоверение за вписване в Агенция по вписванията. Тази липса на конкретика представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като правела обвинението неясно.
На трето място, съдът констатирал противоречие – твърдяло се, че документите са неистински поради изписване на цифри от подсъдимата, но същевременно прокуратурата поддържала и тезата, че документите имали привиден вид, че произхождат от други лица. Тази противоречивост, заедно с неясната роля на твърдения съучастник, довела до невъзможност да се изведат ясно фактите и индивидуалния принос на подсъдимата и евентуалния съучастник.
Поради тези процесуални нарушения и неясноти съдът преценил, че измененото обвинение не следва да бъде допускано, като оставил искането на прокурора без уважение.
При така изложените факти от процесуално естество, извършени в хода на съдебното производство пред СРС, въззивният съд прие действията на СРС, НО, 116-ти състав, свързани с недопускането на конституционно уреденото право на държавното обвинение да повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер за незаконосъобразни, извършени в нарушение на процесуалните норми.
Институтът на изменение на обвинението в съдебно заседание е регламентиран в разпоредбата на чл. 287 НПК.
Предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. При определени обстоятелства процесуалният закон допуска изменение в предмета на делото, като инициативата е предоставена на страната по обвинението – прокурора.
4
Според решение № 14/1999 година на Конституционния съд на РБ по к.д.
№ 1/99 година прокуратурата привлича към отговорност лицата „чрез предявяване пред съда по надлежния процесуален ред на обвинение за извършване на конкретно престъпление“. От момента на образуване на съдебното производство прокурорът започва да упражнява правомощието си да поддържа обвинението – той е страна и то равноправна с другите страни в процеса, а не господар на процеса, какъвто е в досъдебната фаза.
Непосредствената задача, която следва да реши института на изменение на обвинението е да осигури реализирането на целта на наказателния процес – разкриване на истината и правилното прилагане на закона, съчетано с гаранции за правото на защита на подсъдимия спрямо фактите и спрямо правната квалификация на обвинението.
Разпоредбата на чл. 287 ал.1 НПК е категорична, че прокурорът може да повдигне ново обвинение, когато в хода на съдебното следствие се установи или основание за съществено изменение на обстоятелствата на престъплението или необходимост от прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Тоест когато счита, че основни (определящи) обвинителната теза по време, място, предмет на обвинението факти са установени от събрани в хода на състезателното съдебно следствие доказателства или следва да се влоши (чрез по-тежко наказуема квалификация при еднакви факти на престъпната деятелност) положението на предаденото на съд лице. Правомощието на прокурора да измени само съществените факти на деянието или квалификацията на престъплението съответства на процесуалната възможност подсъдимият да поиска отлагане на съдебно заседание с цел подготовка по новото обвинение, по аргумент от чл.287 ал.3 НПК. В случая представителят на СРП е упражнил по законосъобразен начин правомощието си по чл. 287 ал.1 НПК, тъй като единствено е привнесъл в обвинението нови факти, свързани с времето на извършване на деянията и формата съучастие с неизвестен извършител.
В Решение 723-92-II се приема, че обстоятелствената част на обвинението обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които индивидуализират (от обективна и субективна страна) извършеното престъпление и неговия автор.
Кръгът от тези обстоятелства се определя във всеки конкретен случай в зависимост от това дали съдържат признаци от значение а) за правната квалификация на обвинението и (или) б) само за степента на наказателната отговорност. В същото решение се сочи, че обстоятелствената част се изменя съществено, когато обстоятелствата, на които се основава изменението а) влошават (утежняват) наказателноправното положение на обвиняемия и (или) б) пораждат необходимост от нови усилия на защитата при упражняване 5 правото на защита.
Същественото е изменението на обвинението да е направено от надлежен орган (прокурор), да е своевременно и да е допустимо, а направеното от прокурора от СРП, според настоящият съдебен състав отговаря на посочените изисквания. С отказа си да допусне направеното изменение на обвинението СРС съществено е нарушил процесуалното право на държавното обвинение по реда на чл. 287 НПК, което нарушение не е санирано впоследствие - налице е постановена оправдателна присъда, тоест ако първостепенният съд законосъобразно бе осъществил правомощията си, свързани с упражняване на правото на СРП да измени обвинението, съществува възможност резултатът, обективиран в съдебния акт, да бъде благоприятен за поддържащата обвинението страна.
Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c0dc231-6f15-4091-b4a9-9f07418319de