Решение № 3 от 01.03.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ

Членове: полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600057 по описа за 2021 година и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ образувано по жалба на адвокат Св. М. М. от АК – с.з. и адвокат Св. Р. П. от САК, в качеството им на защитници на подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з., срещу присъда № 3/14.05.2020 г. по НОХД № 2/2020 г. по описа на Военен съд Сливен.

С обжалваната присъда № 3/14.05.2020 г. по нохд № 2/2020 г. по описа на Военен съд Сливен подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. е призната за виновна в това, че на 26.07.2018 г. в гр. С., с жалба до Районна прокуратура – Сливен с вх. № .../31.07.2018 г., препратена по компетентност на 02.08.2018 г. на Районна прокуратура – Н.З., заведена с вх. № 1193/03.08.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Н.З., пред надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Н.З., набедила гр.л.

СТ. ИВ. СТ. – адвокат в АК – С. в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че сам или чрез другиго съставил неистински частен документ, а именно Договор за правна защита и съдействие серия С, № ....., както и че преправил съдържанието на същия документ и го употребил, за да докаже съществуването на свое право на парично вземане, като го представил като доказателство по ч.гр. дело № ..../2018 г. по описа на Районен съд – Н.З., като знаела, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на 1(една) година и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“ и „Обществено порицание“, което да се изрази в прочитане на присъдата пред личния състав на в.ф. .....-с.з..

Изпълнението на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 (три) години, а подсъдимата С. е осъдена да заплати по сметката на РС „Военна полиция“ – С. сумата 203,28 (двеста и три лева и двадесет и осем стотинки) лв. за изготвянето на графическа експертиза, а на частния обвинител СТ. ИВ. СТ. направените от него разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.

1

Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

В жалбата и допълнителното изложение към нея подадена от адвокат Св. М. М. от АК – с.з. и адвокат Св. Р. П. от САК, в качеството им на защитници на подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з. се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. Излагат се съображения , за това, че наказателния процес пред първоинстанционният съд не е бил състезателен, тъй като както органите на досъдебното производство, така и съдът не са уважили нито едно от доказателствените им искания, а са събирани такива единствено в доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изтъкват доводи, че първоинстанционният съд не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, спазвайки нормите на НПК. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да назначи поисканата от защитата на подсъдимата повторна тройна съдебна- почеркова експертиза с оглед подробни релевирани доводи за необоснованост и възникнали съмнения относно правилността на заключението на извършената в досъдебното производство графическа (почеркова) експертиза № 22/2.12.2019 г. Изтъкват се и съображения за некомпетентността на изготвилото я вещо лице майор И.П.Д. от РС „ВП“ – С.. Обосновават съображения за непълнота на доказателствения материал и приетата от съда фактическа обстановка, като считат, че същата е формирана при непълнота на доказателствения материал; при нарушаване на процесуалните правила и при неизясняване на релевантните за състава на престъплението елементи, включително и това, че първоинстанционният съд не е изискал оригинала на жълтия екземпляр на договор за правна помощ, серия С № ...../08.12.2017 г. между частния обвинител адв. С.С. и лицето Ц.М.В. от гр. София, приложен по ДП № 206/2017 г. по описа на РУ – МВР – Н.З., с оглед проверка дали върху него е изписана сумата 350 лв.; кога е сключен този договор; заплатил ли е В. на адв. С. някаква сума по договора; ако да – каква, кога и как е отразено това в договора; връчен ли му е екземпляр от договора. В жалбата защитниците на подсъдимата сочат, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е дал възможност на подсъдимата да даде обяснения по обвинението, въпреки че тя на два пъти е заявила, че желае да даде такива, с което е ограничил правото й на защита и по този начин се е лишил от възможността да добие пряка представа за нейното отношение към извършеното и да установи наличие или не на субективната страна на деянието й. Аргументират и възражение, според което в мотивите към присъдата порочно е приета предварително определена доказателствена сила на две графични експертизи - по Досъдебно производство № 455/2018 г. на РУ-МВР - Н.З. и по гр. д. № 1393/2018 г. по описа на Районене съд – Н.З., които не са извършвани и приемани в това производство, както и сила на присъдено нещо на Решение № 53/13.02.2019 г по гр. д. № 223/2019 г. по описа на ОС – Сливен и на Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 14.12.2018 г. на прокурор от РП - Н.З. по ДП 455/2018 г. по описа на РУ МВР Н.З..

Защитниците на подсъдимата и сама подсъдима мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з. искат отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимата за невинна и оправдаването й по повдигнатото й обвинение.

По делото е постъпила и частна жалба от частният обвинител гр.л. С.С. против протоколно определение от 14.05.2020 г. по нохд № 2/2020 г., с което съдът е прекратил съдебното производство в гражданската му част. В нея се твърди, че не е била налице пречка съдът да се произнесе по предявения от него и приет от съда за 2 съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата за претърпени неимуществени вреди въз основа на събраните в съдебно заседание и налични по делото гласни и писмени доказателства, тъй като съдът е отхвърлил всички доказателствени искания на страните и не се е стигнало до отлагане на делото. Иска се отмяна на определението като неправилно, тъй като не се касае за хипотезата на чл. 88, ал. 2 НПК.

По постъпилата въззивна жалба и допълнението към нея първоначално е било образувано НОХД № 16/2020 г. по описа на Военно-апелативният съд, който с присъда № 1-а от 19.01.2021 г. е отменил изцяло присъда № 3/14.05.2020 г. по НОХД № 2/2020 г. по описа на Военен съд Сливен и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з., за невинна да е извършила престъплението, като я оправдал по обвинението по чл. 286, ал. 1 НК. Произнесъл се е по въпроса за разноските и веществените доказателства по делото.

По постъпил касационен протест от прокурор от ВАпП и касационна жалба от частният обвинител СТ. ИВ. СТ. срещу новата присъда е било образувано к.н.о.х.д № 475/2021 г. по описа на Върховният касационен съд, който с решение № 60154/20.10.2021 г. е отменил въззивна присъда № 1-а/19.01.2021 г. постановена по в.н.о.х.д. № 16/2020 г. по описа на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК в съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 02.02.2021 г. по настоящото въззивно дело адв. М. поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея аргументи и анализа събраните по делото доказателства и на обективната и субективната страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК. Пледира съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимата мл. серж. С. по обвинението да е извършила престъплението, за което е предадена на съд.

В съдебното заседание по настоящото делото подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з. заявява, че е оттеглила пълномощията си за процесуална защита и представителство на адвокат П., като правото й на защита се осъществява единствено от адв. М..

Поддържа изцяло доводите изложени във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. В лична защита се присъединява към заявеното от защитника си и моли да бъде оправдана, тъй като счита, че не е извършила престъплението, за което е предадена на съд.

Представителят на държавното обвинение изразява становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и справедлива и следва да бъде потвърдена, а жалбата намира за неоснователна. Счита, че по безспорен начин е установено, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за което е внесен обвинителен акт срещу нея в първоинстанционният съд. Посочва, че подсъдимата мл. серж. С. много добре е съзнавала, че е дължала пари на частният обвинител и въпреки това е подала сигнал срещу него, като това парично задължение се е доказало и по гражданско-правен ред, като впоследствие е заплатила тези суми на частния обвинител. Пледира съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Частният обвинител гр.л. С.С. счита, че постановената по делото присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил допуснатият за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес воден срещу подсъдимата С..

3

Поддържа изцяло искането

Подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з. заявява в последна дума по чл.

333, ал.2 от НПК, че „нито тя, нито защитниците й са били изслушани от военния съд при разглеждане на делото и по този начин й е нарушено правото на защита“. Посочва, че „при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е знаела, че е виновна, но вътрешно е смятала, че не е направила нищо нередно“. Моли съда да бъде оправдана.

Военно-апелативният съд, след като провери процесуалната допустимост на въззивната жалба и допълнителното изложение към нея съображения подадена от адвокат Св. М. М. от АК – с.з. и адвокат Св. Р. П. от САК, в качеството им на защитници на подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. ..... – с.з. и въззивната частна жалба подадена от частният обвинител гр.л. С.С. против протоколно определение от 14.05.2020 г. по нохд № 2/2020 г., с което съдът е прекратил съдебното производство в гражданската му част, установи, че са подадени в законоустановения 15-дневен срок, от кръга на лицата, които имат право да обжалват.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.01.2020 г. във Военен съд – Сливен е внесен обвинителен акт срещу подсъдимата мл. серж. Р. Н. СТ. от в.ф. 36 150 - град с.з., за това, че на 26.07.2018 г. в град С., с жалба до Районна прокуратура – Сливен с вх. № .../31.07.2018 г., препратена по компетентност на 02.08.2018 г. на Районна прокуратура – Н.З., заведена с вх. № 1193/03.08.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Н.З., пред надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Н.З., набедила гр.л. СТ. ИВ. СТ. – адвокат в АК – С. в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че сам или чрез другиго съставил неистински частен документ, а именно Договор за правна защита и съдействие серия С, № ....., както и че преправил съдържанието на същия документ и го употребил, за да докаже съществуването на свое право на парично вземане, като го представил като доказателство по ч.гр. дело № ..../2018 г. по описа на Районен съд – Н.З., като знаела, че е невинен – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата мл.серж. Р. Н. СТ. от в.ф. 36 150 - град с.з. е завършила висше образование. На кадрова военна служба в БА постъпила на 30.01.2006 г.