Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 933 от 02.05.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3994/2022
Вид
Определение № 933
Подписан
02.05.2023
В сила
02.05.2023
Състав
Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. София, 02.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002103994 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника му адвокат И. П. и на ищеца „Хелленика“ ООД, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Г. А., против решение № 83 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 125 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260092 от 13.12.2021 г. по гр. д.

№ 1358/2020 г. на Окръжен съд - Варна „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, гр.

Варна е осъдено: да премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от първоинстанционното дело, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна, [улица], № 14, върху ПИ с ид. *** и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, с ид. *** по КККР на [населено място], местност „Г.“, на основание чл. 109 ЗС, като скицата на л. 517 от първоинстанционното дело, приподписана от въззивния съд, представлява неразделна част от решението; да заплати на „Хелленика“ ООД, гр. Варна . обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 16 191.56 лв., представляващи разходи за гориво за месец февруари 2019 г. в размер 4 978.28 лв.; за м. март 2019 г. в размер 5 294.07 лв. и за м. април 2019г. в размер 5 919.21 лв., всички причинени от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. ***, на основание чл. 49 ЗЗД, както и обезщетения за забава при заплащането на горните обезщетения в общ размер на 2 008.65 лв., както следва: 662.44 лв. за забава при 1 изплащането на сумата 4 978.28 лв. обезщетение за разходите през м. февруари 2019 г. в периода 01.03.2019 г. – 21.06.2020 г.; 658.87 лв. за забава при изплащането на сумата 5 294.07 лв. обезщетение за разходите през м. март 2019 г. в периода 01.04.2019 г. – 21.06.2020 г. и 687.34 лв. за забава при изплащането на сумата 5 919.21 лв. обезщетение за разходите през м. април 2019 г. в периода 01.05.2019 г. – 21.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна сумата в размер на още 56 350.54 (петдесет и шест хиляди триста и петдесет лева и петдесет и четири ст.) лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. *** по КККР на [населено място], местност „Г.“ за периода от 30.01.2019 г. до 17.02.2020 г., на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата да заплати на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна] сумата в размер на още 3 866.93 (три хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три ст.) лв., представляваща сбор от обезщетенията за забавеното плащане на обезщетенията за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване в посочения имот и за посочения период, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като предявените от „Хелленика“ ООД, гр. Варна против Терем – КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, гр. Варна са отхвърлени: за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. *** по КККР на [населено място], местност „Г.“ за периода от 30.01.2019 г. до 28.02.2020 г. за разликата над дължимия размер от общо 72 542.10 лв. до претендирания размер от общо 187 852.60 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД; за заплащане на сумата над общо дължимия размер от 5 875.58 лв. до претендирания размер от общо 23 585.85 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; за заплащане на сумата от общо 66 105.69 лв., представляваща сбор от получени от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и за заплащане на сумата в размер на общо 4 729.52 лв., представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска на 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен иска на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна против „Терем – КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, гр. Варна за заплащане на разликата над претендирания размер от общо 66 105.69 лв. до отхвърления размер от общо 67 466.92 лв, като получена от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2

Ищецът „Хелленика“ ООД, гр. Варна атакува въззивното решение в частта за връщане на сумата 67 466.92 лв. представляваща сбор от получени от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, както и за заплащане на сумата в размер на общо 4 729.52 лв., представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска на 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Навежда довод за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени възражения, консумираната електрическа енергия в наетите сгради е била заплащана отделно, за което са представени и съответните също необсъдени доказателства и необоснованост на изводите на съда.

Ответникът „„Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД атакува въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение.

Всяка от страните е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с подадената на 22.06.2020 г. искова молба от „Хелленика“ ООД, гр. Варна се е твърдяло, че на 15.03.2017 г. дружеството е закупило от „Блусий Марийн Сървисис“ ЕООД ПИ № 307009 с площ от 7.751 дка, находящ се в м. „Г.“ в землището на [населено място], обл. Варна, ведно с изградената в имота едноетажна сграда за ремонтна дейност със ЗП от 765.80 кв.м. Праводателят му е придобил този имот чрез закупуването му на 09.08.2005 г. от ответника „„Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, когато той е бил с площ от 6 420 кв. м., но по-късно след сключен на 14.09.2007 г. договор за замяна между тези две дружества, праводателят на ищеца е придобил към собствения си имот още 1 471 кв.м. Последният с актуалната си площ е нанесен в одобрената през 2018 г. КККР като ПИ с идентификатор ***, ведно с построената сграда с идентификатор ***. Закупеният от „Блусий М. Сървисис“ ЕООД обект е бил захранван с електричество от ответника, а в резултат на предприетите от посоченото дружество инвестиционни намерения през 2007 г. е било издадено разрешение за строеж за осъществяване на „Промяна на предназначението на производствената сграда в сграда за ремонтна дейност и склад“. При подготовката на тези документи са били дадени становища от дружествата, доставчици на ел. енергия и ВиК услуги относно начина на бъдещото функциониране на сградата с промененото й предназначение. Към 20.10.2008 г. инвестиционното намерение е било осъществено и е бил съставен акт за установяване годността и за приемането на строежа, а на 19.12.2008 г. е било издадено удостоверение за въвеждането в експлоатация. Така за периода от 19.12.2008 г. до датата на придобиването на имота от ищеца на 15.03.2017 г. същият е бил снабден с електричество, вода и канализация и е бил използван по предназначението си, което е мотивирало ищеца да го закупи. Това 3 положение (ищецът несмущавано да ползва електрозахранване, водоподаване и канализация чрез комуникационна свързаност на ответника, за което да заплаща разходите на ответното дружество) продължило до 30.01.2019 г., когато захранването на имота на ищеца с ел. енергия и вода, както и ползването на канализацията са били прекъснати от служители на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД. За целта ответното дружество се е позовало на прекратяването на сключени между страните договори за наем от 30.12.2015 г. и от 24.07.2017 г., както и че същото не било доставчик на такива услуги. Твърди се, че посочените договори за наем нямат връзка с доставката на ел. енергия, вода и канализационни услуги за имота на ищеца. Последният е бил принуден да поиска изработване и одобряване на ПУП за имота си, с което да бъдат решени проблемите по осигуряване на електрозахранването. В тази връзка е била издадена Заповед № Г432/27.12.2018 г., с която е бил одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-9, масив 307 по КВС на [населено място], идентичен с ПИ с идентификатор ***. На 30.01.2019 г. обаче ответното дружество е депозирало жалба срещу горната заповед, с което е била осуетена възможността същата да влезе в сила. Счита се, че действията по прекъсване на електрозахранването, спиране на водата и запушване на канализацията чрез изливане в същата на бетон, извършени от служители на ответника, са противоправни и създават непреодолими пречки за ползването на имота на ищеца съобразно одобрените от съответните органи и комуналните дружества условия, поради което е отправено искане ответникът да бъде осъден да премахне създадените от него технически пречки за снабдяване с електрическа енергия и вода и за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца върху собствения му поземлен имот, ведно с построената върху същия сграда за ремонтна дейност и склад (съобразно уточняващата молба от 07.07.2020 г. – т. ІІ, л. 516-517 и след прекратителното определение № 260112/07.07.2020 г. на ВОС).

Ищецът е навел и твърдения, че за да осигури нормалното функциониране на своя имот съобразно неговото предназначение и за да извършва след 30.01.2019 г. търговската си дейност (ремонт на корабни машини и съоръжения), същият е бил принуден да закупи и инсталира дизелов и бензинов ел. генератори със съответните съоръжения към тях. Така на 29.01.2019 г. закупил дизелов генератор на стойност 16 200 лв. и на 04.02.2019 г. бензинов генератор за 1 990 лв., а на 05.02.2019 г. резервоар за горивото и помпа за подаването му на стойност от 2 687.60 лв. (общо 20 877.60 лв.). За периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2020 г. ищецът е закупувал и съответното гориво за двата генератора (описани в таблици в т. 4, б.

„а“ – 22 927.79 лв. за 10 302.8 литра бензин и б. „б“ – 144 047.21 лв. за 67 744.89 литра дизелово гориво). Така общите разходи за процесния период от 30.01.2019 г. до 28.02.2020 г. за закупуване на ел. генераторите, резервоара и съответните части за горивопровода, както и за горивото са били на стойност от 187 852.60 лв. Тази сума се претендира за заплащане от ответника като обезщетение за имуществените вреди, причинени от противоправните действия на служители на ответното дружество за процесния период, ведно със законната лихва върху всеки един от извършените разходи, считано от датата на извършването му (този начален момент е уточнен с молба от 24.06.2020 г. – т. ІІ, л. 497) до подаване на 4 исковата молба в съда, в общ размер на 23 585.85 лв. (след предприетото изменение на размера на акцесорните претенции с молба от 04.12.2020 г. – т. ІІІ, л. 691). Евентуално, ако дължимото обезщетение за така претърпените имуществени вреди от ищеца от прекъсването на ел. захранването в имота му се съизмери с разликата между себестойността на произведената от ищеца ел. енергия чрез ел. генераторите (187 852.60 лв.) и цената, на която доставя лицензираният за района електродоставчик „Енерго-Про Варна“ ЕАД за процесния период на стойност от 26 400 лв. (22 ст./кВтч при консумирани 10 000 кВтч за месец прави 2 200 лв. месечно, а процесният период е от 12 месеца), или в общ размер от 161 452.60 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата за периодите, уточнени пред въззивната инстанция, в общ размер на 21 500 лв. (след предприетото изменение на размера на акцесорните претенции с молба от 04.12.2020 г. – т. ІІІ, л. 691).