Решение № 82 от 04.09.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Чирпан, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20265540200129 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от З. А. А. с ЕГН: ********** с адрес:

***, чрез адв. Атанас Милчев Димитров от АК - Пловдив със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Бяло море“ № 2, против Електронен фиш Серия „К“ № 12552624/30.03.2026 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, с който му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 153,39 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш Серия „К“ № 12552624/30.03.2026 г. издаден от ОДМВР Стара Загора и наложената с него имуществена санкция за извършено административно нарушение, като неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли съдът да присъди в полза на доверителят му направените съдебни разноски, за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явяват и не изпращат представител, но взима писмени становища по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ел. фиш като правилен и целесъобразен. Претендира ю.к. възнаграждение в максимален размер. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата 1 е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Електронен фиш Серия „К“ № 12552624/30.03.2026 г. издаден от ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 153,39 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, затова че: “На 30.03.2026 г. в 13:04 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, на път ВТОРИ КЛАС, номер 66, на 92.7. км., на к – щето за с. Свобода, управлява към гр. Чирпан при ограничение на скоростта от 60 кв./час въведено с пътен знак B – 26 и заснето с радарна система АТСС TFR1 - M и отчетен толеранс от 3 км. с МПС ***“, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № *** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № TFR1 – M 572:

- разрешена скорост – 60 км./ч.

- установена скорост – 93 км./ч.

- превишена скорост – 33 км./ч.

Собственик, на когото е регистрирано МПС и ползвател: З. А. А. – законен представител на фирма „***“ ООД, с. *** ЕИК: ***/ ЕГН: **********.“ Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

2

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и протокол по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола не е приложена снимка от разположението на техническото средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били автомобили, движещи се в посока от изток на запад. Отразени са и броя на установени нарушения 3. Протоколът е регистриран с № 1696/ 31.03.2026 г.

Посочено е в протокола, че посоката на задействане на АТСС е от изток на запада , като обаче в протокола не е отразено къде точно е позиционирано АТСС спрямо пътния знак, с който е въведено ограничението.

От приложените по делото два броя Схеми на хоризонталната и вертикалната сигнализация на път II 66 от км.991+000 в посока от гр. Стара Загора към град Чирпан, т.е. от изток на запад до км. 92+812 действително се установява, че в района на съществуващото в този пътен участък кръстовище/ упоменато и в обжалвания ЕФ като кръстовище за с.

Свобода/ скоростта на движение на МПС по път II-66 е била ограничена до 60 км. /ч.

Ограничението е въведено с пътен знак В 26 , поставен на км.92+134 в посока към град Чирпан, т.е. от изток на запад, посоката контролирана от органите на МВР. След това от представените по делото два броя Схеми се установява, че на км.92+382 в посока към град Чирпан/ както изрично, но и лаконично е отбелязано в обжалвания ЕФ / се намира кръдстовището за село Свобода.

В атакувания ЕФ е посочено, че се касае за нарушение при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В протокола по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. също е посочено, че се касае за ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак, като в протокола не е посочено в съответната графа какво е разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението, до разположеното АТСС в метри.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника към Закона за движение по пътищата, забраната, въведена с пътен знак В26 важи до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

В случая няма поставена табела Т2, която да означава разстоянието на действие на знака, не се установява преди или след мястото на нарушението да е поставен знак отменящ забараната, поради което съдът приема, че същата важи до следващото кръстовище.

В т. 8 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "Кръстовище", а именно място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно 3 ниво. Легалната дефиниция за път е дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Следователно от горното се установява по категоричен начин ,че мястото на извършване на нарушението , а именно км.92,7 така както е посочено в обжалвания ЕФ не е обхванато от въведеното с посочения по горе пътен знак В 26 ограничение на скоростта.

Следователно мястото на нарушението път ІІ-66 км. 92+700 е след зоната на действие на ограничението от 60км/ч, въведено с пътен знак В 26. Дори да се приеме, че АНО е имал предвид за място на нарушение км.92+007 то тогава това място също не попада в зоната на действие на ограничението на скоростта като обаче вече е преди действието на знак В 26 .

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение.

Посочените по- горе нарушения са от категорията на съществените процесуални нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.

Недоказването от страна на наказващия орган на надлежното установяване на административното нарушение с посоченото в електронния фиш техническо средство в посочения участък от път е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания електронен фиш. С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените основания, поради което обжалвания електронен фиш да бъде отменен. / В тази насока изрично виж Решение № 147 от 09.06.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 94/2022 г. / По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.

143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде 4 издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: