Решение № 66 от 06.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20262001000104 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 137 от 05.05.2026 г., постановено по т.д. № 409/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Бургаспътстрой” АД, ЕИК **********, да заплати на “Ултра билд” ООД, ЕИК ********, както следва:

(1) 328,29 € (642,09 лв.) – законна лихва за забава за времето от 12.09.2024 г. до 23.10.2024 г. върху сумата 20 646,06 € (40 380,19 лв.), представляваща неоснователно задържана гаранция от страна на ответника;

(2) 3697,50 € (7231,69 лв.) – неизплатена част от задължението по сертификат № 3.1/22.03.2024 г. и сертификат № 3.2/22.03.2024 г. съгласно договор за подизпълнение от 16.10.2023 г.;

(3) 362,83 € (709,65 лв.) – мораторна лихва върху сумата 3697,50 € (7231,69 лв.) за времето от 22.03.2024 г. до 04.12.2024 г. и (4) законната лихва върху сумата 3697,50 € (7231,69 лв.) от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2024 г. до пълното изплащане на сумата.

Отхвърлени са исковете за заплащане на сума над размера от 3697,50 € (7231,69 лв.) до претендирания размер от 27 341,89 € (53 476,09 лв.), както и за мораторна лихва над размера от 362,83 € (709,65 лв.) до претендирания размер от 6240,82 € (12 205,98 лв.) и за времето от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г.

Присъдени са разноски.

1

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца “Ултра билд” ООД.

Въвеждат се оплаквания за наличието на вътрешно противоречие в обжалваното съдебно решение, довело до неправилен математически резултат при формиране на крайния размер на уважената претенция. Изразява се позицията, че след като съдът е възприел заключението на съдебнотехническата експертиза относно стойността на извършените дейности по процесния шифър 1032, е следвало да извърши съпоставка единствено между установената от експертизата стойност и реално платените суми по този шифър. Твърди се, че вместо това е приспадната обща стойност по фактура, включваща и други дейности, извън предмета на спора. Обосновава се използването на различна данъчна основа, предвид формирането на стойностите в заключението на СТЕ и в сертификатите без включен ДДС, от една страна, и съпоставянето им от друга страна с платената по фактурата сума, включваща не само ДДС, но и дейности извън шифър 1032. Според изслушаната СТЕ стойността на извършените дейности по процесния шифър възлизала на 150 975,56 лв. без ДДС, респ. 181 170,67 лв. с включен ДДС.

Като реално заплатена сума по процесния шифър 1032 за двата сертификата общо, въззивникът изчислява сумата 106 412,15 лв. без ДДС или 127 694,58 лв. с ДДС. С разликата между тези суми се обосновава дължимост на сумата 53 476,09 лв., какъвто е размерът и на останалата част от исковата претенция.

Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът над размер от 7231,69 лв. до пълния претендиран размер от 53 476,09 лв. заедно със законната лихва. Претендира се допълнително осъждане за разликата от 46 244,40 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска. Иска се преизчисляване на разноските за първоинстанционното производство съобразно с изхода на спора. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “Бургаспътстрой” АД. Излагат се аргументи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Въззивникът приел плащането по издадената от самия него фактура № 0000000560/22.03.2024 г.

За претендираната разлика никога не е била издавана фактура. Обосновава се недължимост на мораторна лихва. Възразява се срещу допускане на направените във въззивната жалба доказателствени искания.

Иска се потвърждаване на решението в обжалвана част. Претендира се присъждането на разноски пред настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва 2 страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение по чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Т.д. № 409/2024 г. е образувано пред Окръжен съд – Бургас по искова молба на “Ултра билд” ООД, ЕИК ********, против “Бургаспътстрой” АД, ЕИК **********.

Ищецът изложил твърдения, че между страните е сключен договор, по силата на който ответникът възложил на ищеца дейности по поддържане на АМ Тракия. Ищецът изпълнил възложените му дейности. Ответникът върнал на ищеца задържаната гаранция в размер на 40 380,19 лв. след уговорения срок, поради което дължал лихва за забава в размер на 642,09 лв. за времето от 12.09.2024 г. до 23.10.2024 г. Освет това ответникът неоснователно намалил среднодневните коефициенти за определяне на дължимото възнаграждение по дейности с шифър 1032 по Сертификат 3.1 от 22.03.2024 г. и Сертификат 3.2 от 22.03.2024 г. и платил за тази дейност 40 454,22 лв. с вкл. ДДС по-малко по първия сертификат и 13 021,87 лв. с вкл. ДДС по втория сертификат.

Отправени били искания да бъде осъден ответникът да плати на ищеца, както следва: (1) сумата 642,09 ллв. – законна лихва за забава върху сумата 40 380,19 лв., представляваща неоснователно задържана гаранция, за времето от 12.09.2024 г. до 23.10.2024 г.; (2) сумата 53 476,09 лв. – неизплатена част от дължимата по Сертификат 3.1 от 22.03.2024 г. и сертификат 3.2 от 22.03.2024 г. сума; (3) сумата 12 205,98 лв. – мораторна лихва върху сумата 53 476,09 лв. за времето от 22.03.2023 г. до 04.12.2024 г. и (4) законната лихва върху сумата 53 476,09 лв. от предявяването на иска до пълното изплащане на сумата.

Ответникът оспорил претенциите за сумата 53 476,09 лв. и съответните лихви. Възразил, че не дължи възнаграждение за дейности, които не е приемал, както и че за претендираните суми ищецът не бил издал фактура.

Поискал отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение съдът уважил изцяло искът за сумата 642,09 лв.

По втория иск присъдил сумата 7231,69 лв. заедно със законна лихва от 05.12.2024 г. до пълното изплащане, като отхвърли претенцията до претендирания размер от 53 476,09 лв. По третия иск присъдил сумата 706,65 лв., като отхвърлил претенцията до размера от 12 205,98 лв., както и за времето от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г.

При извършена служебна проверка на осн. чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

Във въззивното производство не се поддържа спор относно следните факти и обстоятелства, които са установени от първоинстанционния съд:

На 10.10.2023 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, по силата на който Агенция “Пътна инфраструктура” възложила на “Автомагистрали” АД дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на АМ Хемус, АМ Тракия, АМ Марица и АМ 3

Струма.

С договор за подизпълнение част тези дейности – за обособена позиция 3 – АМ Тракия – са възложени от “Автомагистрали” АД на ответника “Бургаспътстрой” АД.

На 16.10.2023 г. е сключен договор, с който ответникът е възложил на ищеца част от възложените от “Автомагистрали” АД дейности по поддръжка на АМ Тракия на територия на ОПУ Ямбол от км 275+394 до км 313+84, вкл. пътни връзки при км 275+394 и 289+417. В процеса на работа ищецът в изпълнение на изискванията на своя възложител съставял и изпращал ежедневни отчети и справки от GPS-устройствата на автомобилите. Въз основа на така отчетената от ищеца работа ответникът изпращал доклад на своя възложител “Автомагистрали” АД, който от своя страна отчитал изпълнението пред Агенция “Пътна инфраструктура”. След като ответникът издавал фактура към “Автомагистрали” АД и получавал плащане за съответните изпълнени и приети дейности, ищецът издавал фактура за плащане от ответника въз основа на двустранно подписани сертификати. При последните два съставени от ответника и изпратени на ищеца сертификата – сертификат 3.1 и сертификат 3.2 от 22.03.2024 г. – ответникът приложил ценообразуващи коефициенти, водещи до намаляване на стойността на отчетените от ищеца дейности. По този начин ответникът не приел реално извършени от ищеца дейности по шифър 1032 за м. януари, като вместо това по сертификат 3.1 намалил стойността им от 127 185,61 лв. на 93 473,76 лв.

(пор. № 6 от сертификат 3.1) и по сертификат 3.2. намалил стойността им от 23 789,95 лв. на 12 938,39 лв. (пор. № 1 от сертификат № 3.2). Ищецът, въпреки несъгласието си, издал фактура въз основа на съставените от ответника-възложител сертификати и залегналите в тях стойност – фактура № 560 от 22.03.2024 г. на обща стойност 119 786,56 лв. без ДДС, съответно 143 743,87 лв. с вкл. ДДС. Сумата по фактурата е платена от ответника.

Ответникът-възложител не е правил възражения и забележки по изпълнението от страна на ищеца, а изпълнената от ищеца работа е платена без намаляване на стойностите от “Автомагистрали” АД на ответника.

Ответникът не е имал основание да прилага намаляващи стойностите коефициенти и е дължал на ищеца заплащане на изпълнените дейности по шифър 1032, както следва: 127 185,61 лв. без ДДС по сертификат 3.1 и 23 789,95 лв. без ДДС по сертификат 3.2.

Тези факти и обстоятелства са установени от първоинстанционния съд правилно. В тази част настоящият състав препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя и не е необходимо да повтаря. По тези въпроси няма към момента спор между страните.

При така установените факти главната претенция на ищеца е основателна. Той е престирал изпълнение на дейности по шифър 1032 на обща стойност 150 975,56 лв. без ДДС (127 185,61 лв. + 23 789,95 лв.) или 181 170,67 лв. с вкл. ДДС. Получил е плащане на дейности по шифър 1032 на 4 обща стойност 106 412,15 лв. без ДДС (93 473,76 + 12 938,39 лв.), така както са залегнали в сертификати 3.1 и 3.2, съставени от възложителя. Сумата по сертификатите, съставени от възложителя, възлиза на 127 694,58 лв. с ДДС и е част от общо фактурираната сума от 143 743,87 лв. с вкл. ДДС. В този ред на мисли неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че с плащането на сумата по фактура № 560 ответникът е погасил задължението си за заплащане стойността на реално изпълнените дейности по шифър 1032 през м. януари 2024 г.

Следователно възложителят дължи на ищеца разликата от 53 476,09 лв.

(181 170,67 - 127 694,58 лв.). Първоинстанционното решение в частта, с която тази претенция е отхвърлена над размера от 7231,69 лв. до 53 476,09 лв., е неправилно и следва да се отмени. След това в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сумата 46 244,40 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски за първата инстанция в пълен размер. С обжалваното решение е присъдена сумата 1095,90 €, като при съобразяване представения списък по чл. 80 ГПК и платената след това сума в размер на 78,62 € за допълнителната експертиза допълнително следва да се присъди в полза на ищеца сумата 7450,77 €.

За въззивното производство с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за сторени разходи ответникът-въззиваем дължи разноски в размер на 4708,89 €.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 137 от 05.05.2026 г., постановено по т.д. № 409/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на “Ултра билд” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Д. Б. № 19, вх. Е, ет. 5, ап. 180, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Страхил Войвода № 4, вх. Б, ет. 1, чрез адв. И. С., против “Бургаспътстрой” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ц. № 30, за заплащане на сума над присъдения размер от 7231,69 лв. (3697,50 €) до претендирания размер от 53 476,09 лв. (27 341,89 €), представляваща неизплатена част от дължимата по сертификат 3.1 от 22.03.2024 г. и сертификат 3.2 от 22.03.2024 г. по договор за подизпълнение от 16.10.2023 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: