Определение № 13950 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13950 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110158344 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 72747/09.03.2026 г. от ответника М. Х., с която се иска изменение на Решение № 2806/14.02.2026 г. по ГД № 58344 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски, тъй като съдът неправилно е преценил, че доказателства за извършването на разноски не са представени.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на искането за изменение от насрещната страна.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, в съответствие с разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молителят е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

В Решение № 2806/14.02.2026 г. по ГД № 58344 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с. съдът е посочил, че ответниците не са представили доказателства за извършени в производството разноски. По отношение на М. Х. тази констатация на съда е неправилна, доколкото с молба вх. № 333309/13.10.2025 г. по делото е представен както списък по чл. 80 ГПК, така и договор за правна защита и съдействие. От документите, представени с 1 посочената молба, се установява, че съгласно т. 2 от договора за правна защита и съдействие страните по него са уговорили възнаграждение в размер на 1000,00 лв., което било заплатено в брой на датата на сключване на договора – 24.03.2025 г. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в този случай договорът има характер на разписка за заплатената сума.

Предвид изложеното се налага извод, че М. Х. в рамките на уредените процесуални срокове – до приключване разглеждането на делото в о. с. з., е представил доказателства за реално извършените от него разноски в производството.

При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М. Х. следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Доколкото исковете срещу този ответник са отхвърлени изцяло, принципно се дължи цялата претендирана сума за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

От посочения нормативен текст следва, че възражението за прекомерност следва да е мотивирано. В разглеждания случай ищецът в исковата молба е направил бланкетно възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, още преди по делото въобще да е постъпил отговор на исковата молба, респ. да е направено искане от тяхна страна за присъждане на разноски. Ето защо това възражение не следва да се разглежда по същество.

Ето защо и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 2806/14.02.2026 г. по ГД № 58344 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с. в частта за разноските по реда чл. 248 ГПК, като ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. И. Х., ЕГН ********** сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), представляващи разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3