Решение № 218 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110212703 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12703 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

1

Образувано е по жалба на „В. ООД срещу електронен фиш № **********, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, (съгласно редакцията в сила към момента на твърдяното нарушение) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

В случая, съгласно посоченото в ЕФ, се касае за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, което при стриктно тълкуване на посочената разпоредба на ЗДвП в редакцията и към датата на нарушението, би следвало да доведе до извод, че обжалваният фиш е бил издаден без правно основание, доколкото по аргумент за обратното, нарушенията по ал.3б не попадат в приложното поле на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, като те би следвало да се санкционират след издаване на АУАН и НП. Налице е противоречива съдебна практика по чл. 179 от ЗДвП, като според настоящата инстанция, доколкото административнонаказателната отговорност не следва да се прилага по аналогия, издавайки обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и НП, административнонаказващият орган 2 е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място съгласно ЕФ нарушението се изразява в това, че за посоченото в него ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В ЕФ обаче липсва посочване на действително дължимия и незаплатен размер на пътната такса или на характеристиките, въз основа на която тя би могла да се изчисли по посочената разпоредба.

Тази непълнота касае съществен елемент от състава на нарушението, който възпрепятства жалбоподателя да организира защита по фактите си, която защита в случая включва и твърдения за извършено плащане на дължимата такса. По този начин на свой ред настоящата инстанция е възпрепятствана да провери фактическата обстановка и да прецени тежестта на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

На следващо място, в чл. 2, § 7 от Регламент ***********204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение *********750/ЕО: е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство се привежда в съответствие с въпросните изисквания на Регламент ********204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Целта на тези изменения е привеждане националното законодателство в съответствия с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, но макар към датата на настоящото нарушение все още да не са влезли в сила разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, разпоредбите на посочения Регламент имат пряко действие. Поради това и атакуваният ЕФ е издаден при противоречие с реда на реализиране административнонаказателната отговорност, предвиден в Регламент (ЕС) **********204, тъй като собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък, като ако след уведомяване, той не стори това доброволно, е трябвало да се образува административнонаказателно производство. В този смисъл са и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. № 5353/2024 г. на АССГ, Решение № 8696 от 14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на АССГ и др.

По така изложените съображения жалбата се явява основателна и ЕФ следва да бъде отменен като постановен в нарушение на процесуалния закон.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива в размер от 660 лв. – адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна 3 прави възражение за прекомерност на сторените разноски. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената правна защита, с оглед актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира, че следва да присъди разноски в размер от 400 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, с който на „В.-02“ ООД на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „В. ООД с ************** сумата от 400 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4