Решение № 198 от 09.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000726 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на „ЗД Евроинс“АД със седалище гр.София, срещу решение № 260014 от 27.10.2022г. по търг.дело № 16/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Х.

М. от с.Козица, община Попово обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни физически и психични изживявания, настъпили в резултат на ПТП от 19.12.2019г. на път III-2002 км 32 + 764, причинено от водача на лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № Т ХХХХ Х, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, за разликата над 5 000лв. до присъдените 25 000лв.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано.

Оспорва крайните изводи на съда по отношение на възражението за съпричиняване и определения базов размер на обезщетението.

1

Твърди че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице принос на пострадалата, тъй като седалката, на която е седяла не е била оборудвана с предпазен колан. Твърди че това обстоятелство е останало неизяснено по делото поради процесуално нарушение, допуснато от съда.

Твърди че на допуснатия въпрос била ли е оборудвана седалката, на която е пътувала ищцата с изправен предпазен колан от вещото лице е дадено заключение без да бъде извършена непосредствена проверка на механизма му, още повече че за конкретната седалка липсват данни в протокола за оглед.

Твърди че е следвало да бъде поставена допълнителна задача за оглед на микробуса на място, което искане съдът не е уважил. Твърди че искането е направено своевременно след изслушване на обясненията на експерта в съдебно заседание. Оспорва и начина, по който експертът и съдът приемат, че на мястото липсва изправен предпазен колан. Липсата на данни в протокола за оглед, представлява пропуск при огледа и не може да се ползва за отговор на въпроса за изправността на колана. Твърди че на снимките от фотоалбума, макар и не много ясно се вижда, че колан на седалката има. Излага, че поради допуснатото процесуално нарушение съдът е достигнал до неправилен извод за неоснователност на възражението за съпричиняване.

Оспорва приетия от съда размер на обезщетението, като твърди, че същият е прекомерно завишен и необосновано висок с оглед на травматичните увреждания. Сочи че пострадалата е получила рана на главата в челна дясна част на главата, без данни за мозъчно сътресение, отоци и кръвонасядания в областта на дясна колянна става и подбедрица, кръвонасядане на дясно бедро и навяхване на лява колянна става. Счупвания на тялото и други съществени травми не е имало. Сочи че последиците, изразяващи се в смутена подвижност и походка се дължат на това, че ищцата не е потърсила медицинска помощ. Помощ е потърсила едва след като са настъпили усложнения. Проблемите с походката в момента са следствие на прекаран инсулт и на отказ от лечение.

Твърди че справедливият размер на обезщетението е 10 000лв., което следва да бъде намалено наполовина поради доказан принос на пострадалата.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до 25 000лв. да бъде 2 отхвърлен. Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна В. Х. М., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.32 от ЗА. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

В депозирана за съдебно заседание молба от „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище гр.София, трето лице помагач на въззивника „ЗД Евроинс“ АД, се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. Х. М. срещу „ЗД Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 19.12.2019г., причинено виновно от М М М при управление на лек автомобил „Мазда 626“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 5 000лв. и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 30 00лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до присъдените 25 000лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 19.12.2019г., вината на водача М М М и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между 3 застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Меджидов вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението:

Не е спорно, че пострадалата В. М. е била пътник в микробуса и при пътно-транспортното произшествие е получил следните травми: разкъсно контузна рана по челната област на главата, без данни за загуба на съзнание, навяхване на двете коленни стави със събиране на кръв в дясната ставна цепка на колянната ставна цепка. Първоначално е прегледана в спешното отделение, където е направена превръзка на откритата раната на челото. На 09.01.2020г. е прегледана е от специалист по ортопедия и травматология, при който са установени, значителни отоци и кръвонасядания в областта на дясна колянна става и подбедрица, кръвонасядане по дясно бедро, силни болки и смутена подвижност и походка. Направена е терапевтична пункция на дясната колянна става като са евакуирани около 50 куб.см. кръвениста течност. Уточнено е от експерта, в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивния съд изцяло, че клиничната картина на навяхване на двете коленни стави и хемартрозата /събирането на кръв в дясната колянна става/ се проявява в един по-късен период, който е необходим за събиране на кръв в колянната цепка и кръвоизливите в мускулите на бедрата и подколенниците. Посочено е от експерта, че навяхването на дясната колянна става със събирането на кръв в дясната колянна става е причинило на М. трайно затруднение на движението на долен десен крайник със срок на възстановяване около 2 месеца, а на лявата колянна става е причинило затруднение на движението на ляв долен крайник за около 25 дена. Към момента има оплаквания от нестабилност в областта на дясната колянна става и смутена походка и се движи с помощни средства.

4

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ю М М, съпруг на пострадалата, и А А Х., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, тези на съпруга, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено, че раната на главата и е била зашита и след около 10 – 15 дни са и махнали конците. Краката и са били в много лошо състояние – коленете са били надути и посинели. В. трудно е ходила, имала е нужда от помощ за всяко движение. Първите седмици имала нужда от чужда помощ защото не е можела да се движи и обслужва. Около два- три месеца след катастрофата се е предвижвала с помощта на бастун, не е можела да изкачва стълби без чужда помощ, куцала, като накуцването продължава и понастоящем. Свидетелите сочат че след катастрофата В. се е променила и психически – спряла да говори, не излизала от вкъщи сънувала постоянно катастрофата, страхувала се от коли и превозни средства. Свидетелката сочи че В. след катастрофата през месец май 2020г. получава инсулт, като свидетелката уточнява, че промените в състоянието и – трудна подвижност, накуцване, нежелание за разговори са се проявили преди инсулта, а след него положението се е влошило повече.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 25 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 19.12.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 52 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – разкъсно контузна рана по челната област на главата, без данни за загуба на съзнание и навяхване на двете коленни стави със събиране на кръв в дясната ставна цепка на колянната ставна цепка, както и от проведеното лечение - терапевтична пункция на дясната колянна става.

За да определи този размер въззивният съд отчита и периода на възстановяване от около два месеца и интензитета на болките и страданията.

5

По възражението за съпричиняване:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалата М. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради това че е пътувала в микробуса без поставен обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалата, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Не е спорно по делото, че М. е била пътник в микробуса, пътувала на трети двоен ред зад водача, мястото до прозореца. Установено е от свидетелските показания на св.М и е безспорно пред въззивния съд, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Установено е от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че ако е била с правилно поставен обезопасителен колан тялото на М. щеше да остане на седалката и нямаше да полети по инерция напред с последващо падане върху пода на автобуса е да получи уврежданията в областта на челото и двете колене.