Решение № 13 от 23.02.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. П. 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Административно наказателно дело № 20243520200033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ц. А. М. от гр. В., чрез пълномощник: адв. Р. Д. от ВАК, против Електронен фиш, серия *** на ОД МВР – Т., с който на жалбоподателя му е наложено наказание глоба в размер на 600 лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал.

1, т. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят възразява срещу констатациите, че той е управлявал на процесната дата процесното МПС, като твърди, че по същото време е бил на работа в Г*.

Искането в жалбата е електронният фиш да бъде отменен и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява пълномощник: адв. Р. Д. от ВАК, която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, изпратено заедно с административнонаказателната преписка по издаване на процесния електронен фиш, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, както и е направено искане за присъждане на разноски. В случай, че електронният фиш бъде отменен, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя е над минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г., е направено искане за намаляване на същото до предвидения н наредбата минимум.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема следно от фактическа страна:

Първоначално е издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия ****, за това, че на 14.06.2023 г., в 15:41 ч. в с. С., общ. П. обл. Т., ул. „*** – населено място, обозначено с пътен знак Д11, с ограничение на скоростта 50 км/ч, собственикът на л.а. *** – Т€А.А., е 1 управлявал лекия автомобил със скорост 95 км/ч, установена след отчетен толеранс от 3 км/ч. Посоченото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ***, насочено към гр. П. Отчетено е превишаване на допустимата за движение в населено място скорост с 45 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ с посочен номер. Така за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на собственика на автомобила му е наложено наказание „глоба“ в размер на 840.00 лв.

Собственикът на автомобила – Т.А., е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с копие на СУМПС, в която същият е декларирал, че на 14.06.2023 г. е предоставил МПС на Ц. А. М. и на същата дата в 15:41 ч. превозното средство е било във владението на посоченото лице.

Във връзка с подадената декларация горепосоченият електронен фиш е анулиран и АНП по него е прекратено, като е издаден процесният Електронен фиш за налагане на глоба, серия ***, за това, че на 14.06.2023 г., в 15:41 ч. в с. С., общ. П. обл. Т., ул. „*** – населено място, обозначено с пътен знак Д11, с ограничение на скоростта 50 км/ч, лицето Ц. А. М. е управлявало л.а. *** със скорост 95 км/ч, установена след отчетен толеранс от 3 км/ч.

Посоченото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ***, насочено към гр. П. Отчетено е превишаване на допустимата за движение в населено място скорост с 45 км/ч. Така за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на водача на автомобила му е наложено наказание „глоба“ в размер на 420.00 лв.

Нарушението е заснето, изготвена е и приложена по делото снимка към ЕФ, в която е отразена скоростта, локацията, датата, идентификационния номер на уреда, с който е установено нарушението и др. Към административнонаказателната преписка са приложени: заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, видно от което техническото средство, с което е установено нарушението е със срок на валидност – до 07.09.2027 г.; приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126; протокол от проверка № *** г. от БИМ, съгласно което при проверката е установено съответствие на автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, с одобрения тип.

Приложено е и заверено копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система за мястото и датата на констатираното с ЕФ нарушение. Приложени са сертификат и удостоверение на служител на ОД МВР – Т. за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1. Приложени са организационно-технологични правила за работа с мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване контрол на скоростта модел ARH CAM S1, утвърдени със заповед от 12.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи.

Приложена е справка за излизания и влизания от и в Република България на лицето Ц. А. М., от която е видно, че същият има влизане в страната на 24.01.2023 г., излизане – на 03.02.2023 г., ново влизане – на 02.12.2023 г., ново излизане – на 28.12.2023 г. в 16:27 ч. и ново влизане – на 28.12.2023 г. в 22:45 ч.

От приложеното по делото заверено копие на разпечатка от дигитална карта на водача е видно, че на процесната дата – 14.06.2023 г., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил в Г*.

Данни за връчването на електронния фиш се съдържат в приложената справка от АИС – КАТ, където за дата на връчване е посочена 04.12.2023 г.

Горепосочената фактическа обстановка е установена посредством събраните и 2 подробно описани по-горе писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав на съда намира същата за изцяло основателна по следните съображения:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № *** г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, съгласно легалното определение, дадено с разпоредбата на § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Със Заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП.

В конкретния случай съдът приема, че при издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно: нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Смисълът, вложен от законодателя в израза: „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство.

3

По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че към датата на извършването му нарушението е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ бр. *** г.), в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са спазени стриктно.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В конкретния случай собственикът е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с копие на СУМПС, в която същият е декларирал, че на 14.06.2023 г. е предоставил МПС на Ц. А. М. и на същата дата в 15:41 ч. превозното средство е било във владението на посоченото лице. Именно във връзка с тази декларация е издаден оспорваният в настоящия процес електронен фиш за налагане на глоба, серия *** срещу лицето, посочено в декларацията и настоящ жалбоподател – Ц. А. М..

С оглед обаче на приложената към адиминстративнонаказателната преписка справка за влизанията в и излизанията от РБ на Ц. М., от която е видно, че към датата на нарушението – 14.06.2023 г. горепосоченото лице не се е намирало на територията на Република България, както и с оглед представената по делото разпечатка от дигитална карта на водача, настоящият състав на съда приема, че неправилно това лице е било привлечено към административнонаказателна отговорност.

И независимо от факта, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, обстоятелството, че не е доказано по категоричен и несъмнен начин лицето, което е извършило процесното нарушение, е основание за отмяна на издадения електронен фиш поради неговата незаконосъобразност.

При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът приема следното:

С ъ гл а с н о чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл. 143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.