Решение № 151 от 15.07.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Павликени, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20254140100277 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. К. Л., чрез пълномощник – адвокат Д. Д. Г. – АК- Л. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 400.00 лева, лихвен процент 25.41 %, при ГПР 49.03 %, с общо дължима сума 433.88 лева, при 4 броя погасителни вноски. Посочва, че в чл. 5 от процесния договор е предвидено обезпечава чрез поръчителство предоставено от М. Bank в полза на ответника. Сочи, че едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество, а именно М.

Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 192.00 лева.

Изложени са твърдения, че общо дължимата сума не е посочената в процесния договор, а сума в размер на 625.88 лева. Твърди се в исковата молба, че ищецът е заплатила сума в размер на 483.00 лева на ответното дружество, като намира, че сумата от 83.00 лева е платена при изначална липса на основание, предвид нормата на чл. 23 ЗПК. Твърди се недействителност на процесния договор, тъй като условие за сключване на договор за поръчителство с точно определено от ответника дружество е задължително условие за отпускането на заема, а възнагражденито по договора за 1 поръчителство е разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. Изложени са твърдения, че разпоредбата на чл. 5 от процесния договор предвижда изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то, тъй като е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която следва да му се плати възнаграждение, но според ищеца по този начин се заплаща възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция. Твърди се в исковата молба, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Посочва, че възнаграждението представлява пряк разход, свързан с кредита, тъй като се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално неизпълнение или не е, като същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем твърди, че води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, като намира, че възнаграждението води до неравенство на правата на страните. Навежда доводи, че възнаграждението за гаранта представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите за справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че след справка в ТР по партидата на ответника е установил, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ - М.. Твърди, че дължимото възнаграждение за предоставената гаранция е разсрочено на 4 вноски, съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем, като по този начин сочи, че ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението и посоченият в договора ГПР в размер 49.03% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания, но в него не са включени всички разходи, а именно таксата възнаграждение за гарант, като твърди, че умишлено не е включен в изчисляването на ГПР, което сочи да е основание за недействителност на процесния договор за заем.

Посочва, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран, тъй като не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен 2 действителния годишен процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен процесния договор за предоставяне на потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 83.00 лева, представляваща недължимо платена сума, която сочи, че е платил без правно основание, като част от общо платената сума в размер на 483.00 лева. Твърди, че с оглед пряката свързаност на възнаграждението за гарант с договора за кредит и обусловеност на одобряването на кредита от представянето на договора за поръчителство, то предвид недействителността на договора за кредит, договорът за поръчителство се явява лишен от основание, с оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника, като намира, че плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на същата, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от М. Банк (М.) не е въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер. Изтъква се, че ищецът сам е посочил М. Банк (М.) като поръчител и след получаване на преддоговорната информация, в т. ч. проекти на договорите за кредит и за гаранция, е изпратил потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия.

Поддържа се, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което "Фератум България" ЕООД не е страна, поради което се оспорват като недопустими претенциите, насочени срещу него с искане за прогласяване недействителността на този договор. С отговора на исковата молба ответникът оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно възможността за избор на поръчител и относно дължимите суми, поради което не е 3 налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и по-конкретно, че сключването му е насочено към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Оспорва възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи се, че ищецът има правото да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, като в случая не е упражнил това свое право. С тези доводи ответното дружество "Фератум България" ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че между ищеца К. К. Л., в качеството на кредитополучател и ответното дружество "Фератум България" ЕООД, в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на паричната сума от 400.00 лева, както и наличието на включена в съдържанието му клауза на чл. 5, предвиждаща задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение по договора чрез поръчителство от трето лице, поради което съдът с докладът си по делото е отделил тези обстоятелства като ненуждаещи се от доказване.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г. ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 400.00 лева, при ГПР 49.03 %, като същата е следвало да възстанови на заемателя сумата от 433.88 лева, включваща главница- 400.00 лева и 33.88 лева възнаградителна лихва на 4 вноски, с първа вноска – 04.09.2024 г. и крайна падежна дата 03.12.2024 г. Установява се, че вписаният в договора лихвен процент е 25.41 %, като общият разход по кредита е 33.88 лева и включва сумата по чл. 3б (лихвата в размер на 33.88 лева). Договорът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен с М. Bank, което е изрично договорено в клаузата на чл. 5 от договора за кредит, като е посочено, че уговорката за обезпечението не може да се отменя нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидена е и възможност кредитополучателя да посочи сам както физическо, така и юридическо лице за поръчител, но които следва да бъдат одобрени от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно преддоговорна информация„Стандартен европейски формуляр“ част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит изрично е посочено, че се изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция. В част 3, т. 1 е посочено, че ГЛП по кредита 4 е фиксиран и е в размер на 25.41 %, съответно в т. 2 е посочено, че ГПР е 49.03 %, а в част 3, т. 4. 3 (всеки друг разход свързан договора за кредит) е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 192.00 лева, която сума не влиза в общия разход по кредита. Договорът за гарант (поръчителство) е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице различно от кредитора.

Посочено е, че тази услуга не е задължително условие за предоставяне на кредита.

От удостоверение за наличие на задължение е видно, че към дата 10.10.2024 г. ищецът има „активен“ кредит отпуснат от ответното дружество с номер ***, с общо дължима сума в размер на 312.88 лева, от която 238.96 лева размер на усвоения кредит, 10.33 лева лихва по кредита и 63.95 лева такса за банкова гаранция.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.11, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване сключването между страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит с поръчителство от трето за процеса лице- М. Bank, чрез сключване на договор за гаранция, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна клауза. Сочените от ищеца основания за нищожност на процесния договор и на съответните клаузи, наличието на противоречие на сключения между страните договор за кредит със закона, респективно - накърняване на добрите нрави.